Същност, смисъл и съдържание на сигурността

201
Едва когато признаем тази неизменна и неизбежна роля на държавата, вече можем да търсим отговор на въпроса: „А колко държава?”. Разбира се, този отговор зависи от идеологическата основа на анализа. Този спор е политически, а това лесно може да го превърне в политизиран.
Тези, които са за максимална и всеобхватна роля на държавата, не могат да си представят другояче добре организираната и подредена държава, в която има строги правила. За тях държавата е тази, която определя правилата и контролира тяхното спазване, а хората са свободни дотолкова, доколкото не нарушават определените от държавата правила, и дотогава, докато не нарушат интересите на държавата.
На другия полюс са класическите либерали, последователи на бащата на класическия, а всъщност и на съвременния либерализъм, великия шотландски философ и един от основоположниците на политическата икономия Адам Смит
(Adam Smith, 1723
—1790), който — по думите на Имън Бътлър (Eamonn Butler)
— е убеден, че „властта на правителството трябва да бъде ограничена. То има неотменими функции като поддържане на отбранителна мощ и вътрешен ред, строеж на инфраструктура и насърчаване на образованието. То трябва да осигурява свободна и открита пазарна икономика и да не предприема действия, пречещи на естествения й ход”
481
Класическите либерали смятат, че ролята на държавата в сигурността трябва да бъде ограничена до държавата — „Нощен пазач”, т.е. до „функциите да защитава всички свои граждани от насилие, кражба, измама и да прилага договори и т.н.”
482
и тази роля „изглежда преразпределителна”
483
Следователно държавата е минимизирана и нейната главна задача трябва да бъде гарантирането, че всеки ще може да преследва своите цели дотогава, докато не престъпва закона. А ролята на държавата в такова общество ще стане контрапродуктивна от момента, в който държавата започне да пречи на гражданите да преследват своите интереси в рамките на закона.
Това е така не само защото никой друг освен държавата не може да притежава правото на легитимна употреба на сила, без да застраши обществото с риска от безредие, но и защото при бягството й от тази мисия е трудно да се прогнозира докъде ще се стигне с приватизирането на нейните правомощия и отговорности. И какво ще остане тогава от държавата? Дали обществото няма да се срине в Хобсовото състояние на „война на всички против всички”? И от единно, сплотено цяло, да се изроди в аморфна и сива маса от спасяващи се по единично индивиди?
Пълното оттегляне от задачите, свързани със сигурността означава колапс на държавата. Ето защо, когато говоря за изконните функции на държавата по отношение на сигурността, аз не мога да приема възклицанието на гениалния демон Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche, 1844—1900):
„Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. А и студено лъже то. И от устата му пълзи тази лъжа: „Аз, държавата, представлявам народа”
484
Много силно ограничена намеса на държавата в личния живот на гражданите, функции в икономиката, свеждащи се до установяването на правила и строг контрол за тяхното спазване от всички, без изключение и без привилегии граждани — това да, но несъмнено при гарантирането на сигурността ролята и значението на държавата остават, — в съгласие със съзнателния избор на обществото, с неговите исторически и културни традиции и в рамките на демократичните норми и ценности.

202
Минимизирането на ролята на държавата е свързано и с една тиха, невидима, намираща се под повърхността на обществените нагласи и разбирания революция, която политическите елити постепенно извършват, без да дават възможност на обществата да я осмислят доколко тя е в техен интерес. Това е постепенната подмяна на обществените блага с продукти и услуги
485
. Разпределението на благото е свързано с действието на принципа на безусловността, на „безусловната справедливост”, т.е. от него всеки получава справедливо своя дял. А разпределението на услугата е свързано с действието на принципа на условността, на „критериалната несправедливост”. С други думи, при гарантирането на сигурността като обществено благо всеки гражданин получава от нея, т.е. от това благо, известна част дотолкова, доколкото държавата може да му го гарантира и обезпечи, но има един критичен минимум, под който не може да се падне. Докато, при гарантирането на сигурността като обществена услуга вече действа пазарният принцип и всеки получава от тях според критерия „платежоспособност”, т.е. толкова, колкото може да си купи. Държавата „предлага услугите на защита и прилагане
само на онези, които купуват нейната политика на защита и прилагане. Хората, които не купуват от монопола договор за защита, не са защитавани”
486
Здравето, образованието, сигурността — това са все обществени блага, превърнати изцяло или поне в много голяма степен в услуги. Резултатът? Най- ярко и в най-суров вид се вижда какво се получава от състоянието на българското здравеопазване, което в момента е настроено на режим на работа, при който печели от производството на все повече болни! Защото болният е принуден да плаща за най-скъпото си — здравето. При това той плаща три пъти: първия път по закон чрез — здравни осигуровки, втория път съзнателно
— за извършената му услуга, а третия път принудително — „под масата”.
Абсурдна е система на здравеопазване, която печели от това да има повече болни хора. Както писах веднъж в анализ до президента, в България болният, който няма пари, позиции, познати лекари, деца, готови да се грижат за него, или добри приятели, просто ляга и умира.
Не бива да си затваряме очите за обективността на някои тенденции —
процесът на оттегляне на държавата от сигурността, на колкото се може повече децентрализация и приватизация на нейни функции набира сила. Вече има частни структури за противопожарна дейност, частни детективи, частни агенции за охрана, включително в мироопазващи (дори спасителни, издирвателни и разминиращи) операции, частни информационни
(често и въобще разузнавателни) служби на корпорации. Оттук сме близо до идеята държавата да възлага информационна дейност на недържавни институти и мозъчни тръстове (още повече че 90 % от информацията се събира по открити източници). И така се стига до частни полиции и частни въоръжени сили! Не че възраждащите се наши трибуквени групировки нямат структури от този род.
Защо да не си представим как (в САЩ има на практика нещо подобно) държавата преценява, че ще участва в мисия в рисков регион, може да задели
100 милиона за нея и обявява процедура за възлагане на обществена поръчка за частни фирми, които са готови да обезпечат максимално изпълнение на поставените от международната коалиция задачи за тази сума. Или държавата решава да вземе участие с 500 души и обявява търг сред частни фирми коя от тях може да осъществи мисията за минимална цена, при минимални разходи, осигурени от съответната държава!? Нима частни фирми не охраняват поделения на българската армия?!

203
Държавата неизбежно ще продължи да се оттегля от сигурността. Обаче е напълно възможно при действия, подчинени на логиката на пазара и на преследването на печалбата, заменилите я частни структури да правят само това, което е печелившо, което оправдава вложените разходи, с което няма да са на загуба. И частната пожарна може да откаже (поради финансова неизгодност) да изгаси къщата на някой бедняк. В родното ни здравеопазване да се постъпва по сходен начин е нормалната практика.
Държавата няма някакви, присъщи само на нея способности, който й позволяват да обезпечава сигурността. Тя прави това чрез институции, хора и техника. Всяка структура, независимо от вида собственост, може чрез хора и техника да прави същото. Щом всяка функция се изпълнява от организации и физически лица, т.е. от структури хора, тя може да се раздели на отделни дейности, за реализацията на които може да бъде привлечен и частният бизнес. Ето защо в набиращите скорост процеси на „приватизация на сигурността” има сериозна логика. Но ако от обезпечаването и защитата на националната сигурност се премахнат националните цели и ценности, ако отстраним стратегическото планиране, управление, контрол и координация, ако се „изпусне” обратната връзка с обществото, ако (по)вече никой не се грижи за общностните интереси и приоритети, нито за легитимността на решенията и обществената подкрепа за тях, т.е. за онова, което е същината на политическия процес при демокрацията, тогава не се ли създават по този начин чисто и просто идеални условия за необратимо орязване, отслабване и демонтаж на държавата?
Държава, в която процесите на приватизация на сигурността са силно напреднали, може да бъде определена като „свръхминимална”
487
, според разсъжденията на Робърт Нозик (Robert Nozick), за разлика от минималната държава, обсъждана по-горе, т.е. всъщност държавата на laissez-faire
CXCI
капитализма, при която „властта на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила”
488
При приватизацията на сигурността нараства ролята на частните охранителни и частните военни компании. Те се възползват от тенденцията за разширяване на полетата за приложна дейност в сферата на сигурността и от намаляващата способност на обществените структури в сигурността да намират адекватни отговори на предизвикателствата в новата среда за сигурност. Когато на сигурността се гледа като на услуга, оценката за нейната ефективност, както стана дума, е пазарна, което означава, че компаниите ще поставят на заден план (ако изобщо поставят) потребностите от сигурност на обществото и гражданите, а ще се ръководят само от закона на търсенето и предлагането, като се стремят да максимизират ползите (profits) за себе си.
Така понякога гражданите плащат със собствените си пари за намаляване на собствената си сигурност
489
Питър Сингър (Peter Singer) пише за маркетизацията на публичната сфера, за дилемата „Силата на приватизацията или Приватизация на силата” като следствие от разпространяването на неолиберализма и изучава спецификите и похватите на компаниите, които се наместват в дейности, свързани със сигурността и военното дело. Той показва как тези компании са движени от стремежите към печалба и постоянно отвоюват от държавата нови
CXCI
Laissez-faire
— фразата на френски буквално означава „да се позволи да се прави", но по-широко означава „да се позволи да е" или „да се остави по само себе си"; да се позволи на индустрията да бъде свободна от държавна интервенция, особено от рестрикции под формата на тарифи и държавни монополи

204 и нови дейности, свързани с войната, с нейното водене и следвоенните действия. Те се специализират в обучаването и доставянето на военни умения, включително за водене на тактически операции, стратегическо планиране, събиране на разузнавателна информация, операционна поддръжка, обучение на войските, военна техническа помощ. С приватизацията на военната индустрия в редица държави кой какво да купува на пазара се решава от това кой какви пари има. Там се предлага практически всичко — от леко стрелково оръжие до самолети, хеликоптери и артилерийска системи. Ролята на частните компании от сектора за сигурност и отбрана в съвременните войни и военни действия става все по-голяма. Отново на преден план излиза рекрутирането и подготовката на наемници. Поставя се вече под въпрос и споменатата прочута
Макс Веберова трактовка за държавата, като притежател на монопола върху насилието. Държавата става зависима от тези компании. Променя се лицето на войната. Променя се политиката на войната. Променят се играчите във войната. Променя се теорията на войната. Политика, която се съобразява с пазара, няма да обуздава заплахи за мира
490
Нейоми Клайн (Naomi Klein) изследва приватизацията на сигурността, като реална заплаха за приватизация на държавата. Тя говори за Disaster

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: