Интерес като аксиоматично, парадигмално понятие

69
Потребностите могат да се разглеждат като нужди от нещо, необходимо за поддържане на жизнената дейност на организма, индивида, социалната група и обществото като цяло. Те са вътрешният подбудител, спусков фактор за биологическата и социалната активност. Потребностите отразяват взаимната връзка на субекта и условията за неговата дейност и се проявяват в неосъзнатите влечения и осъзнатите мотиви за поведение
142
Ето какво пише Елгиз Поздняков (Эльгиз Поздняков): „Процесът на осъзнаване на социалните потребности е именно процесът на формиране на интересите на хората. Ако потребността съществува обективно [...], то интересът е субективният израз на обективно съществуващите потребности.
Като стимул за дейността служи не просто потребността, а осъзнатата потребност, т.е. потребността, оформила се като интерес [...]. Интересът е не просто обективна потребност, а субективен израз на обективните потребности”
143
В науката за сигурността обаче на края на това определение за интереса като осъзната потребност се слага не точка, а запетая и то продължава по следния начин: „Интересът е осъзната потребност, намираща се високо в
скалата на приоритетите”. Това е така, защото науката за сигурността не изучава (не се интересува от) всички възможни потребности, а само от тези, които са с висока степен на важност и приоритет за системата.
Ако потребностите трябва да бъдат удовлетворени и по отношение на тях това е максималното, към което се стреми съответният обект, то интересите се насочват не просто към своето възможно най-пълно удовлетворяване, а към социалните институти, учреждения, норми на взаимоотношения в обществото, от които зависят условията за нормален живот и активна дейност на хората (разпределение на ценностите и благата)
144
. В този смисъл потребностите имат преди всичко биологическа доминанта, а интересите — главно социална доминанта. Впрочем, аз ще продължа да използвам понятието „система”, за да не изреждам изрично „индивид”,
„общност”, „организация”, „общество” и т.н.
Както пояснява Ерих Фром (Erich Fromm, 1900—1980), основният смисъл на думата „интерес” „се съдържа в латинския корен inter-esse — „съм вътре
[или] сред нещо”
145
. Видният френски философ и литератор Клод Хелвеций
(Claude Helvétius, 1715
—1771) пише, че „ако физическият свят е подчинен на закона за движението, то духовният свят е не по-малко подчинен на закона на интереса” и затова нарича интереса „всесилен вълшебник, променящ в очите на всички същества всеки предмет”. За великия германски философ Георг
Вилхелм Фридрих Хегел (Georg Wilhelm Friedrich Hegel, 1770—1831) интересът е „страст, без която нищо не се е осъществявало”
146,147
Човекът, например, има много осъзнати потребности, но повечето от тях са по-скоро надежди, желания, илюзии, заблуди, мечти, защото той не прави нищо или поне достатъчно, за да ги удовлетвори и реализира. Аз имам осъзнатата потребност да работя като учен в Холандия и да чета лекции в някой местен университет, например в Грьонинген, с който ме свързват позитивни емоции и интелектуални преживявания. Имам тази осъзната потребност, защото съм се убедил с очите си колко добре е заплатен и колко възможности за развитие и творчество имат един доцент или професор в
Грьонинген. Но ако не правя нищо, за да реализирам тази осъзната потребност, т.е. ако не изпращам свои CV-та до холандски университети, ако не предлагам свои курсове лекции, ако не търся подкрепата на холандски колеги и

70 препоръките на многобройни научни приятели из Европа, то значи осъзната ми потребност да преподавам в Холандия е моя мечта или несбъднато желание, а не интерес.
Интересът е индикация, знак, символ на живостта на системата.
Наличието на интереси е необходимото условие една система да е жива.
Система, която няма интереси, не е жива в социален смисъл, а само в биологически — тя потребява, отделя, но всъщност никой не я забелязва, не се интересува от нея, никой не се съобразява с нея и не я уважава, а най-много да се опита да я погълне или унищожи.
Ще обърна внимание на следното — току-що казах, че това една система да има интереси е необходимото условие тя да е жива. Необходимото, но не достатъчното условие! Достатъчното условие една система да е жива е тя да се бори за осъществяването на своите интереси. Тогава тя е не просто жива — тя е жизнена. Защото система, която не желае да е жива или да се бори да е жива, е просто неотличима от неживата система. Смисълът да си жив и жизнен е да желаеш да живееш и да се бориш да живееш. А да си жив и жизнен, това извън биологичния смисъл означава не само да потребяваш и отделяш, а да имаш интереси. Да се бориш да си жив, означава да се бориш за защитата и осъществяването на тези свои интереси. Интересът винаги върви с борбата

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: