Старогръцки легенди и митове

негово изобретение били брадвата и свределът. Надалеч се носела славата на Дедал.

Този именно велик художник имал племенник, син

с таланта и изобретателността си. Можело да се. очаква, че Тал далеч ще надмине учителя си. Дедал завидял на племенника си и решил да го убие. Веднъж Дедал стоял с него на високия Атински акропол, на самия край на скалата. Наоколо нямало жива душа. Като видял, че са сами, Дедал блъснал племенника си от скалата. Художникът бил уверен, че престъплението му ще остане ненаказано. При падането от скалата Тал се убил. Дедал побързал да слезе от Акропола, вдигнал тялото на Тал и искал вече тайно да го зарови в земята, но го изненадали някои атиняни в момента, когато копаел гроба. Престъплението било разкрито. Ареопагът осъдил Дедал на смърт.

За да" се спаси от смърт, Дедал избягал на остров Крит при могъщия цар Минос, син на Зевс и Европа. Минос на драго сърце приел под своя закрила великия художник на Гърция. Дедал изработил за Критския цар множество чудни произведения на изкуството. Той му построил и знаменития дворец Лабиринт - с такива объркани галерии, че като влезеш веднъж в него, не можеш вече да намериш изхода. В този дворец Минос затворил сина на жена си Пазифая, ужасния Минота-вър - едно чудовище с човешко тяло и с глава на бик.

Дълги години живял Дедал при Минос. Царят не искал да го освободи да напусне Крит; искал единствен той да се ползува от изкуството на великия художник. Минос държал Дедал на остров Крит като същински пленник. Дедал дълго мислил как да избяга и най-сетне намерил начин да се освободи от критското си робство.

- Щом не мога - казал си Дедал - да се спася от властта на Минос нито по сухоземен, нито по морски, път, нали небето е свободно за бягство! Ето моя път1 Минос владее всичко, само въздуха не владее!

Заловил се за работа Дедал. Насъбрал пера, прикрепил ги едно до друго с ленени конци и с восък и започнал да изработва от тях четири големи криле. Докато Дедал работел, син му Икар играел около баща си: ту хващал пухчета, които се издигали във въздуха от по-духването на ветреца, ту мачкал в ръце восък. -Момченцето палувало безгрижно; работата на баща му го забавлявала. Най-сетне Дедал свършил работата си; крилете били готови. Дедал ги вързал на гърба си, пъхнал ръце в примките, прикрепени към тях, размахал крилете и плавно се понесъл във въздуха. Изумен гледал Икар

- Слушай, Икаре, сега ние ще отлетим от Крит. Бъди внимателен през време на летенето. Не се спускай много ниско до морето, за да не би солените пръски на вълните да намокрят крилете ти. Не се възземай и близо до слънцето: от горещината восъкът може да се разтопи и перата да се пръснат. Лети подир мене, не изоставай назад.

Бащата и синът надянали крилете на ръце и леко се понесли. Онези, ,които видели как те летят високо над земята, мислели, че двама богове се носят по небесната синева. Дедал често се обръщал, за да погледне как лети синът му. Те вече отминали островите Делос и Парос и продължавали да летят все по-нататък и по-нататък.

Бързото летене забавлява Икар; все по-смело размахва той крилете. Икар забравил наставленията на баща си; той не лети вече близко, зад него. Като размахнал силно криле, той се издигнал високо до самото небе, приближил се до лъчезарното слънце. Палещите лъчи разтопили восъка, който споявал перата на крилете; перата изпадали и се разлетели надалеч из въздуха, гонени от вятъра. Замахнал Икар с ръце, но на тях вече няма криле. Стремглаво полетял той от страшната височина, "паднал в морето и загинал във вълните му.

Дедал се обърнал и заоглеждал на всички страни. Икар го няма! ,

Той започнал да вика сина си на висок глас:

- Икаре! Икаре! Къде си? Обади се!

Отговор не се чува. Дедал съзира по морските вълни пера от Икаровите криле и разбира какво е станало. Как намразил Дедал своето изкуство, как проклинал деня, в който е замислил да избяга от Крит по въздушен път!

А тялото на Икар дълго се носело по вълните на морето, което започнало по името на загиналия да се нарича Икарийско море . Най-после вълните го изхвърлили на брега на един остров; там го намерил Херкулес и го погребал.

Дедал пък продължавал полета си и долетял най-сетне в Сицилия. Там той останал да живее при цар Кокал. Минос се научил къде се е укрил художникът, потеглил с голяма войска за Сицилия и поискал от Кокал да му предаде Дедал.

Дъщерите на Кокал не искали да се лишат от художник като Дедал. .Те прибягнали до хитрост. Склонили баща си да се съгласи с исканията на Минос и да го

ДОЦ^СрШС Пи д.\идги"" ••"•••"-- -" -

вода; Минос умрял в ужасни мъки. Дълго живял Дедал в Сицилия. А последните години от живота си прекарал в родината си, в Атина; той станал там родоначалник на Дедалидите, славен род на атински художници.

ТЕ З ЕЙ

- Когато син ми Тезей бъде в състояние да отмести тая скала и да вземе меча и сандалите ми, тогава го прати с тях при мене в Атина. Аз ще го позная по меча си и по сандалите.

До шестнадесетгодишна възраст Тезей расъл в дома на своя дядо Питей. Прочутият по мъдростта си Питей се грижел за възпитанието на внука си и се радвал, като виждал, че внукът му надминава във всичко връстниците си. Но ето че Тезей навършил шестнадесет години; още тогава никой не можел да се сравнява с него нито по сила, нито по ловкост, нито п

Изложено по биографията "Тезей" от Плутарх

209

14
с ясен поглед на прекрасните си очи, с тъмни къдрици, които на разкошни букли падали до раменете му; а отпред, на челото, къдриците били отрязани, тъй като той ги посветил на Аполон; младото мускулесто тяло на героя ясно говорело за неговата извънредно голяма сила.

- Синко, тук, под тая скала, се намират мечът и сандалите на твоя баща, владетеля на Атина, Егей. Огмести скалата и вземи меча и сандалите; те ще бъдат знакът, по който ще те познае баща ти.

Тезей тласнал скалата и лесно я отместил. Той взел меча и сандалите, сбогувал се с майка си и дядо си и потеглил на далечен път, за Атина. Тезей не се вслушал в молбите на майка и дядо да предпочете по-безо-пасния морски път; той решил да отиде в Атина по суша, през Истъм.

Този път бил труден. Много опасности трябвало да превъзмогне Тезей през време на пътуването си, много подвизи да извърши. Още на границата между Троизена и Епидавър героят срещнал великана Перифет, син на бога Хефест. Както и сам бог Хефест, син му, великанът Перифет, бил куц, но ръцете му били силни и тялото му - грамадно. Страшен бил Перифет. Нито един пътник не оставал здрав и читав, когато минавал през планините, в които живеел Перифет; великанът убивал всички със своя железен боздуган; но Тезей лесно победил Перифет. Това бил първият му подвиг; като знак за своята победа героят взел железния боздуган на убития от него Перифет.

По-нататък, до самия Истъм, Тезей не срещнал опасности по пътя си. На Истъм, в една борова горичка, посветена на Посейдон, Тезей срещнал огъвача на борове Синид. Той бил свиреп разбойник, който подлагал на страшни мъки и убивал всички пътници. Като огънел два бора така, че да се допрат с върховете си, Синид привързвал нещастния пътник към боровете и ги пускал. Боровете се изправяли със страшна сила и разкъсвали тялото на нещастника. Тезей отмъстил на Синид за всички, които той погубил. И Тезей свързал разбойника, превил с мощните си ръце два грамадни бора, при
вързал към тях Синид и пуснал боровете. Свирепият разбойник загинал от също такава смърт, с каквато той погубвал а нищо непрозинсгчтр пътници. Пътят през Истъм бил сега свободен. А по-късно като спомен за своята победа на мястото, където той победил Синид, Тезей турил началото на истмийските игри .

След това пътят на Тезей минавал през Кромион . Цялата околна местност била опустошена от грамаден глиган, чиито родители били Тифон и Ехидна. Жителите на Кромион помолили младия герой да ги избави от това чудовище. Тезей настигнал глигана и го убил с меча си.

Течей отминал по-нататък. На най-опасното място на Истъм край границите на Мегара , там, където се издигали високо към небето отвесни скали, в подножието на които страшно бучали пенести морски вълни, Тезей се натъкнал на нова опасност. На самия край на една скала живеел разбойникът Скирон. Той карал всички, които минавали покрай него, да му мият краката. Щом само пътникът се навеждал да измие Скиронови-те крака, жестокият разбойник със силно ритване тлас-вал нещастника от скалата в бурните вълни на море-

Тезей и баща му Посейдон

211
то, където той се пребивал о стърчащите из водата остри камъни, а чудовищна костенурка разкъсвала тялото му. Когато Скирон поискал да тикне и Тезей, този хванал разбойника за краката и хвърлил самия него в морето.

Недалеч от Елевзин Тезей трябвало да влезе в борба с Керкион, тъй както на Херкулес се наложило да се бори с Антей. Извънредно силният Керкион погубил мнозина, но Тезей, като хванал Керкион с ръце, стиснал го като в желязна преса и го убил. По такъв начин Тезей освободил и Керкионовата дъщеря Алопа, а властта над страната на Керкион предал на Хипотоонт, син на Алопа и Посейдон.

След като отминал Елевзин и вече се приближавал към долината на река Кефис в Атика, Тезей дошъл до мястото, където върлувал разбойникът Дамаст, когото обикновено наричали Прокруст (опъвача). Този разбойник бил измислил особено жестоко изтезание за всички, които идвали при него. Прокруст имал едно легло, на което "карал да легне всеки, който му паднел в ръцете. Ако леглото се окажело прекалено дълго, Прокруст опъвал нещастника дотогава, докато се окажело. късо, Прокруст отсичал краката на нещастника. Тезей тръшнал самия Прокруст на леглото, но то естествено било много късо за зелика.-а Прокруст и Тсзеч убил и злодея така, както той избивал пътниците, дь

Това бил последният подвиг на Тезей по пътя му за Атина. Тезей не искал да пристигне в. Атина опетнен -* с пролятата кръв на Синид, Скирон, Прокруст и други; -а", той помолил фиталидите чрез специални религиозни Ц церемонии при олтара на Зевс Мелихий да го очистят от замърсяването му. Фиталидите приели младия герой радушно, като гост. Те изпълнили молбата му и го освободили от оскверняването с пролята кръв. Сега Течей можел да отиде в Атина при баща си Егей.

ТЕЗЕЙ В АТИНА. В дълга йонийска дреха, пленяващ със своята красота, вървял Тезей по улиците на Атина; разкошни къдрици падали по раменете му. В дългата си дреха младият витяз по-скоро приличал на момиче, отколкото на герой, извършил толкова много големи подвизи. На Тезей се случило да мине покрай строящия се храм на Аполон, на който работниците вече поставяли покрива. Работниците видели героя, взели го за девойка и започнали да му се подиграват:

Те се смеели и викали:

- Я гледай ти, из града скита сама, без придружители, някаква си девойка! Вижте как е разпуснала за показ косата си, а с дългата си дреха -мете уличния прах.

Разсърден от присмехите на работниците, Тезей изтичал до една кола със запрегнати волове, изпрегнал воловете, грабнал колата и я хвърлил така нависоко, че тя прелетяла над главите на работниците, които стое-ли на покрива на храма. Работниците, които се подигравали с Тезей, изпаднали в ужас, като видели, че това не е девойка, а млад герой, притежаващ страшна сила. Те очаквали героя жестоко да им отмъсти за присмехите, но Тезей спокойно продължил пътя си.

Ето че Тезей пристигнал в двореца на Егей. Той не открил изведнъж на вече стария си баща кой е, а казал, че е чужденец, който търси закрила. Егей не познал сина си, но затова пък го познала магьосницата Медея. Тя, като избягала от Коринт в Атина, станала жена на Егей. Хитрата Медея дала обещание на Егей

213
чрез магия да му възвърне младостта и властвувала в дома на атинския цар - Егей във всичко й се подчинявал. Властолюбивата Медея веднага разбрала каква опасност я застрашава, ако Егей узнае кой е хубавият чужденец, когото е приел в двореца си. За да не изгуби властта си, Медея намислила да погуби героя. Тя надумала Егей да отровят Тезей, като уверила стария цар, че младежът е шпионин, изпратен от враговете. Грохналият, слаб Егей, -който се боял да не би някой да го лиши от власт, се съгласил да извършат това злодеяние.

През време на гощавка Медея поставила пред Тезей чаша с вино, в което сложила отрова. Тъкмо в този момент Тезей, кой знае защо, извадил меча си. Егей .веднага познал меча, който той сам преди шестнадесет години турил под скалата край Троизена. Той погледнал краката на Тезей и видял на тях сандалите си. Сега той разбрал кой е чужденецът. Егей излял чашата с отровното вино и прегърнал Тезей - своя син. Медея била изпъдена от Атина и избягала със сина си Медон в Мидия.

Егей тържествено обявил на целия атински народ -.я пристигането на сипа сн н разказал за големите му подвизи, извършени по време на пътуването му и\ Троизена до Атина. Атиняните ликували заедно с Егей и с "А гръмки викове приветствували бъдещия си цар. .^

Мълвата, че в Атина е дошъл Егеевият син, стигна- 4 ла и до синовете на Палант, брата на Егей. С идването Ц на Тезей рухнали надеждите им да владеят в Атина д след смъртта на Егей, тъй като сега той имал законен " наследник. Жестоките палантиди не искали да изпуснат |и възможността да заемат властта в Атина. И те реши- ^ ли със сила да превземат Атина. Начело с баща си пет- • Щ надесетте палантиди потеглили срещу града. Като зиас ли колко страшно силен е Тезей, те прибягнали до следната хитрост: една част от палантидите открито се приближили към стените на Атина, а друга част се укрили в засада, за да нападнат неочаквано Егей. Но вестоносецът на палантидите Леос разкрил на Тезей техния план. Младият герой бързо решил как трябва да действува: той нападнал скрилите се в засада палантиди и ги избил до един; не ги спасила нито силата, нито храбростта им. Когато палантидите, които се намирали край атинските стени, се научили за гибелта на братята си, обхванал ги такъв страх, че позорно хукнали да бягат. Сега Егей можел спокойно да управлява в Атина 'под закрилата на своя син.-

ПЪТУВАНЕТО НА ТЕЗЕЙ ДО ОСТРОВ КРИТ. Когато Тезей се завърнал в Атина, цяла Атика била потопена в дълбока скръб. Вече за трети път пристигали пратеници на могъщия цар Минос от Крит да вземат данъка. Тежък и позорен бил този данък. Атиняните тряб-

Тезей и разбойникът Прок-руст (детайл от рисунка на ваза)

215
Ариадна, дъщерята на цар Минос

вало веднъж на все.ки девет години да изпращат на остров Крит седем младежи и седем девойки. Там ги затваряли в грамадния дворец Лабиринт^ за да бъдат изядени от ужасното чудовище Минотавър - с човешко тяло и глава на бик. Минос бил наложил този данък на атиняните, задето те убили сина му Андрогей. Сега за трети път атиняните трябвало да изпратят на остров Крит ужасния данък. Те вече поставили на кораба черни платна в анак на скръб по младите жертви на Минотавър.

Като видял всеобщата скръб, младият герой Тезей

решил да замине заедно с атинските младежи и девойки за остров Крит, да ги освободи и да тури край на този ужасен данък. А данъкът можел да бъде отменен, като бъде убит Минотавър. Затова именно Тезей решил да се бие с Минотавър и или да го убие, или да загине. Престарелият Егей не искал и да чуе за заминаване на единствения си син. Но Тезей настоял на своето. Той принесъл жертва на Аполон Делфийски - покровителя на морските пътувания; преди Тезей да напусне Дел-фи, в последния момент оракулът му дал съвет - за закрилница при този подвиг да си избере богинята на

любовта Афродита. Като призовал на помощ Афродита и й принесъл жертва, Тезей заминал за Крит.

Корабът благополучно пристигнал на остров Крит. Атинските младежи и девойки били заведени при Минос.' Могъщият критски цар тутакси обърнал внимание на Хубавия младеж. Героят направил впечатление и на Ариадна, царската дъщеря, а закрилницата на Тезей, Афродита, предизвикала в сърцето на Ариадна силна любов към младия Егеев син. -Дъщерята на Минос решила да.помогне на Тезей; тя не можела и в мисълта си да допусне младият герой да загине в Лабиринта, разкъсан от Минотавър.

Преди да се отправи за борба с Минотавър, на Тезей се наложило да извърши още един подвиг. Минос оскърбил една от атинските девойки. Тезей се застъпил за нея, но гордият със своя произход цар на Крит започнал да се подиграва с Тезей; той се ядосал, че някакъв си атинянин дръзва да се противопостави на него, Зевсов син. Тезей гордо отговорил на царя:

- Ти се гордееш, че си от потеклото на Зевс, но и аз не съм син на обикновен смъртен, мой баща е великият земетресец, богът на морето Посейдон.

- Ако си син на бог Посейдон, докажи това, като тпллш!) елин пръстен от морската дълбочина - отвър-& нал Минос на Тезей и хвърлил в морето златен пръс-

" тен.

Тезей пристига с атинските младежи на остров Крит

Тезей при Ам-фитрита

без страх се хвърлил от стръмния бряг в морските вълни. Солени пръски се вдигнали нависоко и морските вълни скрили Тезей,. Всички уплашено гледали към морето, което погълнало героя, и били убедени, че той няма да се върне обратно. Ариадна изпаднала в пълно отчаяние; и тя смятала, че Тезей е загинал.

А в същност, щом морските вълни покрили главата на Тезей, той бил подхванат от бог Тритон, който за един миг го пренесъл до подводния дворец на Посей-дон. Посейдон с радост посрещнал в своя вълшебен подводен дворец сина си и му подал Миносовия пръстен, а Посейдоновата жена -Амфитрита, възхитена от красотата и смелостта на героя, сложила на разкошните къдрици на Тезей златен венец. Тритон пак поел Тезей и го изнесъл от морската бездна на брега, точно на мястото, от което героят се -хвърлил в морето. Така Тезей доказал на Минос, че е син на Посейдон, повелителя на морето. Минооовата дъщеря Ариадна тържествува-
•" I]
ла, че Тезей се върнал невредим от морските дълбочини.

Но на Тезей предстоял още по-опасен подвиг: трябвало да убие Минотавър. Сега на помощ му .дошла Ариадна. Тайно от баща си тя дала на Тезей остър меч и кълбо конци. Когато завели Тезей и всички обречени на разкъсване в Лабиринта, Тезей вързал при входа за Лабиринта края на конеца от кълбото и тръгнал по забърканите безкрайни коридори на Лабиринта, от който иначе било невъзможно да се намери изходът; той постепенно размотавал кълбото, за да може след това по конеца да излезе обратно. Вървял Тезей все по-на-вътре и най-после стигнал на мястото, където се намирал Минотавър. Със страшен рев, наклонил към героя главата си с грамадни остри рога, Минотавър се хвърлил върху него и се започнала страшна битка. Минотавър, побеснял от ярост, няколко пъти се хвърлял върху Тезей, но тоя го отблъсвал с меча си. Най-после Тезей хванал Минотавър за рога и пронизал гърдите му с острия си меч. След като убил Минотавър, Тезей, водейки се по конеца от кълбото, излязъл от Лабиринта, като извел и всичките атински младежи и девойки. При изхода ги посрещнала Ариадна; тя радостно поздравила Тезей. Ликували младежите и девойките, които Тезей спасил. Като се окичили с венци от рози, те започ-

Тезей убива Минота-въра

219
Свитата на бог Дионис и Ариадна

нали весело да пеят и да играят, като славели героя и неговата покровителка Афродита.

Сега трябвало да се положат грижи и за спасяването от гнева на Минос. Тезей бързо приготвил свия кораб и след като пробил дъната на всички изтеглени на брега кораби на критяните, бързо отплавал обратнв към Атина. Ариадна последвала Тезей, когото била обикнала.

На връщане Тезей слязъл на брега на остров Нак-сос. Когато той и спътниците му си почивали от пътуването, на Тезей се присънил богът на виното Дионис;

той му казал, че трябва да остави Ариадна на пустинния бряг на Наксос, тъй като боговете били отредили тя да бъде жена на него, на бог Диинис. Тезей се събудил и изпълнен със скръб, побързал да замине. Той" не посмял да пренебрегне волята на боговете. Ариадна станала богиня, жена на великия Дионис. Диоиисовите спътници шумно приветствували Ариадна и славели с песни жената на великия бог.

А Тезеевият кораб бързо се носел с черните си платна по лазурното море. Ето вече се показали в далечината бреговете на Атика. Опечален, задето загубил Ариадна, Тезей забравил да изпълни обещанието, което бил дал на баща си Егей - ако той победи Минота-въра и се завръща щастливо в Атина, да смени черните корабни платна с бели. Егей чакал сина си. Вперил очи

в морската далечина, той стоял на една висока скала край брега на морето. Ето мярнала се в далечината черна точка; тя се приближава към брега; расте. Това е корабът на неговия син. Той е все по-близо и по-близо. Егей гледа, напряга зрението си да види какви са платната на кораба. Не, не блестят бели корабни платна на слънцето, платната са черни. Значи Тезей е загинал! В отчаянието си Егей се хвърлил от високата скала в морето и загинал в морските вълни; вълните изхвърлили на брега безжизненото му тяло. Оттогава именно морето, в което загинал Егей, се нарича Егейско. А Тезей слязъл на берговете на Атика и принасял вече на боговете благодарствени жертви, когато изведнъж за свой ужас научил, че неволно е станал причина за смъртта на баща си. Съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести бащиното тяло, а след погребението поел властта над Атина.

ТЕЗЕЙ И АМАЗОНКИТЕ. Тезей мъдро управлявал в Атина. Но животът му в града не бил спокоен; Тезей трябвало често да напуща Атина, за да взема участие в подвизите на гръцките герои. Така той участвувал в калидонския лов, в похода на аргонавтите за златното руно и в Херкулесовия поход срещу амазонките. Когато бил превзет градът на амазонките Темискира, като награда за храбростта си Тезей отвел със себе си в Ати-яа царицата на амазонките Антиопа. В Атина Антиопа станала жена на Тезей. С голям блясък отпразнувал героят сватбата си с амазонската царица.