Същност, смисъл и съдържание на сигурността
може да бъде нито А, нито не-А”
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- В акта на абстрахирането предоставеният от
| може да бъде нито А, нито не-А” 130 Западният начин на мислене е проникнат от Аристотеловата логика, която, както се вижда, отхвърля като безсмислено самото твърдение, че Х може бъде едновременно и А, и не-А. На Изток обаче е приета друг тип логика — Парадоксалната, при която Х може да бъде едновременно и А, и не-А (позитивно твърдение, срещащо се във философията на даоизма LXXIII ) или Х не може да бъде нито А, нито не-А (негативно твърдение, срещащо се в индийската философия) 131 Абстракция като аксиоматично, парадигмално понятие Според различни определения за „абстракция”, това е съответно: — извличане на базисната същност на едно понятие, отстраняване на всякаква зависимост от реални (конкретни) обекти, с които това понятие е било (или би могло да бъде) свързано, обобщаване на това понятие, така че то да може да има приложения във или да характеризира други абстрактни описания на еквивалентни явления; — процес или израз означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция [...] особена форма за опознаване на действителността; — игнориране в познавателния процес на несъществените страни, свойства и връзки на обекта, за да се отделят и анализират неговите най- съществени, закономерни признаци [...], теоретическо обобщаване, като резултат от това игнориране; — теоретическо обобщаване, чрез което се отразяват основните закономерности на изследвания обект или явление и се прогнозират нови, неизвестни закономерности; — резултат от разкриването на все по-съществени свойства на предметите и явленията чрез техните връзки и отношения; LXXIII Даоизъм — китайско традиционно учение с елементи на религия и философия, което проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символите Ин и Ян; предполага се, че негов основоположник е китайският философ Лао Дзъ (живял през VІ век пр.Хр.). 61 — създаване на обобщена представа за обекта или явлението, чрез отстраняване на частичните и странични отклонения, извличане на общите свойства на изучаваните обекти или явления; — трансформиране на разбирането за отделните елементи на системата или свойства на обекта в по-обща идея, която се базира на знанието за тези елементи или свойства, но се разграничава от всеки един конкретен елемент и всяко едно конкретно свойство; — процес, при който се създава ново (по-висше) понятие на базата на някакво множество от буквални („реални”, „конкретни”) обекти и явления, имащи определени общи свойства, при което тези общи свойства присъстват в новото понятие, но не изчерпват цялото му съдържание [...], понятие, което се явява едно ниво или една степен по-високо, т.е. обобщаващо по отношение на всички подчинени нему понятия, свързвайки ги в обща група, област или категория. Преимуществата на абстрактното мислене са в три насоки: то позволява да се направят връзки и аналогии с други системи и области на анализ; чрез него постигнатите резултати в една система или област могат да подскажат възможните резултати в друга система или област на анализ; при него използваните подходи, методи и технологии за анализ на една система или област на анализ могат да бъдат прилагани в друга система или област на анализ. Абстрактното мислене е присъщо само на човека — само той може да се освободи от пълната зависимост, от обсебеността от сетивата си и да мисли релационно LXXIV , т.е. да изолира взаимни връзки и взаимни зависимости и да ги разглежда в тяхното абстрактно отношение 132 . Другите живи организми нямат такова мислене, при тях мисленето е винаги буквално, конкретно, ситуативно. Абстрактното мислене оперира с образи, обобщения, метафори (т.е. абстракции) за разлика от конкретното мислене, което оперира с конкретни факти, обекти и явления. Главното съдържание и основният израз на абстрактното мислене са символите. Навярно именно поради това германският философ Ернст Касирер (Ernst Cassirer, 1874-1945) нарича символите „абстрактни имена” и пише, че „вместо да характеризираме човека като мислещо животно, ние би трябвало да го дефинираме като символно животно (animal symbolicum) 133 Над дълбокия, свързан със самото разбиране на човешката същност и човешкия интелект, проблем за абстрактното мислене са разсъждавали едни от най-големите умове на нашия свят. Сред тях например е Св. Тома Аквински (Thomas Aquinas, 1225 —1274), който се съизмерва по величие като философ и теолог със самия Свети Аврелий Августин. Св. Тома възприема перипатетическия LXXV принцип, че „в разума няма нищо, което преди това да не е било в сетивата”, защото е очевидно, че чрез сетивата ние постигаме началното свое, непосредствено познание. Но заедно с това той приема и друг тезис на аристотеловата школа — „знание има само за общото”, защото LXXIV Релация — съпоставяне, установяване на отношения или зависимости между елементи, обекти, множества от елементи или обекти. LXXV Перипатетици — ученици и последователи на гениалния древногръцки мислител Аристотел, неговата философска школа и учението му за научно обяснение на света, чието название идва от навика на великия философ да се разхожда с учениците по време на философските си занятия. 62 човешкото знание не може да има за цел единствено схващането на конкретното материално съдържание на предмета, а се стреми да постигне неговата обща нематериална форма, в противен случай то така и ще си остане заключено в сферата на сетивността, без да може да излезе от границите на индивидуално съществуващото. Тъй като, както пише Цочо Бояджиев, „общото не съществува в чист вид в сътворените неща [...], [а] е тяхната вътрешна форма и тази форма следва да бъде извлечена от тях, да бъде абстрахирана от индивидуалния си носител”, то е логично да се предположи, че „описанието на познавателния процес [...] трябва да ни представи конкретната „механика” на прехождането от сетивното възприятие на вeщтa към интелектуалното постигане на нейната същност” и именно абстракцията ни предоставя механизма на това прехождане, тя е „способността на интелекта да обособява и забелязва във вещта единствено онова, което конституира нейната същност, без да обръща внимание на индивидуалните и особености. В акта на абстрахирането предоставеният от Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|