64 познаваме функцията „дишане”, то тогава в рибата веднага бихме открили хрилете, чрез които тя осъществява тази функция.
Като разсъждение в тази насока отново мога да посоча случай от действителността. В някои европейски държави Следствието не е към изпълнителната власт (в МВР), а е част от Съдебната власт. Когато аз бях в VІІ
Велико народно събрание (1990—1991) и ХХХVІ
Обикновено народно събрание (1991
—1994), някои европейски експерти ни заявяваха, че ние няма да постигнем никакви успехи в борбата с престъпността, докато Следствието е в
МВР. Добре, извадихме Следствието от МВР и го прехвърлихме (като затвърдихме това чрез Конституцията) към Съдебната власт. Минаха десетина години, аз вече бях секретар по националната сигурност на президента. И тогава европейски експерти ни заявяваха, че ние няма да постигнем никакви успехи в борбата с престъпността, докато Следствието е ... в Съдебната власт!
Добре, но вече не беше толкова лесно да върнем отново Следствието към
Изпълнителната власт, защото това можеше да стане само чрез свикване на ново Велико народно събрание и промяна на Конституцията,
тъй като само Великото народно събрание, в съответствие с член 158, точка 3 от
Конституцията, „решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Това наложи прилагането на палиативни (и обричащи на парализа или най-малкото на ниска ефективност на институциите, ангажирани в борбата с престъпността) мерки, като създаването в МВР на дознателски апарат, докато изключително добри следователи или се преквалифицираха в адвокати, съдии и прокурори, или (една малка част от тях) фактически бездействат по синекурен начин в Националната следствена служба.
Връщайки се към примера с белия дроб в човека и хрилете в рибата, ние не си дадохме ясна сметка какво значи функцията „дишане” в борбата с престъпността. И понеже някъде в Европа, образно казано, „дишаха с хриле”, т.е. там Следствието е
в Съдебната власт, ние също решихме „да дишаме с хриле”. А у нас като традиция, практика, умения, опит, „дишането бе с бял дроб”, т.е. Следствието е в Изпълнителната власт. Ние унищожихме този „бял дроб”, не можахме да се научим „да дишаме с хриле”, сега си пришиваме
„изкуствен бял дроб” и се чудим защо се задъхваме в борбата с престъпността, защо не ни стига въздуха, защо „издишаме” и изнемогваме. Така е, когато се мисли не абстрактно, а буквално, когато буквално се прилагат чужди модели, само защото някъде (в Европа или в САЩ)
било така, та и у нас трябва също да бъде така...
За жалост, абстракцията често отсъства в „комплекта” познания и в нивото на амбиции у хората, заети с управление на
системата ни за национална сигурност. Или ако я има, тя е свързана с копиране или присвояване на някакво тип
know how от партньорски (или конкурентни)
системи. Тук става дума за нещо много повече — за „вдигане на глава” от рутинните задачи; за преборване на инерцията и с навика, със „зависимостта от поетия път”; за отделяне на важното от маловажното; за откъсване от мисленето, че
нещата са ясни, че така са се правили някъде и така ще се правят у нас.
Сподели с приятели: