Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Четвъртата тема е посветена на снижаващото се ниво на науката за
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Първата причина
| Четвъртата тема е посветена на снижаващото се ниво на науката за сигурността у нас и на свързаното с това влошаване на качеството на експертизата дейности и практики, свързани с тази наука. Важността на тази тема се определя от несъмнената необходимост да се подготвят съвременен тип, високообразовани, способни да мислят творчески и да вземат верни и правилни решения специалисти в различните сфери на сигурността, да се подобрява нивото на политиците и политиката за сигурност, а също така да се изгражда общност от български учени и експерти в свързаната със сигурността област на познанието, чрез които да се изгради национална школа, да се създават национални традиции в науката за сигурността. Аз се старая да следя практически всичко, което се случва у нас в науката за националната и международната сигурност (ако мога да обединя по този начин различните подобласти на знанието, изучаващи въпроси на сигурността, в т.ч. проблеми, свързани с конфликтите, кризите, рисковете, международните отношения и т.н.). Участвал съм в множество конференции, във всевъзможни дискусии, в какви ли не проекти. Разговарял съм със студенти, докторанти и преподаватели. Членувал съм в какви ли не съвети, комисии, работни групи, неправителствени организации, центрове, форуми, институти и инициативи. С тревога констатирам, че през последните години нивото на българската наука в областта на националната и международната сигурност пада стремително... Пада качеството на научните разработки. Пада качеството на лекциите в университетските аудитории. Пада качеството на медийните публикации. Пада качеството на държавните документи, посветени на сигурността. Ще споделя собствените си наблюдения, обобщени в 14 причини, за задълбочаващата се криза в науката за националната и международната сигурност у нас. Тези причини не са подредени по важност, но си мисля, че нито една от тях не може да бъде подмината с лека ръка. Първата причина е свързана с „лошото наследство”. Не искам да обиждам никого, не искам да деля нещата на „преди” и „сега”, не искам да политизирам, но нашата наука за националната и международната сигурност няма свой устойчив фундамент, изграждан с десетилетия. Да, ние сме имали ерудирани университетски преподаватели, стойностни експерти, видни дипломати, но сме нямали българска школа в сигурността; липсвали са традиции, култура, практики на стратегическо мислене, а историческият материализъм (при това в доста идеологизиран, схематичен и опростенчески) и буквалното, шаблонно и правоверно повтаряне на тезите на съветските учени са потискали в зародиш кълновете на държавническо, самостоятелно и обвързано с националните интереси разработване на тематиките на сигурността. Прегледал съм цели периодики на списания, безбройни книги и съм се убедил, че след промените през 1989 г., науката на сигурността в България почти няма на какво да стъпи — концептуална пустота и съдържателна празнота. Съжалявам за тежките думи. И пак ще подчертая — това изобщо не означава, че сме нямали качествени хора в тази наука. Качествени учени е имало, но качествена наука — не. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|