Същност, смисъл и съдържание на сигурността
мерзавци психопат (като екстремна болест на психиката) или
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| мерзавци психопат (като екстремна болест на психиката) или социопат (като екстремна болест на социума)? Впрочем, аз мога да привеждам още примери, за да покажа, че когато акцентират върху политическите мотиви, от една страна, и на пораждането на масова психоза, от друга страна, експертите като че ли пропускат още важни неща; създават възможност за прекалено обширна дефиниция за тероризма; стрелят със завързани очи по движеща се мишена; създават условия за лепене на етикети върху светли личности като Христо Ботев (1848—1876), които по тази логика могат да бъдат изкарани par excellence CCXXVIII терористи; издигат на твърде високо политическо ниво всякакви изперкали отрепки. В тази връзка аз си мисля, че за да се говори за тероризъм и терористични актове, според мен трябва да бъдат добавени още някои условия. Първо, необходимо е да има поне някаква степен на ОРГАНИЗИРАНОСТ, на организация, структура — дали йерархична, дали мрежова в случая не е принципиално важно. Не, аз не искам да разсъждавам формално, аритметично, та да излиза, че ако е 1 човек, той е луд, ако са повече от 1, т.е. поне 2, това са терористи. Но елементът „организация” въпреки това за мен е категорично нужен, като допълнително условие да говорим за тероризъм. Не че не може да се съберат 5 „жълти книжки” и да скандират политически лозунги и да правят мерзавщини. Но си мисля, че когато е налице някаква, поне протоорганизация, някакъв зародиш на организираност, тогава се прави една необходима (признавам, че тя не е достатъчна) стъпка от брутална демонстрация на нечии психопатски и— CCXXVII Милчо Кирилов, глухоням, получил прякора „Жоро Павето” — заловен от полицията през 1968 г., след серия жестоки престъпления, предизвикали масова паника в София и околността по онова време. Осъден на 20 години лишаване от свобода при усилено строг режим излежава присъдата си. Преди няколко години в медиите се появиха публикации с негови настоящи снимки като овчар. CCXXVIII Par excellence — във висша степен, предимно, особено отлично, истински (фр.). 248 или социопатски малформации CCXXIX да се премине към осъзната терористична дейност. Второ, необходими са поне известни СПОСОБНОСТИ, капацитет, потенциал да се постигнат политическите цели. От това, че някой ще препаше 2 автомата и ще започне да стреля методично по всеки движещ се или мърдащ човек, или, не дай Боже, ако някой изсипе отрова в плувен басейн и умъртви къпещите се там, политическата система едва ли ще бъде дестабилизирана. Разбира се, в днешното свръхдинамично, рисково общество, което е в перманентна политическа, икономическа, социална и културна криза, и малки въздействия могат да имат големи последици (това е характерно за ситуациите на криза, „на ръба”). И все пак, аз си мисля че когато говорим за тероризъм, ние трябва да предполагаме наличието на някакъв минимум способности за промяна на системата. Именно в това се състои съвременната асиметричност на съвременните предизвикателства и рискове — симетрия няма, но по-слабата, така да се каже, асиметричната страна, притежава капацитет, има потенциал да въздейства и да влияе върху по-силната страна. Иначе никой не би се впечатлявал от нея като феномен, като опонент, като заплаха и опасност. Трето, необходимо е наличието на поне някаква ВЕРОЯТНОСТ ЗА УСПЕХ на предприетите действия и това, което те ще предизвикат като подкрепа сред последователите, съмишлениците, симпатизантите и пробудените от ефекта на действията. Говоря за вероятност. Дори малка, но съществуваща. Ако шепа безумци просто извършат някаква идиотщина или се врежат с хеликоптер в 70-я етаж на Empire State Building CCXXX в знак на несъгласие с войната в Афганистан, това си е суициден акт и едва ли е нещо повече. Ден-два пресата ще го отразява и всичко ще продължи постарому... Да, приемам, че ако „лудите глави” в историята чакаха на всяка цена да имат увереност в успеха, то човечеството сигурно още щеше да наднича от пещерите на Каменния век. Но аз говоря не толкова за увереност, а за вероятност. По това се отличават Безумецът с голямо „Б” и безумецът с малко „б”, че вторият е просто обезумял, а Първият първи е доловил възможността и неиизбежността на промяната и затова не се е поколебал да отиде дори на Кръста CCXXXI , да каже, че: „Все пак тя се върти!” CCXXXII , да закове своите 95 тезиса на вратата на църквата CCXXXIII , да отвори люта рана в сърцето на тирана CCXXXIV CCXXIX Малформация — дефектно развитие. CCXXX Емпайър Стейт Билдинг — небостъргач на остров Манхатън в Ню Йорк, САЩ, открит на 01.05.1931 г., наречен на Имперския щат (Empire State), едно от наименованията на щата Ню Йорк. Той е с височина 381 м (443,2 м с антената) и 102 етажа, като в продължение на десетилетия след построяването си е най-високата сграда в света. След разрушаването на Световния търговски център на 11.09.2001 г. отново е най-високата сграда в Ню Йорк. CCXXXI Иисус Христос е разпънат на кръст заедно с двама разбойници на хълма Голгота в Йерусалим и издъхва на кръста (ок. 30 год. сл. Хр.). CCXXXII „И все пак тя се върти” (Eppur si muove) — фраза, която според преданието е казал през 1633 г. на излизане от Съда на Инквизицията забележителният италиански астроном и философ, „бащата на съвременната астрономия” Галилео Галилей (Galileo Galilei, 1564—1642), след като е бил осъден и принуден да се откаже от подкрепата си за хелиоцентричната система — теория за строежа на Вселената, съгласно която слънцето се намира в центъра на нашата Вселена, а Земята и другите планети обикалят около него; в древността гръцкият астроном Аристарх Самоски (Ἀρίσταρχος ὁ Σάμιος, 310—230) най-вероятно първи в историята изказва хипотезата, че Слънцето е в центъра на Вселената. Съвременното разбиране за тази теория започва с разработките на великия полски астроном Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; пол. Mikołaj Kopernik, 1473—1543). CCXXXIII За видния германски теолог Мартин Лутер и неговите 95 тезиса вж. в Пета глава. CCXXXIV Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев, 1843—1876) — един от титаните на българската революция, основна фигура и ръководител на Априлското въстание (1876). Малко преди погрома на въстанието и своята смърт казва: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”. |