Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Избягване на несигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Избягване на несигурността Както сочи Хеерт Хофстеде (Geert Hofstede) в своята известна книга „Култури и организации: Софтуер на ума” 471 , терминът „избягване на несигурността” (uncertainty avoidance) се употребява най-напред от американския социолог Джеймс Дж. Марч (James G. March) и негови колеги. Този термин е свързан с търпимостта на обществото към несигурността и неяснотата. С него се обозначава поносимостта на обществата към ситуациите, характеризиращи се с неизвестност и непредсказеумост, с непривичност и липса на комфорт. Според Хеерт Хофстеде: „Избягването на несигурността може да се оп- редели като степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации” 472 Различните култури се стремят да ограничат несигурността по следните начини: ▪ чрез технологии, които да ги предпазват от природните въздействия; ▪ чрез закони и правила, с които да предотвратят евентуални негативни въздействия на другите хора; ▪ чрез мерки за безопасност и сигурност; ▪ чрез вяра в истина, която стои над истините за обикновените неща и явления — такава е вярата в някаква абсолютна истина, вкл. и религиозната вяра; или както пише Хофстеде: „Религията е начин за свързване с отвъдните сили, за които се приема, че контролират личната съдба на индивида. Религията помага да се приеме несигурността, срещу която не можеш да се защитиш, а някои религии предлагат и абсолютната сигурност за живот след cмъpттa или на победа над противниците” 473 Културите, склонни в много по-голяма степен да избягват несигурността, се опитват да минимизират самата възможност да попаднат в ситуации на повишена неизвестност, неопределеност и непредсказуемост, засилвайки и умножавайки изредените по-горе защитни механизми и мерки — така те правят събитията ясни, разбираеми и предвидими 474 Културите, които не избягват, т.е. приемат несигурността, са по-търпими към ситуациите с неизвестност и непредсказуемост, не се обвързват с прекалено много правила и са по-склонни да смятат, че всяка истина е относителна, функция на съответното време и пространство, предистория евентуално бъдещо развитие. Хората от тези култури имат понижена тревожност и склонност към рационалното мислене. 199 С други думи, ако и при двете култури се приема, че бъдещето е несигурно, то при едната култура това се оценява като препятствие, като неизбежност, налагаща да се минимизират опасностите от това неизвестно бъдеще, а при другата — като възможност, като предпоставка да се използват неизвестностите на бъдещето, така че да се извлече най-добрия възможен резултат от тях. Хофстеде пояснява също така, че „избягването на несигурността не бива да се смесва с избягването на риска — несигурността се отнася към риска, така както тревожността към страха. Страхът и рискът се насочват към нещо конкретно — обект при страха, събитие при риска [...] .Тревожността и несигурността са по-общи усещания [...]. Тревожността няма предмет. Несигурността [...] е ситуация, при която всичко може да се случи и ние нямаме никаква представа какво може да бъде то. В момента, в който несигурността се прояви като риск, тя престава да бъде източник на тревожност. Може да се превърне в източник на страх, но може и да се приеме за нещо рутинно [...] Избягването на несигурността води много повече до намаляване на неопределеността, отколкото до намаляване на риска” 475 Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|