Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Георг Зимел (Georg Simmel, 1858—1918), на когото приписват самото понятие „социология на конфликта”, смята, че социалната система се базира на тясното преплитане на сътрудничеството и конфронтацията. Според него конфликтът в социалната система е неизбежен и непредотвратим — а водещ сред конфликтите е този между индивида и обществото. Отношенията в обществото са не само по вертикала — господство и подчинение, но и по хоризонтала — процеси на различни асоциации и дисоциации, които придават живот и възпроизводство на самата социална тъкан на обществото. Но конфликтът може да довежда до социална интеграция, да засилва социалната солидарност, да „изпуска” парата на враждебността и така да изпълнява важната конструктивна функция за запазване на социалните отношения в системата и на системата като цяло. Конфликтът, като крайна форма, може да укрепи обществото, чрез унищожаването на една от страните в него, която трябва да бъде отстранена, за да не взриви цялото общество. Това е така, защото според Зимел конфликтът не е просто резултат от сблъсъка на интереси, но и нещо, лесно и леко възникващо на основата на инстинктите на враждебността, които превръщат понякога спора в игра „или—или”. При тях изходът е отстраняването на единия съперник или смекчаване на отношенията и извеждането им на ново равнище, с помощта на кооперативни инстинкти — доверие, любов, принадлежност (това е взаимодействието между индивидуалните инстинктивни импулси и императивите за поддържане на „живостта” на цялото). Конфликтът, следователно е функционален, т.е. той е един от механизмите за съхраняване на организма. Чрез конфликта структурата на системата става по-гъвкава, а самата система придобива нови оперативни и стабилизиращи възможности с инструментализиране на конфликта да се избавя от застрашаващи нейното равновесие и функциониране явления и процеси и така да се изкачва по-високо в скалата на приспособимостта (адаптирането) към промените в средата 168,169,170 Луис Козер (Lewis Coser, 1913—2003) дава следната дефиниция за конфликта: „Социалният конфликт може да бъде определен като борба за ценности или претенции за статус, власт или ограничени ресурси, в която цели на страните в конфликта са не само да се достигне на желаното, но също така и да се неутрализира съперника, да му се нанесе щета или той да бъде отстранен” 171 . Той смята, че за всяка социална система конфликтите са естествени и неизбежни (защото например отделните елементи на системата се конкурират за дефицитни ресурси или за власт, статус, материални или духовни блага), но тяхната роля е позитивна, защото те спомагат за обезпечаване на обществения ред и устойчивостта на социалната система. Нещо повече, обществото е толкова по-стабилно, колкото повече и независими един от друг са конфликтите в него и по-силни връзките между отделните елементи, защото разнообразието на конфликтите и сложността на връзките 81 между елементите не позволяват на обществото да се раздели на два враждуващи лагера — на мнозинство и малцинство, на център и периферия, на връх и дъно. Ето как конфликтите в системата подпомагат нейното съхраняване, интегриране, изменение и адаптиране към промените във външната среда. Конфликтът може да разширява опита на личността и групата в кризисни ситуации, да спомага за обмена на ценности, да възпитава в разумно и самооптимизиращо, антиконформистко поведение и мислене. Чрез успешното разрешаване на трудно урегулируеми конфликти може да се засилва вътрегруповата и междугруповата сплотеност. Конфликтът освен това може да има такива консолидиращи функции като „комуникативно- информационна” и „свързваща” и с тяхна помощ да обединява хората чрез идентични или сходни реакции при общността на ситуацията, в която са изпаднали, да им помага да се опознаят по-добре един друг и да подобрят взаимодействието помежду си. Както пише Козер, „най-ефективното средство за предотвратяване на борбата е точното знание а сравнителната сила на двете страни, което много често може да бъде получено единствено в резултат на самия конфликт” 172, 173, 174 Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|