Същност, смисъл и съдържание на сигурността
да еволюира Армията като институция?
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Дали да се участва
- Къде да се участва” и „Колко да се участва
| да еволюира Армията като институция?”, а именно по какъв начин трябва да се промени Армията като институция, за да не се окаже, че има армия за противодействие на рискове с ниска степен на вероятност да се реализират, но има и рискове с висока степен на вероятност да се реализират, обаче за тяхното противодействие армията не разполага с нужните способности. Всъщност, дори мисиите зад граница като негласно приет и легитимиран водещ приоритет на Българката армия, политическият ни елит не може или не иска да обясни на обществото. Това е така, защото с голяма степен на достоверност и правота може да се каже, че у нас елитът употребява Армията, като я „прикачва” към свои партийни, лобистки, частни и лични, а не национални проекти, за да трупа чрез нея, главно за себе си, външна политическа подкрепа. Не, не бива да се подценява ползата за армията от мисиите зад граница. Армията трябва да може да воюва и трябва да се подготвя да воюва. При все това, за чисто военните ефекти от мисиите е най- добре да говорят военните. Стига политиците да им го позволят. Но политическите аспекти на оценката за полезността на тези мисии са по-сложни. Говори се даже не за аспекти, а за един-единствен аспект, който стратегически, концептуално и експертно не издържа на никаква критика — трябва да воюваме с терористите ТАМ, за да не дойдат ТУК. Едва ли и един професионалист в борбата с тероризма, би се наел дълго и ентусиазирано да защитава подобна теза. За мисиите въпросът не е „Дали да се участва?”. На него отговор е даден като рационална, неизбежна реалност — те са данъкът, който плащаме за членството в общност, която поставя своите интереси, по-скоро интересите на водещите държави в нея, по-високо от националните ни интереси. Въпросите са други и са два: „Къде да се участва?” и „Колко да се участва?”. Нуждаем се от стратегия в това отношение, която да е част от нашата стратегия за национална сигурност. 212 Липсата на стратегическо и концептуално осъзнаване за това каква Армия и за какви цели ни е нужна Армия през тези 20 години има като последици първо, разбирането на реформите като съкращения, свързани с рязане на живо месо от Армията, превръщането й в механичен сбор от лошо подготвени и слабо способни да действат като единен организъм недоокомплектовани структури; и второ, непрекъснато изливане като на вода в пясък на огромни за способностите на държавата средства за отбрана, без да се произвежда дори и малко удовлетворителен и перспективен продукт „Отбрана”. Така цялата система за отбрана едновременно „гълта” значителни ресурси и в същото време се демодернизира, декапитализира, деформира и демотивира. Данните и изводите, които се съдържат в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г. 500 , показват, че нашето общество изразходва за отбрана значителен по мащаби икономически ресурс, измерен по реалната стойност на неговото човешко, финансово и материално изражение, което означава, че в сравнение със своите съюзници Република България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили. Налице е устойчива тенденция на технологично изоставане на българските въоръжени сили, което е съпроводено от значителни пречки пред оперативната им съвместимост с тези на държавите — членки на НАТО и ЕС. Същевременно страната ни поддържа своята отбрана със значително по-ниска ефективност, в сравнение с повечето от своите съюзници в НАТО и в ЕС. Това означава, че българските войскови формирования не са равностоен самостоятелен участник в съюзните операции и мисии, което е основният начин те да гарантират националната сигурност и суверенитет на България в съвременната среда на сигурност и в съответствие със стратегическата насока на политиката за сигурност и отбрана. Казаното по-горе дава повод да се направи още едно критично разсъждение за българския елит. По същия начин, по който той в годините на Прехода е постави обикновения човек на следпоследно място в своите приоритети и му прехвърли всички тежести на обществената промяна, така и в сигурността и отбраната този елит е обърнат с гръб към редовия войник, командос, полицай, пожарникар и не инвестира в тяхната защита, оборудване, обучение, развитие и мотивация. А е повече от логично, че водещо перо в разходите за отбрана трябва да са инвестициите, с които се намаляват рисковете за българския войник в мисии — инвестициите в неговата безопасност, въоръжение, екипировката, средства за индивидуална защита. Не може повече българските военни в мисиите, които демонстрират висок професионализъм, да изглеждат там като бедни роднини. Тези констатации дават основание да се направи друг критичен извод, че целесъобразността на закупените въоръжения се определя не от възможностите на държавата и от потребностите на армията, а от Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|