Трябва да се осъзнае, че абстрактното мислене е много по-

65 се развиват нещата, явленията, субектите и обектите в живата (и жизнената) материя, то логическото и абстрактното мислене са свързани със
съдържанието на „биването на биващото”, т.е. със съдържанието на протичането и случването, на осъществяването и развитието на всички неща, явления, субекти и обекти в живата (и жизнената) материя. А докато формата е видима, зрима, а значи много по-лесна за възприемане и осмисляне, то съдържанието трябва не само да се съзре, но и да се постигне, да се вникне в него. Това най-вече прави логическото и абстрактното мислене много по- сложни и далеч по-специфични.
И ако при логическото мислене се съвместяват подходите на емпириците
(т.е. тези философи, които смятат, че сетивата са изворът на познанието) с подходите на рационалистите
LXXVII
(т.е. философите, които смятат, че разумът е изворът на познанието)
138
, то абстрактното мислене вече е изцяло интелектуалното царство на рационализма, разсъдъчността и разума; при него напълно се оправдава твърдението на Аристотел, че човекът не само е политическо (социално) животно (Zoon Politikon), но и рационално животно
(Zoon Logikon).
Така че абстрактното мислене е висша форма на човешкото мислене. За жалост или за щастие (зависи от гледната точка), то като първоначална даденост е само в зародиш и е едва-едва развито у отделния индивид, по- скоро го притежаваме като наклонност, като склонност към подобна системна мисловна дейност и затова за да бъде развито и постигнато е нужна огромна работа, необходими са самодисциплина, извървяване на значителна част от когнитивния цикъл „факти—информация—знание—познание”, непрекъсната интелектуална дейност, изучаване на различни чужди модели и практики и творческото им прилагане у нас, с отчитане на традициите и националния опит.
За жалост, маргинализирането на огромни слоеве от населението от една страна и претоварването с факти, с полу- и псевдоинформация водят до странния и тъжния факт, че във времето на информационното общество и високите комуникационни технологии огромен брой хора си живеят и изживяват живота си без да изпитат потребност от абстрактно мислене и без да развият поне елементарна способност да мислят абстрактно.
Абстрактното мислене без съмнение и наистина е своеобразен апотеоз на мисленето, то се надгражда над системното, процесното и логическото мислене. Не всеки мениджър на сигурността (лична, групова, фирмена, национална) може да управлява като използва абстрактно мислене, но би било фатално, ако той управлява напук на абстрактното мислене и в пълен разрез с него, т.е. управлява първосигнално, по интуиция по метода „проба—грешка”, като сутринта възнамерява да прави едно, на обяд — второ, вечерта — трето, при което това, което той заявява, че възнамерява да прави вечерта, е коренно противоположно едновременно на това, което той заявява, че възнамерява да прави сутринта, и на това, което той заявява, че възнамерява да прави на обяд!
В теорията на системите има една изключително важна и принципно същностна теорема — колкото повече една система взема решенията си „по интуиция” (т.е. без да отчита началните и граничните условия и промените в средата по време на самия процес) или по внушение (натиск) отвън, толкова
LXXVII
Рационализъм — направление във философията и теорията на познанието, съгласно което основа на познанието е разумът; човешкото знание се базира на дейността на разума, без помощта на сетивата или чрез постигане на истини, отиващи отвъд данните на сетивата.

66 повече нараства вероятността, тя да вземе решение с разрушителни за самата нея последици.
В тази глава разгледах четирите фундаментални понятия, които са вградени в основите не само на съвременната наука за сигурността, но и по принцип на всяка съвременна наука — Система, Процес, Логика и
Абстракция. По един или друг начин те са се превърнали в централен акцент, в главен фокус на изследванията по изключително широк кръг от проблеми, до такава степен, че вече не е възможно без тях, без тяхната практически неизчерпаема познавателна сила да се постигат тайните на нашия свят — свят, който така пестеливо разкрива нови и удивителни черти от същността си и наистина ни кара да възкликнем като Алвин Тофлър (Alvin Toffler): „Необходимо е да осъзнаем, че всички ние сме част от фантастична космическа шега и все пак да се чувствуваме велики в нея”
139
. Сега вече мога да затворя кръга от парадигмални, аксиоматични понятия, върху които се въздига храмът на науката за сигурността, като разгледам и останалите четири такива базисни понятия — Интерес, Конфликт, Сила и Сигурност.

67

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: