Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Логика като аксиоматично, парадигмално понятие Когато се говори за търсенето на логика при изучаването на даден обект, се има предвид съществуването на определени закономерности, принципи на изграждане и развитие на този обект, някакъв смисъл и предназначение, които определят неговото съществуване. Важното е да се разбира, че отделните подсистеми и елементи на системата не се самоорганизират стихийно, просто така, както се получи, а това става по силата на присъщи на тази система закономерности и приоритети. Логиката присъства във всяка система, във всеки процес, във всичко живо и жизнено, което ни обгражда и заобикаля. Още древните стоици LXXI са LXXI Стоицизъм — философско течение, възникнало в края на ІV век пр.Хр., според което философията е средство за добиване на мъдрост, на умение да се живее, като щастието е в съобразения с природата живот, в свободата от страстите, в спокойствието на духа, в лишеното от емоции следване на свободата. 58 знаели, че нашият свят носи в себе си и се подчинява на един рационален ред, организиран от и обясним чрез „проникващия във всичко оформящ разум (Логос LXXII ), един вид природен закон, всеобща причина и вътрешна необходимост-предопределеност, която свързва нещата във вселената и поражда състоянието на всеобща проницаемост и хармония” 127 и че „нашата сила да разсъждаваме [...] е „искра” или къс от божествения Логос, който изпълва Вселената и властва над нея” 128 . А забележителният римски император и философ Марк Аврелий (Marcus Aurelius, 121—180) казва: „Всички неща са вплетени помежду си, връзката им е свещена и помежду им никое не е чуждо на друго, защото са подчинение и същевременно съграждащи реда на един и същи свят” 129 Единствено изучаването и дори разгадаването на присъщата на системата логика дава възможност да се анализира и разбере начинът по който системата функционира, както и да се извърши прогнозиране на пътищата, по които тази система може да поеме, включително и да се направи максимално възможното да се поеме по траектория, която в голяма степен отговаря на интересите на системата. Нека да добавя, че прогнозирането на бъдещето затова е възможно по принцип (тук говоря за научно прогнозиране и отгадаване на бъдещето, а не за уникални способности като тези на Баба Ванга), защото една немалка част от семената на това, което ще се случи в бъдещето са посети в миналото и настоящето и затова немалко от корените на бъдещите събития са именно в миналото и настоящето. Освен това поведението на индивидите и общностите от индивиди в настоящето подсъзнателно, несъзнателно или съзнателно „калкулира” бъдещето, т.е. ние живеем днес и с мисълта за утре, държим се така, постъпваме така, вземаме решение така, че да постигнем по възможност по-добро или по-различно бъдеще от онова, което би се случило, ако не направим нещо и се оставим събитията да ни носят като бурен поток със сляпата си сила. Основните методи на сценарийно прогнозиране и стратегическо проектиране са на алтернативните сценарии и на алтернативните бъдещи Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|