Старогръцки легенди и митове

- Ти казваш, че си син на Зевс и Алкмена? Лъжеш, че Зевс ти е баща!

И Ахелой започнал да се подиграва с великия Зев-сов син и да обижда майка му Алкмена. Като навъсил вежди, Херкулес сурово изгледал Ахелой; в очите му пламнал гняв и той казал:

- Ахелое, на мене по-добре ми служат ръцете, отколкото езикът! Ти бъди победител на думи, а аз ще бъда победител на дело.

Херкулес пристъпил решително към Ахелой и го сграбил с мощните си ръце. Грамадният Ахелой се държал 181

- Още от люлката съм се научил да се боря със змии! Наистина ти превъзхождаш другите змии, Ахе-лое, но де можеш да се сравняваш с лернейската хидра. Макар че на мястото на всяка отсечена глава й израствала две нови, все пак я победих.

Херкулес хванал с ръце змията до самата глава и я. стиснал като с железни клещи. Ахелой правел усилия дл се изскубне от ръцете на героя, но не можал. Тогава тон се превърнал в бих и отново нападнал Херкулес. Херкулес хванал бика Ахелой за рогата и го повалил на земята. С такава страшна сила го тръшнал Херкулес, че му счупил единия рог. Ахелой бил победен и Ойней дал Дейанира за жена на Херкулес.

След сватбата Херкулес'останал да живее в двореца на Ойней, но не престоял там дълго. Веднъж през време на пиршество Херкулес ударил Евном, сина на Ар-хител, задето момчето му поляло на ръцете пода, приготвена за измиването на краката. Ударът бил тъй силен, че момчето паднало мъртво. Натъжил се Херкулес и макар че Архител му простил за неволното убийство на сина си, все пак героят напуснал Калидон и заминал с жена си Дейанира за Тиринт.

По време на пътуването Херкулес стигнал с жена си до река Евен . През тази буйна река срещу заплащане пренасял пътниците на широкия си гръб кентавърът Нес. Нес предложил да пренесе Дейанира на другия бряг и Херкулес я качил на гърба на кентавъра. Самият герой пък прехвърлил боздугана и лъка си на отсрещния бряг и преплавал буйната река. юку-щи л^у-кулес излязъл на брега и изведнъж чул силен вик на Дейанира. Тя викала на помощ мъжа си. Кентавърът, запленен от красотата й, искал да я отвлече. Страшно извикал Зевсовият син на Нес:

- Накъде бягаш? Да не би да си мислиш, че ще те спасят твоите крака? Не. няма да се спасиш! Колкото и бързо да търчиш, моята стрела все пак ще те стигне! I

Опънал лъка си Херкулес и от изопнатата тетива полетяла стрела. Смъртоносната стрела настигнала Нес, забила се в гърба му, а остр&ето й се показало от гърдите на кентавъра. Смъртно раненият Нес паднал на колене. К^то ручей плиска от раната му кръв, смесвайки се с отровата от лернейската хидод^ Нес не искал да умре, без да си отмъсти. Той събрал връвта си и я дал на Дейанира, като й казал:

- О, дъще Ойнеева, тебе последна пренесох през буйните води на Евен! Затова вземи моята кръв и я пази! Ако Херкулес престане да те обича, тази кръв ще ти върне любовта му и нито една жена не ще му бъде по-скъпа от тебе; само натъркай с нея дрехата на. Хер- женитба-кулес. та на

рял. А Херкулес и Дейанира пристигнали в Тиринт и живели там дотогава, докато неволно убийство (Херкулес убил приятеля си Ифит) не ги принудило да напуснат славния град.

ХЕРКУЛЕС ПРИ ОМФАЛА. Заради убийството на Ифит Херкулес бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Никога още Херкулес не бил изпитвал такива несгоди, както пра службата си у гордата царица на Лидия. Най-големият измежду героите бил постоянно унижаван от нея. Би казал човек, че Омфала изпитвала наслада, когато се подигравала със Зевсовия син. Като обличала Херкулес в женски дрехи, тя го карала да преде и тъче заедно с нейните прислужнички. Героят, който убил с тежкия си боздуган лернейската хидра; героят, който довел от царството на Хадес страшния Цербер; който удушил с ръце немейския лъв и държал на плещите си тежестта на небесния свод; героят, от когото треперели враговете му само като чуели името му, сега трябвало да седи наведен над тъкачния стан или да преде вълна с ръце, привикнали да въртят острия меч, да опъват тетивата на якия лък и да сразя-ват враговете с тежкия боздуган. А Омфала, като намятала Херкулесовата лъвска кожа, която я покривала цялата и се влачела подир нея по земята, като навличала златната му броня, препасвала меча му и с мъка слагала на рамо тежкия боздуган на героя, заставала пред Зевсовия син и се подигравала с него - своя роб. Омфала като че ли си била поставила за цел да угаси ^ Херкулес цялата Му непобедима сила. Херкулес бил длъжен да понася всичко, тъй като той бил в пълно .робство при Омфала и това трябвало да продължава цели три години.

Само сегиз^тогиз Омфала пущала героя да излезе от нейния дворец. Веднъж, когато бил вън от двореца на Омфала, Херкулес заспал на сянка в една горичка в околността на Ефес . Докато той спял, при него се промъкнали джуджетата керкопи и искали да задигнат оръжието му, но Херкулес се събудил тъкмо в момента, когато керкопите грабнали лъка и стрелите му. Героят ги изловил и им свързал ръцете и краката. Херкулес проврял между краката на навързаните керкопи дълга върлина и ги понесъл към Ефес. Но керкопите така разсмели Херкулес със своето гримасничене, че големият ге-184 рой ги пуснал да си вървят.

да при цар Оилей, който заставял всички чужденци, които идвали при него, да работят като роби на лозята му. Той накарал и Херкулес да му работи. Разгневеният геррй изкоренил всичките лози на Оилей и убил самия дар, който не зачитал светия обичай на-гостоприемството. През време на робуването ей при Омфала Херкулес взел участие в похода на аргонавтите. Но най-сетне срокът на наказанието изтекъл и великият Зевсов син бил пак свободен.

ХЕРКУЛЕС ПРЕВЗЕМА ТРОЯ. Щом като се освободил от робството си при Омфала, Херкулес веднага събрал голяма войска от герои и заминал с осемнадесет кораба за Троя, за да отмъсти на измамилия го цар Лаомедонт. Като стигнал до Троя, той възложил на Ои-къл и малък отред да пазят корабите, а сам той с цялата войска потеглил към стените на Троя. Едва Херкулес напуснал с войските си корабите и Лаомедонт нападнал Оикъл, убил го и избил почти целия му отред. Като чул шума от битката при корабите, Херкулес се върнал, погнал Лаомедонт и го Принудил да се прибере в Троя. Обсадата на Троя не траяла дълго. Героите се покатерили по високите стени и се вмъкнали в града. Пръв влязъл в града героят Теламон. Херкулес, най-великият от героите, не можал да понесе друг да го надмине. Като грабнал меча си, той се нахвърлил върху изпреварилия го Теламон.

Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Теламон бързо се навел и започнал да събира камъни. Херкулес се зачудил и го попитал:

- Какво правиш, Теламоне?

- О, велики сине Зевсов, издигам жертвеник в чест на победителя Херкулес! - отвърнал хитрият Теламон и с отговора си укротил гнева на Зевсовия син.

При превземането на града Херкулес убил със стрелите си Лаомедонт и избил всичките му синове; героят пощадил само най-малкия от тях, Подарк. А прекрасната Лаомедонтова дъщеря Хезиона Херкулес дал за жена на отличилия се с храбростта си Теламон и й позволил да избере едного от пленниците и да го пусне на свобода. Хезиона избрала брата си Подарк.

- Той трябва да стане роб преди всички други пленници! - извикал Херкулес. - Само ако дадеш за него откуп, той ще бъде пуснат на свобода.

Хезиона снела от главата си своя скъпоценен накит и го дала като откуп за брата си. Оттогава започнали да наричат Подарк Приам (т. е. откупен).

Херкулес му отстъпил властта над Троя, а самият той заминал с войската си за нови подвизи.

Когато Херкулес плаоал по морето с впйскятл г.п на връщане от Троя, богиня Хера, желаейки да погуби ом' разния й Зевсов син, изпратила голяма буря. А за да не види Зевс каква опасност застрашава сина му, Хера помолила бога на съня Хипнос да приспи егидоносния Зевс. Бурята откарала Херкулес на остров Кос .

Жителите на остров Кос сметнали кораба на Херкулес за разбойнически й за да не дадат да се приближи до брега, започнали да го замерват с камъни. През нощта Херкулес слязъл с войската си на острова, победил жителите на Кос, убил царя им, Посейдоновия син Еври-пил, и подложил на опустошение целия остров.

Зевс страшно се разгневил, когато се пробудил и научил на каква опасност е бил изложен син му Херкулес. В гнева си той оковал Хера в златни неразкъсва-еми вериги и я окачил да виси между земята и небето, като вързал за краката й две тежки наковални. Страшният в гнева си Зевс изхвърлял от високия Олимп всеки от олимпийците, който искал да се притече на помощ на Хера. Дълго търсил той и Хипнос; повелителят на богове и смъртни и него щял да изхвърли от Олимп, ако богинята Нощ не била прикрила бога на съня.

ХЕРКУЛЕС СЕ СРАЖАВА ЗАЕДНО С БОГОВЕТЕ СРЕЩУ ГИГАНТИТЕ. Бащата на Херкулес Зевс изпратил при него на острие Кос любимата ся дъщеря Лтяяа Палада да повика великия герой на помощ на боговете в борбата им с гигантите. Гигантите били родени от богиня Гея от капките кръв, изтекли из тялото на сразения от Кронос Уран. Те били чудовищни великани със змии вместо крака, с рошава дълга коса и брада.

Гигантите били страшно силни, гордеели се със своята мощ и искали да отнемат от светлите богове олим-пийци властта им над света. Те влезли в бой с боговете по Флегрейските поля, които се намирали на Хал-кидическия полуостров Палена. Те не се страхували от олимпийските богове. Майката на гигантите Гея им дала едно лекарство, което ги правело неуязвими за оръжието на боговете. Само смъртен можел да убие гигантите; Гея не ги била защитила от оръжието на смъртните. Из цял свят Гея търсила билка,_която да предпазва гигантите и от оръжието на смъртните, но Зевс заповядал на богинята на зората Еос, на богинята на луната Селена и на лъчезарния бог на слънцето Хелиос да не светят и сам откъснал билката.

Понеже не се страхували да бъдат убити от ръката 187

Най-сетне се явил Херкулес с Атина Палада. Из-бръмчала тетивата на страшния лък на Зевсовия син, блеснала стрела, напоена с отрова от лернейската хидра, и се забила в гърдите на най-могъщия от титаните, Алкионей. Гигантът се строполил на земята. Но той не можел да бъде сразен на Палена; тук бил безсмъртен - след като паднел на земята, той се привдига,л след известно време още по-силен, отколкото преди. Херкулес бързо го метнал на плещите си и го отнесъл далеч от Палена: вън от границите й гигантът умрял. След загиването на Алкионей Херкулес и Хера били нападнати от гиганта Порфнрион; той смъкнал наметалото на Хера и вече щял да я хване, но Зевс го повалил на земята със своята светкавица, а Херкулес го лишил от живот с една своя стрела. Аполон пронизал с една своя златна стрела лявото око на гиганта Ефи-алт, а Херкулес го убил, като улучил със стрелата си дясното му око. Дионис със своя тире повалил гиганта Еврит, а Хефест - гиганта Клитий, като запратил по него грамаден къс нажежено желязо. Атина Палада стоварила върху търтилия да бяга гигант Енкелад, целия остров Сицилия.

А гигантът Полибот се хвърлил в морето, за да се спаси от преследването на страшния земетресец Посей-дон, и избягал на остров Кос. Посейдон откъртил с тризъбеца си част от остров Кос и го стоварил върху Полибот. Така се образувал остров Низирос. Хермессра-зил гиганта Хиполит, Артемида,- Гратион, великите мойри - гигантите Агрий и Тоон, които се сражавали с медни боздугани. Всичките останали гиганти сразил с блестящата си светкавица гръмовержецът Зевс, а великият Херкулес ги доубил със своите безпогрешни стрели.

Изложено според трагедията на Софокъл "Трахи-нянките

188

СМЪРТТА НА ХЕРКУЛЕС И ПРИЕМАНЕТО МУ В КРЪГА НА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ. Когато Херкулес бил продаден като роб на Омфала заради убийството на Ифит, Дейанира с децата си трябвало да напусне Тиринт, Убежище на Херкулесовата жена дал Кейк, царят на тесалийския град Трахина. Били изминали вече три години и три месеца, откак Херкулес оставил Дейанира. Жената на Херкулес се безпокояла за

- О, любими сине! Срамота е да не потърсиш баща си. Ето вече петнадесет месеца изминаха, откак няма вест от него.

- Ако може да се вярва на слуховете - отговорил на майка си Хил, - разправят, че след като прекарал татко три години като роб при Омфала, той, когато изтекъл срокът на робството му, заминал с войска за град Ойхалия на остров Евбея, за да отмъсти на цар Еврит за нанесеното му оскърбление.

- Синко! - прекъснала го майка му. - Татко ти Херкулес никога по-рано, когато е заминавал за велики подвизи, не ме е напускал така разтревожен, както последния път. Той ми остави дори на прощаване една табелка със записано върху нея старо предсказание, дадено му в град Додона.- -. В него се казва, че ако Херкулес прекара в чужбина три години и три месеца, или ще го постигне смърт, или пък, като се върне в къщи, ще живее радостно и спокойно. На заминаване Херкулес също ми нареди за в случай, че умре, кои от земите на неговите прадеди трябва да получат в наследство децата му. Безпокоя се вече какво е станало с мъжа ми. Защото той ми говореше за обсада на Ойхалия - че или ще загине край града, или пък, като го превземе, ще живее щастливо. Хайде, синко, върви, моля те, и подири баща си.

Хил послушал майка си и тръгнал на далечен път за Ойхалия, на остров Евбея, да търси баща си.

Известно време след като Хил напуснал Трахина, при Дейанира дотичал вестител. Той й съобщил, че тоз-час ще пристигне пратеник на Херкулес - Лихас. Той ще донесе радостна вест. Херкулес е жив. Побелил Ев-рита, превзел и разрушил град Ойхалия и скоро ще се завърне в Трахина като. славен победител. Веднага след вестителя идва при Дейанира и Лихас. Той води пленници и между тях Евритовата дъщеря йола. Дейанира радостно посреща Лихас. Пратеникът на Херкулес й разказва, че Херкулес е силен и здрав, както преди. Той се тъкми да отпразнува победата си и се готви да принесе богати жертви, преди да напусне Евбея. Дейанира разглежда пленниците; като забелязва всред тях хубавата жена, тя запитва Лихас:

- Кажи ми, Лихасе, коя е тази жена? Кои са баща
й и майка й? От всички най-тъжна е тя. Да Не би да е

дъщеря на самия Еврит?

Но Лихас отговаря на Херкулесовата жена: ;.

- Не зная, царице, коя е тя. Навярно тази жена е от знатен евбейски род. Нито дума не е промълвила през целия път. Откак е напуснала родния си град, само

скръбни сълзи лее.

- Нещастната! - възкликнала Дейанира. - Към

тая скръб няма да ти прибавя нови страдания! Хайде, Лихас, заведи пленниците в двореца, аз ей сега ще

дойда след вас.

Лихас тръгнал с пленниците за двореца. Едва той

излязъл, и до Дейанира се приближил един слуга и

казал:

- Постой, царице, изслушай ме. Лихас не ти каза цялата истина. Той знае коя е тази жена; тя е дъщерята на Еврит Иола. Поради любов към нея някога Херкулес се състезава с Еврит в стрелба с лък. Гордият цар не му даде на него, победителя, за жена дъщеря си, както беше обещал, а оскърби великия герой и го прогони от града. Заради Иола сега Херкулес превзе Ойхалия и уби царя Еврит. Не като робиня изпрати тук Иола Зев-совият син - той иска да се ожени за нея.

и му казва:

1 - Бързай, Лихасе, за Евбея и занеси на Херкулес та-

зу кутия. В нея има едно наметало. Нека Херкулес си сложи това наметало, когато ще принася жертва на Зевс. Кажи му нито един смъртен да не слага наметалото преди него, дори лъч на светлия Хелиос да не се цокосва до наметалото, преди Херкулес да го сложи на себе си. Хайде побързай, Лихасе!

Заминал Лихас с наметалото. След тръгването му Дейанира изпаднала в тревога. Връща се в двореца и за свой ужас вижда, че вълната, с която тя натърквала наметалото с Несовата кръв, изгнила. Дейанира хвърлила тази вълна на пода. Слънчев лъч паднал върху вълната и стоплил заразената с отровата на лернейската хидра кръв на кентавъра. Заедно с кръвта се загряла и отровата на хидрата и превърнала вълната в пепел, а на пода, където била паднала вълната, се показала отровна пяна. Дейанира се ужасила; тя се страхува, че Херкулес ще загине, като си сложи отровното наметало. Предчувствие за непоправима беда все по-силно и по-силно измъчва Херкулесовата жена.

Не минало много време от деня, когато Лихас заминал за Евбея с отровното наметало. В двореца влиза завърналият се в Трахина Хил. Той е бледен, очите му са пълни със сълзи. Като поглежда майка си, той се провиква:

- О, как бих искал да видя едно от трите неща: ил-и ти да не си вече жива, или друг някой да те нарича майка, а не аз, или пък да си по-разумна, отколкото си1 Знай, че ти погуби собствения си мъж, баща ми!

- О, нещастие! - в ужас извикала Дейанира. - Какво казваш ти, синко! Кой от хората ти каза това? Как можеш да ме обвиняваш в такова злодеяние!

- Самият аз-видях страданията на татко. Не от хора съм научил за това!

Хил разказва на майка си какво е станало на планината Канейин, недалеч ш 1р"1Д Ойхалия: Херкулес, като издигнал жертвеник, се готвел вече да принесе жертви на боговете и преди всичко на баща си, Зевс, когато дошъл Лихас с наметалото. Зевсовият син си сложил наметалото - подарък от жена му, и пристъпил към жертвоприношение. Най-напред принесъл той дванадесет отбрани бика в жертва на Зевс, а героят заклал всичко сто жертви в чест на боговете олимпийци. Ярко лумнал пламъкът на олтарите. Херкулес стоял с издигнати благоговейно ръце към небето и призовавал боговете. Силният огън, който горял на жертвениците, стоплил тялото на Херкулес и по тялото се появила пот. Изведнъж от-

- О, синко, не ме напускай в нещастието ми; дори ако те застрашава смърт, не ме оставяй! Вдигни ме! Отнеси ме оттук! Отнеси ме там. където няма да ме види нито един смъртен. О, ако изпитваш състрадание към мене, не ме оставяй да умра тук!

Вдигнали Херкулес, сложили го на носилка и го пренесли на кораба, за да го закарат в Трахина.

Това разказал Хил на майка си и завършил разказа си със следните думи:

- Ей сега вие ще видите тук великия Зевсов син, може би още жив, а може би вече мъртъв. О, нека те накажат, майко,суровите Еринии и отмъстителката Дике . Ти погуби най-добрия измежду хората, които някога са обитавали земята. Никога не ще видиш ти подобен герой!

Мълчалива се прибрала в двореца Дейанира, без да промълви нито дума. Там, в двореца, тя грабнала двуостър меч. Видяла това старата бавачка. Тя извикала веднага Хил. Бърза Хил към майка си, но тя вече е пронизала гръдта си с меча. Нещастният син се хвърлил към майка си, плачейки на глас, прегръща я и отрупва с целувки изстиналото й тяло.

В това време донасят в двореца умиращия Херкулес. През време на пътуването той бил изпаднал в сън, но когато сложили носилката на земята пред входа за двореца, се събудил. Поради страшната болка великият герой не бил на себе си.

- О, велики Зевсе! - възклицава той. - В коя страна се намирам аз? О, къде сте вие, мъже на Гърция? Помогнете ми! Заради вас аз очистих земята и морето от чудовища и зло, а сега никой от вас не иска да ме избави с огън или с остър меч от тежките страдания! О, ти, велики Хадесе, брат на Зевса, приспи ме, приспи мене, нещастния, с бърза смърт!

- Татко, изслушай мо, моля те - настоява със сълзи на очи Хил, - мама е извършила това престъпление неволно. Защо жадуваш ти за отмъщение? След като узна, че самата тя е причина за твоята гибел, тя прониза сърцето си с острието на меча!

- О,,богове, тя е умряла и аз не мога да й отмъстя! Коварната Дейанира е загинала не от моята ръка!

- Татко, тя не е виновна! - казва Хил. - Като видяла в къщата си йола, Евритовата дъщеря, мама поискала с вълшебно средство да си възвърне твоята любов. Тя натъркала наметалото с кръвта на убития от твоята стрела кентавър Нес, без да знае, че тази кръв е заразена с отровата на лернейската хидра.

- О, нещастие, нещастие! - извиква Херкулес. - Ето че се изпълни предсказанието на баща ми, Зевс! Той ми беше казал, че няма да умра от ръката на жив, че ми е съдено да загина от коварството на някой слязъл в мрачното царство на Хадес. Ето как ме погуби сразеният от мене Нес! Ето какво спокойствие ми обещаваше оракулът в Додона - спокойствието на смъртта! Да, наистина мъртвите не изпитват тревоги! Изпълни тогава последната ми воля, Хил! Отнеси ме с моите верни приятели на високата Оета , струпай на върха й погребал- 193

13
на клада, сложи ме на нея и я подпали. Направи това по-скоро, тури край на моите страдания!

- О, имай милост, татко, нима ме караш да бъда твой убиец! - умолява Хил баща си.

- Не, не убиец ще бъдеш ти, а лечител на моите страдания! Имам още едно желание, изпълни и него! - моли сина си Херкулес. - Ожени се за Евритовата дъщеря, Йола.

Но Хил се отказва да изпълни молбата на баща си и му дума:

- Не, татко, не мога да се оженя за оная, която е виновна за гибелта на майка ми!

- О, подчини се на волята ми, Хиле! Не раздухвай отново затихналите ми страдания! Остави ме да умра спокойно! - настойчиво моли сина си Херкулес.

Хил се примирил и покорно отговаря на баща си:

- Добре, татко, ще се подчиня на предсмъртната'ти воля.

Херкулес подканя сина си, моли го да изпълни по-скоро последното му желание.

- Не се бави, сине! Побързай да ме сложиш на кладата, преди да започнат отново тези непоносими мъки! Носете ме! Прощавай, Хиле!