ВТОРА ГЛАВА Интерес, Конфликт, Сила и Сигурност като парадигмални, аксиоматични понятия Пабло: — Аз съм за това, от което всички ще имаме полза и да сме в безопасност. — Безопасност ли? — викна жената на Пабло. — Няма такова нещо. Толкова са много тия, дето търсят сега безопасност тук, че това вече става опасно. Търсиш безопасност, а пък губиш всичко. — Има безопасност — настоя Пабло. — Дори като се излагаш на опасност, трябва да знаеш какви рискове поемаш — това е то безопасността. Както бикобореца, който знае какво прави, не поема излишен риск и е в безопасност. — Докато рогата го разпорят — каза горчиво жената. Ърнест Хемингуей, „За кого бие камбаната” В тази глава ще се спра на втората група (надстройката, суперструктурата LXXVIII ) от четири парадигмални, аксиоматични понятия — Интерес, Конфликт, Сила, Сигурност. Ако първата група парадигмални, аксиоматични понятия (Система, Процес, Логика иАбстракция) са фундаментът на всяка съвременна наука (и на науката за сигурността в частност), то тази група понятия са най-важните, с които оперира конкретно науката за сигурността. Те са парадигмални, аксиоматични, именно защото без тях не e възможно да се изгради цялата смислова архитектура и философската същност на тази наука При употребата на тези понятия, обаче, се виждат две крайности. От една страна, взети сякаш от самия живот, те изглеждат очевидни на интуитивно равнище и често се използват без пояснения, като подразбиращи се. От друга страна, години наред нови и нови автори дават собствени дефиниции за тях, броят на които в отделни случаи е необозримо голям (достатъчно е да се изпише в търсачката Google „определения за сигурност” и всеки може да се убеди, че започва една своеобразно наддаване — имало над 100, над 200, над 300 различни определения, което си е чиста проба абсурд, лекокавалерийска атака върху позициите на сериозната наука!). И двете крайности обаче имат съществена слабост — те „консервират” и опростяват идеята за всяко едно от четирите понятия. Така тези понятия се оказват само или главно онова, което всеки от нас не се съмнява, че те са — кой не знае интуитивно или на битово равнище какво е това „интерес”, или „конфликт”, или „сила”, или „сигурност”!? Но по този начин изчезва напълно дебатът — доколко тези понятия са наистина това, за което те биват мислени; загубва се анализът на тяхната същност; намалява се възможността четирите понятия да бъде погледнати и осмислени от повече страни; остават недокоснати цели съдържателни пластове; пропада усещането за взаимозависимост помежду им; изтънява връзката им с важни сфери на социалните отношения, опит, памет и дейност. Затова далеч по-ефективни са LXXVIII Суперструктура — група, комплекс от взаимосвързани елементи, която се надгражда върху инфраструктурата и обезпечава функционирането на системата.
68 други подходи, които търсят „златното” сечение между двете крайности, обсъждат понятията, особено ключовите, от различни, понякога парадоксални гледни точки и така постигат неочаквани нюанси, задълбочаващи разбирането за тези понятия. В работните определения, които ще приведа по-нататък, интересът е