Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Десетата причина
| Деветата причина е свързана със запазващото се йерархично, а не мрежово, структуриране на научната и преподавателската общност в областта на науката за сигурността. Тази общност все още осмисля и обмисля себе си в понятията и зависимостите, свързани с властови ресурси (ректор, декан, член на Комисия, участник в Съвет), с отношения „началник—подчинен”, с условности на връзкарството, съпартийството, уреждането в проекти и програми. При подобни подходи информацията тече по вертикала и винаги е свързана с някаква корист, винаги е малко или много ексклузивна (изключваща, не за всички), непрекъснато този „отгоре” е по-значим от този „отдолу” — във всеки смисъл, в частност и в науката. Липсата на мрежово мислене, на мрежови отношения, на мрежови консолидации пречи на осъзнаването на общността като екип, като общност с общи цели, ценности и приоритети. Липсва инклузивното (включващото) мислене; липсват дискусиите, взаимопомощта, приятелското (безкористно) рамо. Ние не се събираме, ние не споделяме идеи, ние на комуникираме, не се четем (но се преписваме...). Всеки автор на Запад започва книгата си с 3—4 страници с благодарности — кой му е помогнал, с кого е обсъждал съдържанието, кой е прочел книгата, кой е изказал мнението си за нея, кой му е подсказал интересни източници и т.н. Нашите книги нямат такива раздели. Никой не се интересува от останалите; всеки копае своята градинка и засажда в нея нещо свое — кой знание, кой картофи, кой плевели... Десетата причина е свързана пълната разнородност, с тоталното разностилие, с абсолютния разнобой в подходите, принципите, схващанията, термините, тезите, теориите — сред научните работници и преподаватели в сигурността. Ние си пишем кой както може, кой както иска, кой както му дойде, кой както реши... Сякаш не сме научна и преподавателска общност в една и съща държава, с един и същи народ, с някакви общи национални интереси, с някаква обща геополитическа стратегия, произтичаща от даденостите, на които се опира страната (напр. регион, интеграция, история, икономика, излаз на море, релеф, ресурси, народ и т.н.). Не става дума за унификация, а за някаква българскост (ако мога така да кажа), за някаква национална и народностна общност на подходите, принципите, осмислянията. При която става ясно, че пишем за една и съща държава, че сме част от една и съща общност, че не сме пропагандисти на външни тези, не сме имитатори, не сме плагиати, не сме случайно в българската наука! Става дума за това, което проф. Цветан Семерджиев нарича „конвенция Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|