страха от наказание от стоящия по-горе и имащ власт индивид

79 човека да се въздържа от нарушаване на колективни норми (морал, етика, религия) на обществото.
И в същото време да обърнем внимание, че от своя страна човекът иска да бъде част от обществото, да бъде част от него — „да бъде част от”.
Така става пределно ясно съществото на еволюцията — тя се изразява в решителен преход при човека от „да бъде като” (сравняване с отделен индивид) към „да бъде част от” (присъединяване към цялото общество).
Ето защо наистина може да се каже, че АЗ-ът е „послушен изпълнител на строгата и жестока воля нa СВРЪХАЗ-а, но [в същото време] мъчително страда от тиранията на СВРЪХАЗ-а и е несправедлива жертва на неговата сляпа едностранчивост”.
Амбивалентното отношение на Фройд към АЗ-а се проявява обаче не само в релацията „АЗ-СВРЪХАЗ”, но и в релацията „АЗ-ТО”. Точно както бе казано, че АЗ-ът е потисник на напорите на То и ги ограничава, точно така обаче според Фройд, АЗ-ът съобразително и услужливо подпомага ТО в задоволяването на неговите влечения, като същевременно гарантира един минимум за тяхното редовно задоволяване: „Бедният АЗ [...] служи на трима строги господари, стреми се да приведе в съгласие техните претенции и изисквания [...]. Тримата тирани са външният свят, СВРЪХАЗ-ът и ТО”
161
Нека да се спра малко по-подробно на ТО, което в литературата, претендираща да прави верни интерпретации на Фройд, остава в сянката на
АЗ-а и СВРЪХАЗ-а. ТО е най-примитивната част от човешката природа, изпълнено е с нагони и се води единствено от стремежа за тяхното удовлетворяване и постигане по този начин на максимално удоволствие. ТО
„не познава оценки, добро и зло, не знае що е морал”, неговото съдържание се изчерпва с „нагонни пълнежи, които се стремят към оттичане”. ТО е „това е тъмната, недостъпна част от нашата личност [...] хаос, котел, пълен с кипяща възбуда”
162,163
Сега вече, освен двете посочени проявления на конфликта, чийто субект и обект е човекът, а именно конфликтът между индивидуалните желания на индивида и императивите на обществото от една страна, а от друга — конфликтът между СВРЪХАЗ-а и ТО (като потискането на То от Свръхаза е една от главните причини за невроза), може да се посочи още едно, трето проявление на конфликта в психическия свят на човека.
Според Фройд, ТО се дели на два противоборстващи първични инстинкта: Ерос или влечението към живота; и Танатос или влечението към смъртта. Тези два първични инстинкта съпътстват човешката същност и от една страна са неотделими, а от друга страна са в непримирим конфликт помежду си. Това е така, защото влечението към Живота е крайният израз на условието да се задоволят всички човешки потребности, тъй като Животът е висшата фаза на възможността да сме живи и устремени към задоволяване на всяка потребност. В същото време влечението към Смъртта е крайният израз на условието да сме задоволили всички свои потребности, тъй като Смъртта е висшата фаза на задоволяване на всяка потребност. Танатос, символът на агресивността, е бил първоначално насочен към АЗ-а (като енергийна и енергична проява на автоагресия и саморазрушение — т.е. агресия към самия себе си и разрушение на самия себе си). След това обаче, този агресивен нагон е отклонен в услуга на Ерос (като енергийна и енергична агресия и разрушение на някой друг).

80
Ето я дилемата: Ако агресивността на индивида се потисне, това натоварва индивида с чувство за вина и води до душевно опустошение и разрушаване на личността; ако агресивността индивида не се потисне, тя се насочва към другите човешки същества и води до войни и репресии.
Така че при Фройд агресивността е производна на Танатос (т.е. на влечението към смъртта), за разлика от изследванията на австрийския зоолог
Конрад Лоренц (Konrad Lorenz, 1903—1989), който също стига до извода, че в живите същества (хора и животни) имат вродена агресивност, но тя у тях е самостоятелен инстинкт
164,165,166,167

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: