Стартира седмица на кърменето

Сверяваме осигурителен доход с код от НЗОК

При заявяване на електронни услуги граждани ще могат да се идентифицират освен с персонален идентификационен код (ПИК) от НАП и НОИ и с уникалния код за достъп (УКД), издаван от НЗОК.

Правна възможност за това се дава с промени в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, одобрени от кабинета. Квалифицираният електронен подпис (КЕП) и ПИК на НАП и НОИ ще се използват пълноценно и след 2018 година при заявяване и предоставяне на административни услуги по електронен път. С удължаването на срока се гарантира непрекъснатост на процеса по заявяване и предоставяне на електронни административни услуги, както и се разширява кръгът от средствата, използвани за електронна идентификация на гражданите, пише в решението на кабинета.
Владислав Якимов, мъж на починалата в плевенската болница родилка:

Вече знам. Лекарите убиха съпругата ми

- Вече знам истината. Лекарска грешка уби жена ми на операционната маса. Сега няма да кажа какво точно съм разбрал, но имам информация за това какво точно се е случило в операционната зала и ще го кажа, когато бъда призован в съда. На всички лекари, които са били тогава в операционната зала или които сега прикриват истината, искам само да кажа: Вие също имате деца или един ден ще имате. Помислете добре върху това.

- Съпругата ми Маргарита имаше една нормална бременност. Четири дни преди да постъпи в болницата, дори ние се оженихме, за да бъде всичко както трябва. През време на бременността не е имало извънредни ситуации, които да налагат лекарска намеса или престой в болница. Тъй като има дискова херния и преди това са й правени две операции, обаче стана ясно, че не може да роди по естествен начин, нито чрез местна упойка, т.нар. спинална, а ще се наложи детето да бъде извадено чрез секцио и чрез пълна упойка. Лекарката, която наблюдаваше бременността, д-р Вася Георгиева каза, че съпругата ми трябва да роди в Университетската болница с нейния екип и затова ние заплатихме 900 лв.

- На 25 юли сутринта съпругата ми постъпи в болницата и цял ден й бяха правени пълни изследвания. Накрая д-р Георгиева каза, че всичко е наред и че на следващия ден ще бъде извършено раждането. На 26-и сутринта рано се чухме по телефона с жена ми и тя каза, че е добре и че чака да дойдат и да я вземат за операцията. В 8,30 ч. отидохме с нейните родители. Видяхме се с д-р Георгиева и тя отново успокои, че всичко е наред. Отидохме да чакаме в коридора пред операционната. В 9,30 ч. излезе една сестра и каза на чакащите отвън други бременни, че вътре операцията още не е започнала, защото имало някакъв проблем с упойката. В 9,50 ч. една жена сестра или акушерка, изнесе на ръце бебето ми навън. То беше с кислороден апарат и без да каже нищо, се качи с него в асансьора. На нас, които чакахме отвън, никой не обръщаше внимание. Реших да проверя какво става и тръгнах по коридора. Като стигнах до вратата на операционната, тя се отвори и се показа някаква жена. Каза само: "Ужас!" и пак затвори. След малко същата жена или друго лице с бяла престилка , вече не и спомням излезе навън и, тичайки, след малко се върна с някакъв апарат, мисля че беше нещо за кардиограма или кръвно налягане. И отново никой не ни обърна внимание, да се спре при нас и да ни обясни какво всъщност става. Чак в 11,00 ч. дойде д-р Вася Георгиева. Тя беше видимо паникьосана. Каза ни: "Борим се за живота й. Има някакъв проблем с трахеята или с ларинкса, и с интубирането. Елате сега да видим бебето. "Качихме се на третия етаж, където бебето беше поставено с апарат в кувьоз и след това се върнахме обратно долу. След още известно време, не помня колко точно, д-р Георгиева излезе отново и каза да отидем да изпратим съпругата ми, тъй като се налагало да я преместят в реанимацията, която се намира в другия корпус на болницата, на другия край на града. Представяте ли си, родилно отделение, а няма интензивно отделение за евентуални спешни случаи. Не ми се говори просто. Изкараха жена ми на носилка и я закараха в реанимацията, а към 14,00 ч. ни се обадиха, за да ни кажат, че е мъртва. Разиграха пълен театър, защото жена ми беше мъртва още, когато я изнесоха от операционната зала на родилното отделение. Тя беше посиняла, не мърдаше, очите й бяха безжизнени, а тялото й студено. Защо бе нужен целият този цирк за пред нас, близките й. За да не разберем, че лекарите в АГ-то я убиха, ли? Защото ако се разчуе, че в родилното отделение е починал човек, това ще доведе до страшен скандал. Затова я и преместиха в реанимацията, след като вече беше мъртва.

- Да, пуснаха ни да я видим. Като през цялото време ни придружаваше полиция. Като че ли бяхме някакви големи престъпници. Или се страхуваха, че можем да нападнем някой от лекарите, ли?

- Да, и тук отново се подиграха с нас. В смъртния акт пише, че съпругата ми е имала хипертония и че е починала от бъбречна недостатъчност. Това не е вярно. Маргарита беше с ниско кръвно. Винаги е била с такова и никога не е имала проблем с бъбреците. Освен това лекарите говореха нещо за белодробна емболия. Тя обаче си беше напълно здрава и когато четири дни преди раждането сключихме граждански брак, трябваше да представим документ, който удостоверява именно това, че съпругата ми е здрава. Явно обаче лекарите самите не знаеха какво да кажат и затова се опитват да я изкарат със заболявания. Но фактът за мене е, че съпругата ми беше убита в болницата. И този факт си остава въпреки всичките им опити там да прикрият истината с фалшиви епикризи и диагнози.

- Съпругата ми досега няколко пъти е била поставяна под пълна упойка при различни операции: на апандисит, на гръбначния стълб, на коляното. И досега никога не е имало проблеми с упойката и реакцията на организма й. Това показва, че в случая явно става въпрос за лекарска грешка. Според мен, когато са й поставили упойката, лекарите са изоставили съпругата ми сама в операционната зала и изобщо не са я погледнали. Едва когато са се върнали и са видели, че тя е зле или може би е била вече мъртва, те са се разтичали и са се зачудили какво да правят, и са тръгнали да я реанимират. Според мен смъртта е настъпила още между 9,30 и 9,50 ч., като когато са извадили бебето, майката вече е била мъртва и то е било повече от 10 минути без кислород. Това обяснява и неговото тежко състояние вече цяла седмица. Не зная каква е причината за смъртта, но чух, че анестезиоложката, която е дала упойката, е била жена на 73 години.

- Ще предприема всички необходими мерки и всичко, което трябва, включително и завеждане на дело срещу болницата. Аз вече нямам какво да загубя. Не съм нито родител, нито съпруг. Нямам какво да губя. Ще се боря истината да излезе наяве и виновните за смъртта на съпругата ми да получат полагащите им се наказания. Но се опасявам, че истинските виновници ще се отърват, а някой друг ще бъде изкаран виновен вместо тях.

- Да, всеки ден в определеното време ходя и го виждам в отделението по неонатология в болницата. То обаче продължава да бъде в кома и състоянието му е тежко. Моля се да оживее, но ако това се случи, то най-вероятно ще си остане с тежки увреждания за цял живот.