Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Целепостигане (постигане на целите)
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Адаптация , (8) Целепостигане (постигане на целите) , (4) Интеграция и (5) Запазване (поддържане) на латентните модели
| Целепостигане (постигане на целите) (goal attainment) — способност на системата да постига поставените цели. Целепостигането отразява преди всичко наличието на нарастващи умения на системата да синхронизира предназначението и съдържанието на нейното съществуване с количествените и качествените резултати от функционирането й, а заедно с това и изработването на адекватни критерии за оценка на пълнотата на преследваните от системата цели и на резултата, ефекта и ефективността (съотношението постигнати цели/вложени ресурси) при тяхното реализиране LXVII Четири от тези базисни функции — (1) Адаптация, (8) Целепостигане (постигане на целите), (4) Интеграция и (5) Запазване (поддържане) на латентните модели — са посочени от Толкът Парсънс най-напред и са известни с абревиатурата AGIL LXVIII . По-късно той добавя още две базисни функции — (7) Целеполагане (поставяне на цели) и (6) Капацитет за обучаване. Базисните функции (2) Абсорбция и (3) Отхвърляне са добавени от мен, защото са от същото ниво на значимост както останалите шест и без тях описанието на поведението на сложните, самоорганизиращи се системи не би било пълно. Ще отбележа, че независимо от сложността на теорията за системите, системологията и нейното широко приложение в най-различни области на научните знания, по принцип системното мислене е присъщо за човешките същества, поне до известна степен. Ние сме способни да си дадем сметка, стига да се замислим, че една съвкупност от елементи не е чисто и просто механичен сбор от тези елементи, а между тях има някаква вътрешна зависимост, някаква подредба, някаква йерархичност, някакви канали, по които тече информация, т.е. че изобщо не става дума за нещо като торба с парченца „Лего”, които са пръснати стихийно и случайно, а напротив те са подредени в някаква структура и по някакъв начин взаимодействат помежду си. Въпросът е там, обаче, че много често ние не си правим труда да се замислим над тези проблеми и разглеждаме елементите от системата всеки сам за себе си, не се опитваме да ги агрегираме, да потърсим синергията в тях. Не е ли така, поне що се отнася за българската система за национална сигурност? Вече две десетилетия наред на всички от поредните управляващи им липсва системният подход в нея, те я разглеждат и управляват на „парче”, LXVII Резултатът е постигнатото крайно състояние на системата. Ефектът е разликата между крайното и началното състояние на системата. Ефективнността се определя от съотношението постигнати цели/вложени ресурси. LXVIII A (Adaptation), G (Goal Attainment), I (Integration), L (Latent Pattern Maintenance). 53 затова тази система е толкова криво, куцо и косо структурирана, такъв безпорядък, да не кажа хаос, цари в нейната нормативна уредба, че всяка промяна, дори полезната, всяко надграждане, включително важното, веднага се деформират, нагаждайки се към нерационалната структура; потоците на информация веднага се затапват и запушват, връзвайки се в тройни моряшки възли; започва веднага дублирането на някои дейности, а остават други дейности, от които всеки бяга или с които просто симулира, че се захваща. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|