Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| СЕДМА ГЛАВА Петте нива и Трите вълни на сигурността Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им. Иов, 24:23 Науката за сигурността е едновременно и необятно поле от посоки за интелектуални усилия на всеки, който е готов неуморно да върви из него в търсене на своята малка научна обетована земя, и неизчерпаем кладенец от оригинални идеи, за всеки, който не се бои да черпи от него освежителни струи за собствената си малка научна райска градина. В науката за сигурността няма запазени територии, нито фронтови линии. В българската наука за сигурността това важи още повече. Ние, българските научни работници в теоретичното и практическо поле на тази наука, много трудно можем да преодолеем неутешителните ограничения, наложени от това, че България е сравнително малка държава, че науката ни като цяло е натикана в миша дупка — загърбена две десетилетия поред от политиците и политиката, а езикът, на който пишем не е от световните многонационални езици и затова на него никой извън страната нито чете, нито пише, а значи не следи затворените ни в периферното провинциално пространство и оставащи за вътрешна консумация публикации. Ето защо нашата научна орис е да работим в крайно ограничената родна научна реалност, без да ни познават извън България и затова — без да можем да получим адекватна, конвертируема оценка за истинските ни научни стойности и приноси. Ние нямаме държава, която ако и когато оцени, че някой от нас е написал сериозна монография в сигурността, да се захване да я преведе, издаде, пропагандира и разпространява навън. Не, че държавата трябва задължително да прави това, но и за това е нужна държава, нужна е стратегия, нужна е политика, нужни са фондове, чрез които държавата да осъществи тази своя изключително важна роля. Така че нашата наука е това, което общността от експерти, работещи в нея решат, че тя е. И понеже тази общност е консервативна, с изместен акцент към монодисциплинарния подход в науката за сигурността, понякога правенето на наука в сигурността, се превръща в истинско предизвикателство, защото главната му същност е да руши предразсъдъци. А аз непрекъснато се натъквам на подобни предразсъдъци. През годините постоянно някой ми е обяснявал, как съм дошъл в науката от политиката, а политиката била едно, но науката — съвсем друго, далеч по-умно и по-сложно! Или пък ми е натяквано, че по образование съм математик, а значи къде съм тръгнал в обществените науки — в тях е коренно, ама коренно различно! Обаче не друг, а мъдрецът Лудвиг Витгенщайн CCVII е казал, че усилието за разбиране е свързано с „насладата да се рушат предразсъдъците” 537 . Част от тази наслада е резултат от възможността да се излиза извън рамките на словесното пълноводие, което описва отдавна установени знания, разказва CCVII Лудвиг Витгенщайн (Ludwig Wittgenstein, 1889—1951) — австрийски философ на логиката и езика. 231 впечатления от отдавна прочетени книги и повтаря отдавна забравени подходи. В този смисъл, при цялото съзнание за условността, която всеки един модел представлява, аз съм категорично убеден, че модели трябва да се разработват, трябва да се формализират и структурират знания, да се синтезират смислови символи и качествени (като антипод на количествени) конструкти, чрез които да се добираме до същността на явлението, проблема или процеса. Вече говорих за „Бръснача на Окам”. Той не е панацея, но той е решение! Чрез този забележителен принцип на пестеливостта, като вземем под внимание най-главното, без да умножаваме същностите повече от необходимото, ние можем да намерим най-адекватния модел, така че той да отрази, да осмисли и да освети най-важното, най-основното, най-неизменното. Резултат от подобен подход са и двете Схеми, които предлагам в тази Глава. Те са разработени от мен като научни усилия за изграждане на работещи и ефективни познавателни модели за сигурността. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|