Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
(3) Security Level( равнище на сигурността) На това равнище стратегиите са обвързани с онези специфики, които са характерни за системата за национална сигурност в дадената държава, особено ако в нея е властвал култ към секретността. Ясно е, че и при най- прозрачната форма на управление, демокрацията, ще съществуват зони на непрозрачност, свързани със „свeтая светих” CCLIV на държавата. Но още по- ясно е, че голяма част от системата за сигурност трябва да бъде „разопакована” и достъпна за контрол и одит. Култът към секретност трябва да се замени с култура на прозрачност и отчетност, която постепенно да преминава в култ към прозрачността и отчетността, така че да възпира практиките на неефективно управление и корупция. На това равнище стратегиите за по-добро и по-ефективно управление трябва да преследват основно три цели. Първата цел е свързана с развитие на разбирането, че системата за национална сигурност вече не се ползва с предния изключителен, недосегаем и привилегирован статут, какъвто тя имаше при тоталитарното общество. В началото на ХХІ век и в условията на демократично общество тази система трябва да се бори за законово, кадрово и ресурсно обезпечаване с другите системи и сектори на държавата — образование, здравеопазване, социална защита и т.н. Втората цел е свързана с развитие на разбирането, че системата за национална сигурност не е „абониран” консуматор на ресурси, и че средствата за нея не са неизбежни разходи, а са инвестиции, които трябва да имат добра възвращаемост и да служат на обществото, а не да бъдат бреме за него. Третата цел е свързана с развитие на разбирането, че системата за национална сигурност не е обектно и предметно поле за ограничен кръг специалисти, отделено с дебела стена от обикновените хора, а е сфера на дейност, която принадлежи и представлява законен интерес за всеки гражданин. Стратегиите, които се прилагат на това ниво са насочени именно към засилване на прозрачността на силовите институции и за прокарване на законови норми, според които в максимална степен всяка информация, създадена от или в интерес на държавните организации става публична.