Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Страхът може да се определи като реакция на несигурност, която
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Страхът може да се определи като реакция на несигурност, която индивидът не може да контролира и управлява. Това означава, че при повишена несигурност индивидът може част от реакцията си спрямо тази несигурност да постави под контрол, да я управлява. Онова, което е „над него”, над собствените му способности за самоконтрол се нарича страх. Ето защо Доналд Сноу (Donald Snow) твърди, че класическото схващане за сигурността се свежда до „състояние или усещане за свобода от страх, грижа, опасност” 458 [курсивът мой — Н.Сл.]. Именно затова, „човешкото съзнание непрекъснато произвежда страх — за да избегне болестна тревога, която би завършила с унищожение на Аза” 459 Страхът играе ролята на определен защитен механизъм, който да предотврати навлизането в зони с повишен риск. Френският писател Роже Кайоа (Roger Caillois, 1913—1978) отбелязва, че страхът у животинските видове е единствен, един, неизменен — да не бъдат изядени, „докато човешкият страх, рожба на въображението ни, не е един, а множествен, не е фиксиран, а непрекъснато променлив” 460 . А Мартин Лутер CLXXVI горчиво констатира: „По мое мнение страхът, дето дяволът вселява в душите на клетите хорица, е най- опасната чума” 461 Страхът съпътства човека от времето на неговото очовечаване. Ранният човек, както и човекът от достигналата удивителни интелектуални висоти Древна Елада са възприемали изпитвания страх като резултат от възмущението на Боговете от людските дела, от непослушанието на хората и от непрекъснатото тяхно престъпване на невидимата черта, разделяща Доброто от Злото и Честа от Безчестието. Навярно затова с цялата сила на своя разум и с цялата стихия на своето подсъзнание, древните гърци са разглеждали страха именно като наказание на Боговете и затова са „обожествявали Деймос CLXXVII (ужаса) и Фобос CLXXVIII (страха), опитвайки се да ги привлекат на своя страна по време на война” 462 Всъщност, човекът е същество, което постоянно изпитва страхове и това е неговата същност — да се страхуваш е човешко. Марк Орезон (Marc Oraison, 1914 —1979) казва, че човекът по дефиниция е „съществото, което се страхува”. Според Жан-Пол Сартр (Jean-Paul Sartre, 1905—1980) „всички хора се страхуват. Онзи, който не изпитва страх, не е нормален” 463 . Ето защо с пълно право мога да твърдя, че човекът е страхуващо се същество, и да кажа, че той, Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|