Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| (2) National Level (национално равнище) На това равнище стратегиите трябва да вземат под внимание в максимална степен националните особености на държавите. За целите на ефективната борба с корупцията в България, трябва да се постави точна диагноза на заболяването, а не да се лекуват неговите симптоми. В България необходимостта от оцеляване при драматични условия и в дълги исторически периоди е довела до практики и нагласи на имитационно приспособяване и на „мимикрия” — на повърхността има видимост за възприемане на нормите на външния фактор, а под нея се запазва националната специфика. Нашите институции и политици умеят да кажат и покажат на Европа това, което искат да кажат и покажат. Така е отчасти и в борбата с корупцията. В страната има „свръхпроизводство” на стратегии, закони и институции за противодействие на корупцията, с което планът, по социалистически, е преизпълнен и отчетността пред европейските структури е чудесна, но практическите резултати са слаби. В нашето общество дълго време с съществували практики на непотизъм CCXLIX , клиентелизъм CCL , фаворитизъм CCLI и „симония” CCLII , затова те много лесно се разпростират все по-нашироко и се „узаконяват”, превръщайки се в неписани правила. От друга страна, в нашите национални особености често преобладава т.нар. „висок контекст” 565 , т.е. при тях казаното и извършеното трябва да се възприемат в конкретния контекст и в зависимост от обстоятелствата. Държи се на статуса, на уважението, „съхраняването на лицето”. Стилът на поведение е адаптивен, на приспособяване към средата и се избягва прякото противопоставяне, предпочита се замазване на противоречията. Това предполага европейските структури да следват по отношение на България стратегии тип „name-and-shame“ (назови и засрами) — на явен и дозиран натиск, с постоянно външно наблюдение, чести проверки, мониторингови доклади, със санкции и знаци на ограничено доверие. Същевременно, за да не се обезверява политическият елит и алиенира CCLIII обществото, трябва да има и периодични похвали, пропагандиране на CCXLIX Непотизъм — раздаване от страна на папата, за да укрепи властта си, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини; в по-широк смисъл — шуробаджанащина. CCL Клиентелизъм — неофициални властови отношения, базирани на размяната на услуги между индивиди или групи, които не са в равностойни обществени позиции. В Древен Рим обозначава ситуацията, при която плебей е бил под патронажа на патриций — покровител или настойник. Патрицият поемал нещо като бащинска опека над своя клиент и срещу определени услуги от страна на плебея клиент, чийто живот и интереси се задължавал да пази, ставайки по този начин негов патрон. CCLI Фаворитизъм — социокултурно явление, съществувало при кралските (императорските, царските) дворове в епохата на абсолютизма, имаща за цел да толерира и стимулира израстването на дадено лице, което се ползва с личното добро отношение на монарха. CCLII Симония — продажба и покупка на свещен сан; в по-широк смисъл всякакъв вид търгуване с духовни ценности и вещи. Произлиза от името на Симеон Влъхва, известен и още и като Симон Магус, Симон Магьосника, Симон от Хатон (? —65 г.пр.Хр.), който предложил да си купи с пари дар на Светия Дух (в християнството е едно от лицата на Светата троица — Бог Отец, Иисус Христос и Светият Дух). Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством тайнствата. CCLIII Алиенация — отчуждение, състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си. 262 внедрени у нас добри практики и сравняване (в полза на България) със ситуацията в съседни държави. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|