Старогръцки легенди и митове

Но амазонките намислили да отмъстят на гърците, задето те разрушили града им, и решили да освободят царица Антиопа от тежкото й - както те си представяли - пленничество при Тезей. Голяма войска от амазонки нахлула в Ати.ка. Под натиска на войнствените амазонки атиняните били принудени да"се укрият зад градските стени. Амазонките се промъкнали дори в самия град и принудили жителите му да се скрият в непристъпния Акропол. Амазонките се настанили на лагер върху хълма на ареопага и обсадили атиняните. На няколко пъти атиняните изпращали отреди вън от крепостта, опитвайки се да прогонят страшните жени воини. Най-после станала решителната битка.

Наред с Тезей и самата Антиопа се сражавала срещу същите амазонки, над които по-рано властвувала. Тя не искала да се раздели от своя мъж герой, когото

Тезей в битка с амазонките

успяла горещо да обикне. Гибел очаквала Антиопа в тая страхотна битка. Блеснало във въздуха копие, запратено от една измежду амазонките; смъртоносното му острие пронизало гърдите на Антиопа и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. И" двете войски ужасени гледали смъртно ранената Антиопа. Навел се натъженият Тезей над тялото на жена си. Кървавата битка била прекъсната. Обзети от дълбока печал, и амазонките, и атиняните погребали младата царица. Амазонките напуснали Атика и се върнали в далечната си родина. Дълго в Атина владяла скръб по загиналата без време прекрасна Антиопа.

222

ТЕЗЕЙ И ПЕЙРИТОИ. В Тесалия живеело племето на войнствените лапити , техен цар бил могъщият герой Пейритой. Той бил чувал за голямата храброст и сила на непобедимия Тезей и искал да си премери силите с него. За да предизвика Тезей за бой, Пейритой отишъл в Маратон и там отвлякъл от тучните пасбища стадо говеда, което принадлежало на Тезей. Щом се научил за това, Тезей веднага се впуснал да догони крадеца и бързо го настигнал. Двамата герои се срещнали.

Наскоро след тази среща Тезей заминал в Тесалия, за да присъствува на сватбата на своя приятел Пейритой с Хиподамия. Великолепна била тази сватба. Много прославени герои се събрали на нея от всички краища на Гърция. На сватбата били поканени и дивите кентаври, получовеци-полуконе. Сватбеното пиршество било богато. Целият царски дворец бил пълен с гости, излегнати край обилните трапези; а тъй като в двореца нямало достатъчно място за всички дошли на сватбата, част от гостите пирували в една голяма прохладна пещера. Носел се дим от благовония, ехтели сватбени химни и музика, чувал се надалеч веселият глъч на пируващите. Всички гости славели младоженеца и невястата, която сияела между другите с красотата си като небесна звезда. Весело пирували гостите. Виното се леело като река. Все по-гръмки ставали провикванията на пируващите. Изведнъж 'най-силният и най-дивият измежду кентаврите Еврит, опиянен от виното, скочил и се нахвърлил върху невястата. Той я сграбил в своите силни ръце и искал да я отвлече. По неговия пример и другите кентаври се нахвърлили върху присъствуващите на пиршеството жени. Всеки искал да заграби плячка. Тезей, Пейритой и другите герои рипнали от сват-

Тезей ръководи боя между лапити и кентаври

•бените трапези и се впуснали да защитят жените. Пирът бил -прекъснат, започнал се яростен бой. Не с оръжие се биели героите срещу кентаврите. Те били дошли на пиршеството 'невъоръжени. Всичко им служело като оръжие в този бой: тежките чаши, големите съдове за вино, краката на изпочупените маси, триножниците, на които допреди малко са димели бл,аговония - всичко влязло в работа. Стъпка по стъпка героите изтикват от залата на пиршеството дивите кентаври, но сражението продължава и вън от залата. Сега гръцките герои се бият вече с оръжие в ръце, прикрити с щитове. Кентаврите пък изтръгват дървета от корен, хвърлят по героите цели скали. Начело на героите се бият Тезей, Пейритой, Пелей и Нестор, Пелеевият син. Около тях все по-високо се натрупва кървава грамада от тела на кентат&ри. Един след друг рухват сразените кентаври. Най-сетне .кентаврите се стъписали, хукнали да бягат и се укрили в горите на високия Пелион. Гръцките герои победили дивите кентаври; малцина измежду тях се спасили от ужасната битка.

ОТВЛИЧАНЕТО НА ЕЛЕНА. ТЕЗЕЙ И ПЕЙРИТОЙ РЕШАВАТ ДА ОТКРАДНАТ ПЕРСЕФОНА. СМЪРТТА НА ТЕЗЕЙ. Хубавата жена на Пейритой Хиподамия не живяла дълго; тя умряла в пълен разцвет на красотата си. Овдовелият Пейритой, след като оплакал съпругата си, подир известно време решил да се ожени пак. Той отишъл при своя приятел Тезей в Атина и там те решили да отвлекат прекрасната Елена. Тя била още съвсем младо момиче, но славата за нейната красота се носела из цяла Гърция. Двамата приятели пристигнали тайно .в Лакония и там отвлекли Елена в момент, когато тя весело танцувала със своите дружки по време на едно празненство в чест на Артемида. Тезей и Пейритой грабнали Елена и бързо я понесли към планините на Аркадия, а оттам през Коринт и Истьм я отвели в Атака; в Атинската крепост. Спартанците се впуснали по следите на крадците, но не могли да ги настигнат. След като укрили Елена в града Атина - в Атика, приятелите хвърлили жребий на кого от тях трябва да принадлежи чудната хубавица. Тя се паднала на Тезей. Но приятелите си били дали предварително клетва, че оня от тях, на когото се падне къдравокосата Елена, ще трябва да помогне на другия да се сдобие с жена.

Тъй като Елена се паднала на Тезей, Пейритой- по-

искал от приятеля си да му помогне да се сдобие с же-пл, като вземат Персефона, съпругата на страшния бог Хадес, властвуващ в царството на сенките на умрелите. Тезей изпаднал в ужас, но какво можел да направи? Бил дал клетва и не можел да я наруши. Трябвало да придружи Пейритой в царството на умрелите. Двамата приятели се спуснали в подземното царство през една мрачна пукнатина на земята край селището Колона, близо до Атина. В царството на ужасите двамата приятели се явили пред Хадес и поискали от него да им даде Персефона. Разгневил се мрачният владетел на царството на умрелите, но спотаил гнева си и поканил героите да седнат върху една скамейка, изсечена в скалата до самия вход за царството на умрелите. Щом двамата герои се отпуснали на скамейката, те- се срас-ли с нея и не могли вече да се помръднат. Така ги наказал Хадес за нечестивото им искане.

Докато Тезей пребивавал в царството на Хадес, братята на прекрасната Елена - Кастор и Полидевк (По-лукс) - навсякъде търсели сестра си. Най-после те узяали къде е скрил Тезей Елена. Веднага обсадили Атина и непристъпната крепост не могла да се удържи. Кастор и Полидевк я превзели, освободили сестра си и 225

Г5

Херкулес освобождава Тезей от

226

Тезей се върнал пак на слънчева светлина, но не радост му донесло това възвръщане. Непристъпната Атина била разрушена, Елена била освободена, майка му-в тежък плен в Спарта, Тезеевите синове Демо-фонт и Акамант били принудени да избягат от Атина, а цялата власт била в ръцете на омразния Менестей. Тезей напуснал Атика и се оттеглил на остров Евбея, където имал владения. Нещастието съпровождало сегя Тезей. Царят на Скирос, Ликомед, не искал да върне на Тезей владенията му; той примамил големия герой на една висока скала и го блъснал в морето. Тъй загинал от ръката на предател най-големият герой на Атика. Едва дълги години след смъртта на Менестей се завърнали в Атина Тезеевите синове, които участвували в похода до Троя. В Троя те намерили Тезеевата майка, Етра. Завел я бил там като робиня синът на цар Приам Парис заедно с откраднатата от него прекрасна Елена.

Калидонският цар Ойней, бащата на героя Мелеа-гър , си навлякъл гнева на великата богиня Артемида. Веднъж, когато празнувал приключването на беритба-та на плодовете и гроздобера, той принесъл богати жертви на боговете олимпийци, а единствено на Артемида не принесъл жертва. Артемида наказала за това Ойней. Тя изпратила в неговата страна един страшен глиган. Свирепият, грамаден глиган опустошавал цялата околност на Калидон. С чудовищните си стърчащи зъби той изтръгвал от корен цели дървета, унищожавал лозята и отрупаните с нежен цвят ябълки. Глиганът не щадел и хората, ако му попаднели насреща. Мъка потискала всички в околността 'на Калидон. Тогава, като виждал всеобщата печал, Ойнеевият син Ме-леагър решил да устрои хайка и да убие глигана. Той събрал за тоя опасен лов мнозина гръцки герои. В лова участвували завърналите се от Спарта Кастор и По-лидевк, Тезей от Атина, цар Адмет от Фера, Язон от Иолк , Иолай от Тива, Пейритой от Тесалия, Пелей от Фтия , Теламон- от остров Саламин и много други герои. За лова дошла от Аркадия и Аталанта, бърза на бягане като най-бързоногия елен. Тя била отрасла в планините. Тъй като баща й не искал да има дъщери, веднага след раждането й заповядал да я отнесат в планините. Там, в една клисура, Аталанта била от-кърмена от мечка, а израсла всред ловци. Като ловджийка Аталанта била равна на самата Артемида.

Девет дни пирували събралите се герои у гостоприемния Ойней. Най-сетне потеглили на лов за глигана. Околните планини екнали от високия лай на многобройните глутници кучета. Кучетата изкарали грамадния глиган от скривалището му и го подгонили. Ето че се показал бягащият като вихър глиган, преследван от кучетата. Впуснали се към него ловците. Всеки от тях бърза да убие глигана с копието си, но борбата с чудовищния глиган била тежка; не един от ловците изпитал силата на страшните му стърчащи зъби. Глиганът наранил смъртно със зъбите си безстрашния ловец, аркадеца Анкей, когато той искал да убие глигана и замахнал с двуострата си секира. Тогава Аталанта опънала стегнатий си лък и запратила в глигана остра стрела. В този миг дотичал и Мелеагър. Със силен удар на копието си той убил грамадния глиган. Ловът завършил. Всички се радвали на .успеха.

Тоя спор довел в края на краищата до'война между етолийците, жителите на Калидон, и куретите, жители на съседния град Плеврон. Победата била на страната на етолийците, докато в техните редове се сражавал могъщият герой Мелеагър.

Не щеш ли, разпален в боя, Мелеагър убил вуйчо си. Като се научила за смъртта на любимия си брат. майка му, Алтея, дълбоко се опечалила. Тя изпаднала в бесен гняв, когато разбрала, че брат й е загинал от ръката на нейния син Мелеагър. Разярена срещу сина си, Алтея молела мрачния цар Хадес и жена му Пер-сефона да накажат Мелеагър. Вън от себе си от гняв тя призовавала отмъстителките Еринии да чуят молбите й. Мелеагър се ядосал, когато узнал, че собствената му майка иска неговата гибел, и се оттеглил от битката. Седял той печален, подпрял глава на ръце, в покоите на жена си, прекрасната Клеопатра. Щом като Мелеагър престанал да се бие на страната на етолийците, и победата им изменила. Започнали да побеждават куретите. Те вече обсадили богатия Калидон. Гибел застрашавала града. Напразно калидонските старейшини молили Мелеагър да се върне в редовете на войската. Те предлагали на героя голяма награда, но той не се вслушвал в молбите им. Лично престарелият Мелеагрив баща, Ойней, дошъл в покоите на Клеопатра - жената на Мелеагър; той чукал на затворената врата и молел Мелеагър да забрави своя гняв в момента, когато загива родният му град Калидон. И него не послушал Мелеагър. И Мелеагровата сестра, и майка му, и любимите му приятели молели Мелеагър да помогне, но той бил непреклонен. В това време куретите вече овладели стените на Калидон. Те вече палели градските къщи, желаейки да опожарят всичко. Най-сетне се разтърсили от ударите и стените на покоите, където се намирал Мелеагър. Тогава младата му жена в ужас паднала на колене пред мъжа си и започнала да го моли да спаси града от гибел. Молела го да помисли каква зла участ ще постигне и града, и победените; да помисли за това, че победителите ще откарат жените и децата в тежко робство. Нима той иска такава участ да
сполети и нея? Могъщият Мелеагър се вслушал в молбите на жена си. Той бързо се облякъл в блестящи доспехи, препасал меча, взел в ръце грамадния щит п копието си. Втурнал се Мелеагър в боя, отблъснал куретите и спасил родния Калидон. Но гибел чакала самия Мелеагър. Боговете от царството на сенките на умрелите били чули молбите и проклятията на Алтея. Мелеагър паднал в боя, смъртно ранен от златна- стрела на далекострелния бог Аполон, и Мелеагровата душа отлетяла в скръбното царство на сенките.

Калиденс-кият лов

КИПАРИС

На остров Кеос , в Картейската долина, имало един, елен, посветен на нимфите. Този елен бил много хубав. Клонестите му рога били позлатени, бисерно огърлие красяло шията му, а от ушите му се спускали скъпоценни украшения. Този елен съвсем не се страхувал от хората. Той идвал в домовете на жителите и драговолно протягал шия към всеки, който искал да го погали. Всички жители обичали елена, но най-много го обичал младият син на царя на Кеос, Кипарис - любим приятел на стрелометеца Аполон. Кипарис отвеждал елена на поляни със сочна трева и до звънливо шуртящи ручеи; той украсявал могъщите му рога с венци от дъхави цветя; често пъти, играейки си с елена, младият Кипарис със смях се метвал на гърба му и се разхождал на него по цъфтящата Картейска долина.

въздухът трептял от горещина. Еленът се скрил на сянка от пладнешката жега и легнал в храстите. Случай-

Изложе-но според поемата на Овидий "Метаморфози"

229
но там, където лежал еленът, дошъл на лов *мшар"ч-. Той не познал своя любим елен, тъй като го прикривал листакът, хвърлил по него острото си копие и смъртно го наранил. Младият Кипарис се ужасил, когато видял, че е убил любимеца си. В скръбта си той искал да умре заедно с него. Напразно го утешавал Аполон. Кипарис бил неутешим в скръбта си; той молел сребро-лъкия бог да му позволи да тъгува вечно. Аполон се вслушал в молбата му. Младежът се превърнал в дърво. Къдриците му станали тъмнозелени листа, тялото му се покрило с кора. Той се изправил пред Аполон във вид на стройно дърво, кипарис; върхът му се издигал като стрела към небето. Тъжно въздъхнал Аполон и промълвил:

- Винаги ще скърбя за тебе, прекрасни младежо, и ти ще скърбящ за чуждото нещастие. Бъди прочее всякога със скърбящите!

Оттогава гърците окачвали клонче кипарис на вратите на къщата, където има умрял; със зеленина от кипарис украсявали погребалните клади, на които изгаряли телата на умрелите, и при гробовете насаждали кипариси.

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

230

ОРФЕЙ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО. Великият певец Орфей - син на речния бог Еагър и на музата Калио-па - живеел в далечна (за тогавашните гърци - п р е в.) Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика. Певецът горещо я обичал. Но Орфей не се радвал дълго на щастлив живот с жена си. Веднъж наскоро след сватбата хубавата Евридика беряла със своите млади немирни другарки нимфи пролетни цветя в една зелена долина. Тя не забелязала една скрита в гъстата трева змия и я настъпила. Змията ухапала младата Орфеева жена за крака. Високо извикала Евридика и паднала на ръцете на притеклите се нейни другарки. Тя побледняла, очите й се склопили. Отровата на змията скъсала нишката на живота й. Дружките на Евридика изпаднали в ужас и техният скръбен плач се разнесъл надалеч. Чул го Орфей. Той изтичва в долината и там вижда студения труп на своята нежно обичана жена. Орфей бил обзет от очаяние. Не можел да се помири с тая загуба. Дълго оплаквал той своята Евридика; и цялата природа, като слушала тъжното му пеене, плачела заедно с него.

Стои Орфей на брега на Стикс. Как да премине на другия бряг отсреща, където се намира мрачното царство на владетеля Хадес? Около Орфей се тълпят сенки на умрели. Едва се чуват техните стонове, сякаш шумолят падащи листа в гората през късна есен. Ето за-чул се в далечината плясък на весла.-Приближава се ладията на Харон, превозвача на душите на умрелите. Харон спира лодката до брега. Орфей моли да го пренесе заедно с душите на отсрещния бряг, но строгият Харон му отказал. Както и да го молил Орфей, отговорът на Харон бил все един и същ - "не1".

Тогава Орфей дръннал по струните на своята златна лира и звуците й като широка вълна се разнесли по брега на мрачния Стикс. Със своята музика Орфей оча-ровил Харон; слуша той свиренето на Орфей, подпрян на веслото. Под звуците на музиката Орфей влязъл в ладията; Харон я отблъснал с веслото от брега и тя за-плавала през мрачните води на Стикс. Харон прекарал през реката Орфей. Излязъл Орфей от ладията и свирейки на златната китара, се отправил през мрачното царство на душите на умрелите към трона на бог Хадес; придружавали го душите, които долетели, привлечени от звуците на китарата му.

Свирейки на китарата, Орфей се приближил до тро-

Орфей свири на тракийски войни

231
па на -/\а,цс<- и т^ "-'- цулм"ч/чч"-. •-"/ ^-..-- ^"_^.",- "

струните на китарата и запял; пеел за -своята любов към Евридика и за това, колко щастлив бил животът му с нея през светлите, ясни дни на пролетта. Но бързо отминали дните на щастието. Евридика загинала, Орфей пеел за своето нещастие, за мъките на разбитата му любов, за скръбта си по умрялата. Всички в царството на Хадес слушали с внимание пеенето на Орфей, всички били очаровани от неговата песен. Отпуснал глава на гърдите си, и бог Хадес слушал Орфей. Склонила глава на рамото на мъжа си, слушала песента Персефона; скръбни сълзи трепкали по ресниците й. Омаян от звуците на песента, Тантал забравил глада и жаждата, които го измъчвали. Сизиф прекратил тежката си, безплодна работа, седнал на камъка, ,който изкачвал по планината, и дълбоко, дълбоко се замислил. Очаровани от пеенето, стоели данаидите; те забравили за своя съд без дъно. Дори страшната богиня с три лица Хеката се закрила с ръце, за да не се виждат сълзите на очите й. Сълзи блестели и в очите на безмилостните Еринии; дори тях затрогнал с песента си Орфей. Но все по-тйхо звучат струните на златната китара, все потиха става песента на Орфей и тя замира, сякаш едва доловима печална въздишка.

Наоколо царувало дълбоко мълчание. Нарушил го бог Хадес, като попитал Орфей защо е дошъл в неговото царство, за какво иска да го моли. Хадес се заклел с ненарушимата клетва на боговете - във водите на река Стикс, че ще изпълни молбата на дивния певеи. Орфей отговорил на Хадее така:

- О, могъщи владетелю Хадесе, ти приемаш в царството си всичките нас, смъртните, когато се свършат дните на нашия живот. Аз не съм дошъл тук, за да гледам ужасите, които пълнят твоето царство, не съм дошъл, за да отведа като Херкулес пазача на твоето цао-ство - триглавия Цербер. Дойдох тук да те помоля дч пуснеш обратно на земята моята Евридика. Възвърни я към живот; виждаш как страдам по нея! Помисли, вла-стителю, колко би страдал и ти, ако ти отнемеха твоята жена Персефона. Пък и ти няма да възвърнеш Евридика завинаги. Тя пак ще се върне в твоето царство. Кратък е нашият живот, владетелю Хадесе. О, позволи на Евридика да изпита радостите на живота, защото тя тъй млада слезе в царството ти!

Замислил се бог Хадес и отговорил на Орфей:

- Добре, Орфее! Ще ти. върна Евридика. Отведи я

трябва да изпълниш едно условие: .ще тръгнеш напред подир бог Хермес, той ше те води, а зад тебе ще вър ви Евридика. Но докато вървиш из подземното царство, ти не трябва да се обръщаш назад. Помни! Обърнеш ли се, Евридика веднага ще те напусне и ще се върне завинаги в моето царство.

Орфей бил съгласен на всичко. Той бърза по-скоро да си тръгне. Бързият като мисълта Хермес довел сянката на Евридика. Орфей я гледа с възторг. Той иска да прегърне сянката на Евридика, но Хермес го възпира, като му казва:

- Орфее, та ти прегръщаш само сянка. Да вървим по-скоро; нашият път е труден.

Тръгнали. Напред върви Хермес, подир него Орфей, а зад Орфей сянката на Евридика. Бързо преминали те царството на Хадео. Харон ги прекарал през река Стикс със своята ладия. Ето и пътечката, която извежда на повърхността на земята. Пътят е труден. Пътечката се извива стръмно нагоре и цялата е отрупана с камъни. Наоколо - гъст здрач. Едва се очертава в здрача фигурата на вървящия напред Хермес. Но ето че в далечината почнала да прозира светлина. Там е изходът. И около пътниците станало сякаш по-свет-ло. Ако се обърна, мисли си Орфей, ще видя вече Евридика. Но първи ли тя след него? Не е ли останала Р, изпълненото с мрак царство на душите на умрелите? Може би е останала; пътят е тъй труден! Сигурно е изостанала Евридика и ще бъде обречена да се скита вечно в мрака. Орфей запристъпва по-бавно, ослушва се. Нищо не се чува. Та нима могат да се чуят стъпките на безплътна сянка? Все по-голяма тревога за Евридика обзема Орфей. Все по-често той се спира. А наоколо е все по-светло. Сега Орфей съвсем ясно би видял сянката на жена си. И забравил всичко, той се спрял и се обърнал. Почти до себе си той вижда сянката на Евридика. Протегнал към нея ръце Орфей, но сянката се отдалечила, отдалечила и потънала в мрака. Като вцепенен стоял Орфей, обзет от отчаяние. Трябвало да преживее за втори път смъртта на Евридика и виновник за тази втора смърт бил самият той.

Дълго стоял така Орфей. Като че бил безжизнен;

като че стояла там мраморна статуя. Най-после Орфей се помръднал, направил една крачка, втора и поел обратно към бреговете на мрачния Стикс. Той решил отново да се върне При трона на Хадес, отново да го моли 233
лел Орфей - молбите на певеца не трогнали коравосър-дечния Харон. Седем" дни и седем нощи седял печалният Орфей на брега на Стикс, проливайки скръбни сълзи;

забравил да се храни, забравил всичко, роптаейки срещу боговете от мрачното царство на душите на умрелите. Едва на осмия ден решил той да напусне бреговете на Стикс и да се върне в Тракия.

СМЪРТТА НА ОРФЕЙ. Четири години изминали от смъртта на Евридика, но Орфей й останал верен, както и преди. Той не желаел да встъпи в брак нито с една жена от Тракия. Веднъж в ранна пролет, когато по дърветата се появявали първите листенца, великият певец седял на един невисок хълм. Златната китара лежала в краката му. Певецът я взел, дръннал леко по струните и запял. Цялата природа се заслушала в чудното му пеене. Песента на Орфей звучала с такава сила, така покорявала тя и привличала към певеца, че около него като омагьосани се стекли диви животни, напуснали околните гори и планини. От всички страни долетели птици да слушат певеца. Даже и дърветата се размърдали от местата си и заобиколили Орфей; дъбове и тополи, стройни кипариси и широколистни платани, борове и ели се струпвали около певеца и го слушали;

нито едно клонче, нито един лист по тях не трепвал. Сякаш цялата природа била омагьосана от дивното пеене и от звуците на китарата на Орфей. Изведнъж се дочули в далечината силни викове, звън на тимпани и смях. Това били киконските жени, които празнували веселия празник на шумния Бакх. Вакханките се приближавали все повече; ето те виждат Орфей и една от тях високо се провиква:

- Ей го женомразеца!

Замахнала вакханката с тирса си и го запратила по Орфей. Но бръшлянът, с който бил обвит тирсът, предпазил певеца. Друга вакханка хвърлила по Орфей камък, но камъкът, покорен от омайното пеене, паднал в краката на Орфей; сякаш го молел за прошка. Все по-гръмко се носели около певеца крясъците на вакханки-те, все по-гръмко звучали песните им и все по-силно звънтели тимпаните. Шумът от празника на Бакх заглушил певеца. Вакханките заобиколили -Орфей, връхлетели върху него като ято хищни птици. Като град се