Състояние и развитие на националната икономика. Макроикономическа рамка. Място на аграрния отрасъл в националната икономика
Изтегляне 8.05 Mb.
|
* Предварителни данни Източник: НСИ Износ на пенливи вина Износът на пенливи вина през 2008 г. е 585 333 литра. Намалението спрямо 2007 е чувствително – 35%. Най-голям износ на пенливи вина е осъществен за пазара на Полша – 330 633 литра. Следва износа за Виетнам – 145 125 литра и за Монголия – 63 617 литра. Средната експортна цена на пенливи вина за 2008 г. 1,71 щ.д./л при 1,47 щ.д./л за 2007 г. Внос През 2008 г. са внесени 6 542 138 литра вино, на стойност 15 756 хил. щ.д. Вносът спрямо 2007 г. бележи значително намаление от 61%. Спад се наблюдава при вноса както на бутилирани, така и на наливни вина, съответно с 42% и с 66%. Увеличение на вноса има само при пенливите вина – 5%. Фигура III.3. Внос на вино за периода 2007 – 2008 г., литри 
* Предварителни данни Източник: Агенция “Митници” Регистрираният през 2008 г. внос на бутилирано вино (1 895 810 литра) е почти два пъти по-малък от този през през 2007 г.(3 290 698 литра). На-голями количества са внесени от Италия – 508 093 литра, Франция – 202 661 литра, Чили – 157 039 литра и Австрия – 146 032 литра. Таблица III.9. Внос на бутилирани вина, 2007 – 2007 г., количество, литра
* Предварителни данни Източник: НСИ Аналогична е ситуацията при вноса на на наливни вина, където намалението спрямо 2007 г. е 66% Сред страните-вносителки през 2008 г. Испания е с най-голям относителен дял от осъществения внос с 1 034 390 литра, следва Румъния – с 813 386 литра, Италия – с 725 826 литра и Косово – с 623 860 литра. Таблица III.10. Внос на наливни вина, 2007 – 2008 г., количество, литра
* Предварителни данни Източник: НСИ През 2008 г. вносът на пенливи вина слабо се е повишил – от 113 504 литра през 2007 г. на 119 348 литра през 2008 г. Най-големи количества пенливо вино е внесено от Италия – 30 901 литра и Франция – 74 905 литра. Таблица III.11. Внос на пенливи вина, 2007 – 2008 г., количество (литра)
* Предварителни данни Източник: НСИ
Общата политика по рибарство (ОПР) е основният инструмент за управление на рибарството и аквакултурите в EС. Съвкупността от правила и механизми за експлоатацията, преработването и търговията с риба и други водни организми формира ОПР. ОПР е създадена с цел управление на ресурсите и изпълнение на изискванията, залегнали в Договорите за създаване на Европейската общност. Рибите се смятат за естествен и подвижен ресурс и съответно за обща собственост. Договорите, които учредяват Европейската общност поставят условие за съществуването на единна политика в тази област, т.е. необходимост от въвеждането на общи правила, приети на ниво Европейска общност и приложими в страните-членки. Основните принципи на ОПР на ЕС са:
ОПР на ЕС има за цел:
Общата политика по рибарство на ЕС се състои от следните основни раздела:
През 2008 г. официално е открита Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство”. Проведена бе работна среща с представители на средствата за масово осведомяване по повод старта на приема на проекти от 06 декември 2008 г. по Оперативна програма “Рибарство” 2007 – 2013 г. Приети и обнародвани в Държавен вестник са следните Наредби:
През 2008 г. е одобрена Национална програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (Национална програма за зарибяване 2008 – 2013 г.) Програмата включва общи мерки за опазване, възстановяване и защита на рибните запаси и е основа за разработването на годишните програми за подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации и научно-изследователски дейности, осигуряващи ефективното управление на рибните ресурси. 1. Улов и производство на риба и други водни организми Количеството на уловената през 2008 г. риба и други водни организми от стопански риболов възлиза на 8 86,25 тона, в т.ч. 7 664,59 тона в Черно море, 81,69 тона в река Дунав и 1 116,97 тона във вътрешни водоеми. Спрямо предходната година, уловът в река Дунав се е повишил с 13,5 тона, във вътрешните водоеми – с 110,8 тона. В същото време уловът в Черно море бележи спад с 165,1 тона. Фигура IV.1. Улови по видове риба и други водни организми в Черно море през 2008 г, % 
Източник: ИАРА По данни на ИАРА, през 2008 г. регистрираният общ улов на риба и други морски организми в Черно море е в размер на 7 664,59 тона, което е с 2% по-малко в сравнение с 2007 г. През 2008 г. 57% от общия улов на морските видове риба се формира от рибите от сем. Sprattus sprattus sulinus (копърка, трицона, шпрот). Общият улов възлиза на 4 309,73 тона или с 44% повече в сравнение с 2007 г. Общият улов на други морски организми в Черно море – рапани, миди и скариди, регистриран през 2008 г. е 2 906,72 т, при 4 392,99 т през 2007 г. Въпреки намалението спрямо 2007 г., в тази група най-голям е уловът на рапани – 2 871,55 т. През 2008 г. уловът на черна морска мида също намалява като достига 35,11 т, при 82,95 т през 2007 г. Фигура IV.2. Улови по видове риба и други водни организми в р. Дунав през 2008 г. 
Източник: ИАРА През 2008 г. уловът на риба в река Дунав се е увеличил с 20% спрямо 2007 г., като достига 81,69 тона. Най-чувствително е увеличението на улова на пъстрия толстолоб – над два пъти (2008 г. – 22,19 тона, при 10,88 тона през 2007 г.) Увеличение се наблюдава и при шарана – от 9,04 т. през 2007 до 12,45 т. през 2008 г. Фигура IV.3. Улови по видове риба и други водни организми във вътрешните водоеми през 2008 г., % 
Източник: ИАРА Издадени са общо 531 броя безсрочни разрешителни за извършване на стопански риболов, в т.ч. 130 броя за Черно море, 228 броя за река Дунав и 173 броя за вътрешните водоеми. Удостоверенията за право за извършване на стопански риболов са общо 3 303 броя – за Черно море 1 806, за река Дунав – 1 442 броя и за вътрешните водоеми – 55 броя. Все повече нараства броят на издадените билети за любителски риболов. През 2008 г. са издадени общо 183 454 билета – с 16 725 повече в сравнение с 2007 г. През 2008 г. са регистрирани 56 рибовъдни стопанства. Извършени са 37 760 проверки, като от тях:
За констатирани нарушения са съставени 2 760 акта, издадени са 2 705 наказателни постановления, като 2 132 от тях са влезли в сила. Отнети са 2 686 броя бракониерски риболовни уреди. Иззети са 3 725,53 кг. незаконно уловена риба, от която 2 444,95 кг е върната във водоемите и 1 280,58 кг. е дадена като дарение. Тенденцията към увеличаване на производството на аквакултури се запазва и през 2008 г. В сравнение с 2007 г. произведената през 2008 г. риба е с 1 264,93 тона повече и възлиза на 7 162,43 тона. Фигура IV.4. Производство на риба и други организми за периода 2003 – 2008 г., тона 
Източник: ИАРА В сравнение с 2007 г., през 2008 г. е увеличено производството на дъгова пъстърва, шаран и пъстър толстолоб и бял толстолоб. Намаление отчита производството на речна пъстърва, сивен, бял амур, европейски и канален сом, руска есетра. Фигура IV.5. Производство на риба и други водни организми през 2008 г., % 
Източник: ИАРА Таблица IV.1. Улов на риба и други водни организми от водоеми за стопански риболов за 2008 г.
Източник: ИАРА 2. Потребление на риба и рибни продукти По данни на НСИ, през 2008 г. годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата е нараснало до средно 4,6 кг на лице (при 4,3 кг на лице през 2007 г.). Това количество е определено на база извършеното наблюдение на домакинствата и данните не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене. България е страна, в която консумацията на риба и рибни продукти е по-ниска в сравнение с други страни. Въпреки, че рибата е здравословна храна, потреблението й е все още на ниско ниво, поради свитите потребителски възможности на населението и относително високите цени на някои видове риба и рибни продукти. Таблица IV.2. Потребление на риба и рибни продукти средно на лице от домакинство, кг
Източник: НСИ 3. Внос и износ на риба и рибни продукти Внос По предварителни данни на НСИ, през 2008 г. общият внос на риба и рибни продукти в страната нараства с 29% спрямо предходната година, достигайки 29 249 тона. Стойността на вноса е в размер на 23 309 810 щ.д. Относително високият размер на вноса се обуславя от нуждата за разнообразяване на асортимента от риба и водни организми, каквито не се ловят във водоемите на страната, както и от необходимостта за осигуряване на достатъчно суровина за рибопреработвателните предприятия. Фигура IV.6. Внос на риба и рибни продукти, тона 
*предварителни данни **прогнозни данни Източник: НСИ През последните две години се наблюдава промяна в структурата на вноса на риба и рибни продукти. Значително се засилва обменът с европейските държави, като от 5 162 тона през 2006 г. доставените от ЕС риба и рибни продукти нарастват на 10 234 тона през 2008 г. (98%). Въпреки това, вносът на риба и рибни продукти от трети страни остава водещ, макар че делът му в общия внос намалява от 82% през 2006 г. ( 24 141 тона) на 65% през 2008 г. (19 014 тона). През 2008 г. реализираният внос на риба и рибни продукти от трети страни бележи увеличение спрямо предходната година с 29,3%.
Структурата на вноса през годината, по видове продукти, включва 26 634,10 тона риба, ракообразни и мекотели (прясна, охладена, замразена, пушена, осолена, филета от риба) и 2 614,9 тона рибни продукти – готови храни и консерви от риба, хайвер, ракообразни и мекотели. Таблица IV.3. Внос на риба, други водни организми и рибни продукти
* Предварителни данни Източник: Агенция “Митници” за 2006 г., НСИ за 2007 г. и 2008 г. Традиционно, най-голям дял в общия внос на риба и рибни продукти в страната заема замразената риба – около 67% през 2008 г. (19 498,5 тона, с около 25% повече спрямо 2007 г.). Общата стойност на вноса на замразена риба за годината е 24 294 096 щ.д., при средна цена 1 246 щ.д./т. Сравнявайки с предходната година, през 2008 г. средната вносна цена на замразената риба отбелязва нарастване с 36%. От общия внос на замразена риба през годината, от трети страни са внесени 13 500,1 тона, а доставените от ЕС – 5 598,4 тона. Традиционни контрагенти са Канада (5 890 тона, на средна цена 1 211 щ.д./т.), Перу (3 563,9 тона, на средна цена 1 112 щ.д./т.), САЩ (1 990 тона, на средна цена 1 197 щ.д./т.). От европейските държави най-голям относителен дял във вноса заемат Испания (2 968,1 тона, на средна цена 1 255 щ.д./т.), Естония (727,3 тона, на средна цена 1 079 щ.д./т.), Нидерландия (526,1 тона, на средна цена 897 щ.д./т.) и др. В България няма улов на скумрия, поради което за задоволяване на пазара както за директна консумация, така и за консервната промишленост се осъществява внос. И през 2008 г. около 77% от внесената замразена риба е скумрия – 14 957,8 тона, с 27,5% повече спрямо 2007 г. Средната вносна цена на замразената скумрия за 2008 г. е нараснала до 1 157 щ.д./т. (39%), при 832 щ.д./т. за 2007 г. Вносители на по-големи количества замразена скумрия през годината са Канада (5 545, 1 тона), Перу (3 536, 9 тона), Испания (2 084,1 тона), САЩ (1 745,4 тона), Тайланд (313 тона) и др. Фигура IV.8. Структура на вноса на замразена скумрия през 2008 г. по страни, % 
Внасят се и други видове риба, каквито не се ловят и отглеждат в страната, като през 2008 г. са внесени по-големи количества замразени мерлузи – 975 тона, на средна вносна цена 1 809 щ.д./т; 675 тона херинга, на средна вносна цена 1 034 щ.д./т; сардина – 209 тона, на средна вносна цена 693 щ.д./т; сафрид – 188 тона, на средна вносна цена 1 134 щ.д./т; акула – 103 тона, на средна вносна цена 2 443 щ.д./т и др. Обикновено, вносът на прясна или охладена риба в страната е в по-малки количества. Въпреки това, през 2008 г. се наблюдава нарастване спрямо предходната година с 24,6% (1 767,7 тона). Общата стойност на внесената прясна риба е 7 418 176 щ.д. Съществено количество от прясна или охладена риба e внесено от Гърция (906,7 тона), Нидерландия – (216,6 тона), Испания – (128,5 тона), по-малко от Естония (95,7 тона), Италия (76,7 тона) и др. Според вида на рибата, по-голем внос е осъществен на пъстърви – 550 тона, на средна вносна цена 3 428 щ.д./т, тихоокеански сьомги – 306 тона, на средна вносна цена 6 391 щ.д./т, сардини – 146,3 тона, на средна вносна цена 524 щ.д./т, лаврак – 158, 2 тона, на средна вносна цена 6 943, 4 щ.д./т, каракуда – 158, 2 тона, на средна вносна цена 5 157 щ.д./т и др. През 2008 г. вносът на филета и други меса от риба значително нараства спрямо 2007 г. с 52% и възлиза на 4 358,7 тона, на обща стойност 10 366 083 щ.д. От общия обем на вноса на филета през годината, основните количества са внесени от трети страни – 3 404,4 тона, а доставените от ЕС са в значително по-малък размер – 954,3 тона. Преобладава вносът на замразени филета от видове риби, нетипични за страната като сьомга, акула, риба тон, треска, мерлуза и др. Регистриран е ръст и на средната вносна цена от 1 883 щ.д./т през 2007 г. до 2 378 щ.д./т през 2008 г. или 26,3%. Средната цена на вноса зависи както от страната-вносител, така и от вида риба и се движи между от 795 щ.д./т до 9 076 щ.д./т Въпреки по-високите вносни цени, търсенето на филета от риба нараства, поради по-лесното им и бързо приготвяне и деликатесни качества. По-големи количества филета и други меса от риба са внесени от Виетнам (1 091,1 тона, на средна цена 1 998 щ.д./т), Китай (1 089, 7 тона, на средна цена 2 057 щ.д./т), Аржентина (592 тона, на средна цена 2 253 щ.д./т), Германия (365 тона, на средна цена 2 279 щ.д./т) и др. През последните години, с навлизането на големите вериги магазини, се увеличи разнообразието от риба и рибни продукти, което доведе до промяна и в потребителските предпочитания. Наблюдава се и изменение на хранителните навици на потребителите и тенденция на нарастване на консумацията на готови храни и полуфабрикати. Нарастват и изискванията към качеството на рибата и рибните продукти, както и пазарното търсене на нови полуготови рибни продукти. В резултат на това, вносът на готови храни и консерви от риби в страната бележи тенденция на нарастване. През 2008 г. вносът на готови храни и консерви от риби се е увеличил с около 38%, в сравнение с предходната година, достигайки 2 614,9 тона, на обща стойност 9 500 992 щ.д. В сравнение с 2007 г. е регистриран и ръст от 29% на средната вносна цена на рибните продукти През 2008 г. са внесени 2 351 9 тона готови храни и консерви от риби (с 33% повече спрямо 2007 г.) и 263 тона консервирани ракообразни и мекотели – увеличение от над 200% спрямо 2007 г.). По-големи количества рибни консерви през годината са внесени от Литва (333,1 тона), Индонезия (369,4 тона), Тайланд (259,3 тона), Китай (202 тона) и др.
През последните три години се наблюдава тенденция на постепенно увеличение на износа на риба, водни организми и рибни продукти. Фигура IV.9. Износ на риба, други водни организми и рибни продукти 
*предварителни данни **прогнозни данни Източник: НСИ По предварителни данни на НСИ, през 2008 г. общият износ на риба, водни организми и рибни продукти е в размер на 6 381,5 тона, което е с около 1% повече спрямо предходната година. Това се дължиосновно на по-големия улов на морски видове риба в страната през тази година. Стойността на изнесената рибна продукция е в размер на 19 623 996 щ.д. при средна експортна цена от 3 075 щ.д. /т. В структурата на износа през 2008 г. се включват 5 833 тона риба, ракообразни и мекотели (прясна, охладена, замразена, пушена, осолена, филета от риба) и 418,1 тона рибни продукти – готови храни и консерви от риба, в т.ч. хайвер, ракообразни и мекотели. Таблица ІV.4. Износ на риба, други водни организми и рибни продукти
* Предварителни данни Източник: Агенция “Митници” за 2006 г., НСИ за 2007 г. и 2008 г.; През двете години на членство на България в ЕС се наблюдава засилване на обмена с европейските държави, а този с трети намалява. През 2008 г. износът за ЕС заема дял от 55% от общия износ на риба и рибни продукти и е в размер на 3 510,5 тона, отбелязвайки ръст с 13% спрямо 2007 г. и е над два пъти повече в сравнение с 2006 г. Фигура IV.10. Износ на риба, др. водни организми и рибни продукти от ЕС и трети страни, тона 
Източник: НСИ И през 2008 г. износът на мекотели заема най-голям дял (около 46%) в общия износ на риба и рибни продукти. Изнесени са 2 928,3 тона мекотели, при средна износна цена 3 755 щ.д./т. Спрямо предходната година износът на мекотели (миди, стриди, октоподи, калмари, охлюви и др. безгръбначни) в количествено изражение намалява с 12,6%, в резултат на по-ниския улов през годината. В сравнение с 2007 г., средната износна цена отбелязва ръст от 11,9%. Значителен износ на мекотели през 2008 г. е осъществен за Турция – 942,7 тона, Македония – 514 тона, Р Корея – 501,2 тона, Япония – 326,7 тона,Гърция – 278 тона и др. На второ място по обем е износът на замразена риба, който през 2008 г. отбелязва нарастване с 26% в сравнение с предходната година, достигайки 2 097,9 тона (около 33% от общия износ на риба). Общата стойност на износа на замразена риба е 2 962 245. щ.д,, при средна износна цена 1 412 щ.д./т, с 4,6% по-висока в сравнение с 2007 г. Подобно на предходни години, най-значителен износ на замразена риба (предимно шпрот, трицона или копърка) е осъществен за Румъния – 1 894, 3 тона, на средна износна цена 1 244 щ.д./т (около 90% от общия износ на замразена риба). Увеличението е в резултат на по-големия улов през годината. По-големи количества замразена риба са изнесени и за Обединено кралство – 102,6 тона, Нидерландия – 34,1 тона, Германия – 24,8 тона и др. През 2008 г. износът на сушени, осолени, пушени или в саламура риби нараства с 23,6% спрямо предходната година и е в размер на 390,9 тона. Общата стойност на изнесените количества е 1 199 386 щ.д., на средна цена 3 086 щ.д./т. Традиционни партньори на страната за тези продукти са Румъния – 368,4 тона, на средна цена 1 202 щ.д./т и Германия – 19 тона, на средна цена от 9 735 щ.д./т. През 2008 г. са изнесени 113 тона живи риби, с 16,6% по-малко спрямо предходната година. Изнесени са основно сладководни видове риба (шаранови и пъстървови), като основни дестинации са Румъния (79,5 тона), Македония (28,2 тона) и Гърция (1,6 тона). През 2008 г. се наблюдава спад на износа на рибни продукти (готови храни и консерви от риба, ракообразни и мекотели) в сравнение с 2007 г. – с около 13%, до 217 тона. Това се дължи главно на намалелия улов на риба и други водни организми през годината. С 25% е намалял износът по тарифна позиция 1 605 – ракообразни и мекотели, приготвени или консервирани. Износът по тази позиция възлиза на 318,8 тона. Основни дестинации за износ на мекотели и през 2008 г. са Корея (222 тона, на ср. износна цена 6 054 щ.д./т), Япония (82 тона, на средна износна цена 4 994 щ.д./т) и Румъния (3,6 тона, на средна износна цена 3 661 щ.д./т). През 2008 г. са изнесени 200 кг хайвер, на средна цена от 317 щ.д./кг. Основно направление на черния хайвер и през 2008 г. остава САЩ. Обемът на износа остава на нивото на предходната година. Уловът и търговията с есетрови риби (месо и хайвер) се регулира от секретариата на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITЕS), посредством ежегодно определяне на квоти. От 2007 г. действа мораториум за износа на хайвер от есетри от целия черноморски регион. Официално се изнася само хайвер от изкуствено отглеждани риби. През м. април 2008 г. ИАРА забрани улова в р. Дунав и Черно море на всички видове есетрови риби.
През последните години политиката на България в аграрния сектор е насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на производствените ресурси в земеделието и повишаване на конкурентноспособността на селскостопанската продукция на международните пазари. Земеделието се нарежда сред водещите отрасли на българската икономика и има съществен принос за формирането на валутните приходи на страната. След присъединяването на България към EС националният пазар се превърна в част от вътрешния пазар на Общността и българските производители и търговци се изправиха пред редица предизвикателства, свързани с размера и структурата на износа на земеделски продукти. В условията на изострена конкуренция, успешна реализация на международните пазари имат онези стоки, произвеждани в съответствие с европейските изисквания за добра земеделска практика и безопасност на храните.
Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 8.05 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
