Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Capitalism Complex (DCC) — Комплекс на капитализма на бедствията (ККБ) 491 , т.е. капиталистически комплекс, който е свързан с бедствията. По-близко до точния смисъл е вероятно наименованието „Бедственопромишлен комплекс” (БПК), за да се подчертае, че това е съвременен аналог на Военнопромишления комплекс (ВПК). Комплексът на капитализма на бедствията (DCC, ККБ или БПК) се обвързва тясно с властта в САЩ и се „храни“ с публичните ресурси, които държавата заделя за цели и операции, свързани със сигурността или със съпътстващи я дейности и задачи (операции, които бяха сред най- чувствителните и ключови функции на правителството) и чрез „аутсорсинг”, много често без какъвто и да било обществен дебат, възлага на фирми от DCC. Обсегът от намерения и апетити обхваща практически всички сфери, от които държавата се изтегля и ги предоставя на частния бизнес — война с тероризма, вътрешна сигурност (homeland security), в т.ч. ликвидация на щетите при природни и техногенни бедствия, аварии и катастрофи, мироподдържащи, спасителни и издирвателни операции, построяване на инфраструктура, болници, училища, мостове, сонди за нефт, охрана, патрулиране, разминиране, доставки за въоръжените сили („поддържането на американската армия се превръща в един от най-бързо разрастващите се сектори в сферата на услугите” 492 ), обучение на военни, полицаи и чиновници, почистване на реки и хранилища, оказване на медицинска помощ, дори надзор и разпити на затворници, грижа за бежанци и хора, търсещи убежище, събиране и обработка на информация, включително и на чувствителна такава, свързана с лични данни 493 .Така че става дума за един много мощен комплекс, свързан със сигурността, който разширява своето влияние и участие както навън чрез „приватизирането” на войната, така и вътре в държавата, чрез „приватизирането” на дейностите по обезпечаване на вътрешната сигурност 494 Какво се крие зад тази логика? Става дума за тенденция, при която държавата се освобождава от ключови функции, свързани със сигурността, и ги прехвърля на частни корпорации. Държавата става „куха”, „изпразва” се от съдържание и капацитет да отговаря на предизвикателствата към сигурността. Властта нараства числено, но се превръща в de facto разпределителен 205 механизъм на финанси, привличащ като магнит лобистки и корпоративни интереси. Това създава нова система на размити граници между Голямото Правителство и Големия Бизнес, която може да се нарече „корпоратистка”, т.е. действаща на принципа на корпоратизма. Нейната главна характеристика са огромни трансфери на публично благо в частни ръце, превръщайки в най- печеливш бизнес поемането на големи сектори на сигурността от частни компании 495 Преди Военнопромишленият комплекс (ВПК) притискаше властта да води войни. Знае се, че ако арсеналите са пълни, а трябва да се закупува ново въоръжение, то най-евтината утилизация на всяко оръжие и боеприпаси е войната. Освен това, за да се въведат нови системи въоръжения, те трябва да се тестват, а най-доброто тестване е проведеното в реални бойни условия. Сега вече не ВПК, а Комплекса на капитализма за бедствията (DCC, ККБ), или Бедственопромишленият комплекс (БПК), т.е. комплексът от множество фирми, свързани със сигурността, очакващи от държавата нови и нови поръчки и печелещи от възникването и регулирането на кризи, притиска властта, иска нещо да възстановява (след разрушения), да охранява (различни цивилни или военни обекти), да строи, да лекува, да обучава (полицейски и военни сили), да разминира, да патрулира, да разработва находища, да изразходва (държавен резерв или мобилизационни ресурси). Този комплекс се „храни” при кризи, бедствия и аварии, при операции зад граница и борба с тероризма, той печели от извънредни ситуации. А оттук сме близо до мисълта, че когато „огладнее” за подобна ситуация, Комплексът на капитализма за бедствията (Бедственопромишленият комплекс) ще поиска от властта да му я предостави, да му я организира! Всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, могат, както досега ВПК, да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен. И у нас има случаи, когато, особено в някои по- специфични в етническо отношение региони на страната, политици и бизнесмени (близки до разпределителния механизъм на държавата ни при извънредни ситуации) потриват ръце, че Господ не ги забравя, а им праща от време на време я пожар, я наводнение, може и суша — всичко е добре дошло, защото има гарантирани ползи за техните банкови сметки. Разглеждането на ролята на държавата в сигурността не трябва да се прави не абстрактно, а с оглед на конкретната историческа ситуация. Това изисква да се даде отговор на въпроса как изглежда понятието сигурност при новите предизвикателства и какви измерения придобива то, когато се пречупва през призмата на съдбата на националната държава. Защото системата за национална сигурност не е херметизирана и стегната в неразчупим и неразкъсваем корсет. Тя на практика е една сложна адаптивна, отворена и податлива за външни въздействия система. Все още националната държава е тази, която има правомощията и функциите да дава отговор на сериозните заплахи и рискове. При това става дума за такива задачи и отговорности в сигурността, които винаги са неотменима и неотменна грижа на държавата и са нейното (на държавата) друго име. Така че е и нереалистично, и безотговорно да се разтоварва шоково държавата от тези нейни задължения. Трябва да се потърси какъв е този минимум от задължения, от които държавата не може да се разтовари, без да рискува да престане да е държава. Това са същностните функции на 206 държавата в сигурността и е необходимо да се създадат оптималните условия, така че тя да ги осъществява пълноценно. По-рано посочих, че сигурността има две съставляващи — обективна и Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|