Същност, смисъл и съдържание на сигурността
ЗАКЛЮЧЕНИЕ В емоционално търсене на рационални решения
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ В емоционално търсене на рационални решения на ключови проблеми на сигурността Доколкото обикновените връзки в обществото са някак си солидни и самостойни, защото носят усещането едновременно за опора и за уют, и доколкото те установяват критериите за здравомислие в смисъл на сигурност и сигурност в смисъл на самодостатъчност, онзи, който е видял света да виси на косъм, действително изпитва известно затруднение да ги възприеме сериозно като такива. Джилбърт Кийт Честъртън Първата цел на тази заключителна част е да се намери разумен завършек на книга за сигурността, която трябва да се съобрази с изискванията към подобен род книги, т.е. тя не може да бъде безкрайно голяма и затова ще трябва да остави много от важните теми за друга монография или пък да ги разкаже само донякъде, в най-общи линии, чрез най-главното. А това налага да се подскаже на читателя какво още има за анализ, кои са следващите интелектуални предизвикателства, накъде ще ни отведат по-нататъшните изследвания в неизчерпаемото пространство и време на науката за сигурността. Втората цел на заключението е породена от желанието да хвърля мост към някои важни теми, също така свързани със сигурността, но имащи много повече практическа насоченост и конкретност. Защото, в края на краищата, науката за сигурността трябва да има излаз към актуалните проблеми на политиката за сигурност. И ако ние наистина правилно сме осъзнали и осмислили категорията „сигурност”, то би трябвало да можем да се ориентираме в ежедневния живот, в истинските проблеми на битието и съзнанието, които са следствие от търсенето на повече сигурност или допринасят за ориентирането в този сложен свят на серийно произвеждани несигурности. Написах цялата книга със съмнения, дори с известна неловкост, защото все пак става дума за сигурността, а при нея неправилната предпоставка, може да доведе до неверен извод със значителни последици. Освен това, всеки разказ за сигурността е неизбежно емоционален, субективен, пречупен през личността и идентичността на автора, тъй като се отнася до жизнено важното, до екзистенциалното, до най-главното. Нима всеки от нас не може да каже както в Господнята молитва: Насъщната ни Сигурност дай ни днес CCXVIII ?... Затова е нормално на тези страници да има и колебание, и неувереност, и объркване. Да, и объркване. Та нали самият Мишел Фуко казва: „Колко би струвало настървението към знание, ако трябваше да осигурява единствено придобиване на знания, а не по някакъв начин [...]. объркване на този, който го придобива? В живота има моменти, когато въпросът да се разбере дали човек може да мисли другояче и да възприема другояче е необходим, за да продължи да вижда и да разсъждава” 559 CCXVIII „Насъщния ни хляб дай ни днес” (Мат. 6:11); „Насъщния ни хляб давай ни всеки ден” (Лук. 11:3). 245 Ето защо на следващите разсъждения трябва да се гледа не като на истини от последна инстанция, а като на анализ, направен в максимално съчетание между изповядваните в тази книга научни ценности и принципи по Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|