Същност, смисъл и съдържание на сигурността

Изтегляне 2.8 Mb.

Pdf просмотр

страница	43/213
Дата	08.06.2023
Размер	2.8 Mb.
	#117993

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 213

Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011

Какво
— „А е А” .  Закон за противоречието — „А не е А”.  Закон за изключеното трето — „А не може да бъде А и не-А, не

логическото мислене, търсенето на логиката, на която е подчинено функционирането на социалните системи, често е „забравяно”, недооценявано и пренебрегвано. У всеки от нас има най-малкото зрънца, количествени, ако не качествени способности за логическо мислене, но тяхното развитие е свързано със сериозни интелектуални усилия, с обучение, с образоване. Ненапразно
Логика е една от най-сериозните научни области. И нещо повече, тя е мултидисциплинарна и изисква постоянно разширяване на общата култура.
Човекът се отличава от другите живи същества по това, че логическото мислене при него не е само „мислене” в кавички (т.е. инстинктивно), но и мислене без кавички (т.е. сложен процес на анализ на възможните алтернативи и вземане на решение за оптималната от тях).
Логиката еволюира под въздействието на промените в системата и процеса — това е неизбежно, то е „логично”. Сами по себе си усилията да се промени логиката се отплащат (ако не са в грешна посока и с погрешни приоритети), защото имат значим ефект върху цялата Система. Логиката е
най-тясно свързана с изграждането на култура за управление на
рисковете и сигурността. Може да се каже, че тази култура трябва да се вгради преди всичко в логиката, по която функционира живият и жизнен организъм „Система”.

60
Да вземем нормалното функциониране на демократичните процеси.
Удивително е как някои неразумни общества през определени периоди постоянно повтарят едни и същи грешки, заблуди, илюзии (например, както в
България, през четири години ние тръгваме след поредния спасител, за да се окажем накрая пред разбитото корито на пропилените надежди). А това е така, защото индикация за липсата на логическо мислене у неразумните общества е непрекъснатото задаване на въпроса: „Какво се случва?”, докато разумните общества задават характерния за логическото мислене въпрос: „Защо се случва?”.
По-горе разгледах накратко отличието между Запада и Изтока по отношение на схващането за Времето. Но между Запада и Изтока има значителни отлики и в отношението им към религията. За да разкрие тези различия, германският философ и социален психолог Ерих Фром (Erich Fromm,
1900
—1980) тръгва от логическите конструкции на великия Аристотел, в основата на които са трите закона:
 Закон за тъждеството — „А е А”.
 Закон за противоречието — „А не е А”.
 Закон за изключеното трето — „А не може да бъде А и не-А, не

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 213