Ústav slavistiky Frazémy a idiomy v české a bulharské publicistice



страница7/28
Дата06.05.2017
Размер1.11 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28

4.2. STRUKTURA FRAZÉMŮ V BULHARŠTINĚ

Podobně jako v češtině i bulharštině mají frazémy svou strukturu :


a) sloveso + podstatné jméno (глагол + съществително)

- tento typ je v bulharštině nejrozšířenější a ve větě plní funkci přísudku. Toto slovní spojení může fungovat jak bez předložky, tak s předložkou: (убивам времето си, давам тон, минавам Рубикон; излизам на сцената, издига се в очите ми, дигам на крак)

b) přídavné jméno + podstatné jméno (прилагателно + съществително)

- zde je řídícím slovem podstatné jméno: луда глава, мечешка услуга, убита цена....

c) předložka + podstatné jméno (предлог + съществително)

- tento typ frazeologické jednotky má z lexikálně-gramatického hlediska charakter příslovce, ale ve větě plní funkci příslovečného určení: ди кости = напълно, всецяло, до ушите = до краен предел, до бога = много силно, много шумно...

d) předložka + podstatné jméno + předložka + podstatné jméno (предлог + съществително + предлог + съществително)

- tento typ má adverbiální charakter: от глава до крака, до мозъка на костите, от време на време, от уста на уста

e) předložka + přídavné jméno + podstatné jméno (предлог + прилагателно + съществително)



- за права бога = напразно, за черни очи = без полза, от кумова срама = от приличие, от срам на хората, под чуждо небе = в чужда страна...

f) předložka + číslovka + podstatné jméno (предлог + числително + съществително)

- за девет планини = много далече, зад девет морета = много далече, от пръв път = от самото начало... ( podrobněji Kjuvlieva, 1968, 221)

4.3. SPECIFIKA FRAZÉMŮ V BULHARŠTINĚ

Za universální příznaky frazeologismů považuje Vatov:


a) druhotné označení s nominativně-charakterizujícím významem (вторична знаковост с номинативно-характеризирано значение): фразеологизмите са изцяло езикови знакове за вторична номинация на реалиите чрез изнасяне на преден план на някакъв техен характеризиращ елемент, напр.: умен – сече му главата, ядосвам се – скубя си косите...

b) jednotka je vytvořena na úrovni lexikální (свърхсловност):

- от чисто формално гледище фразеологизмът е образувание, получено от думи, превърнали се в негови фомрални компоненти. И в това си измерение признакът е пряко свързан с разделнооформеността и устойчивостта му като езикова единица.

- от чисто семантическо (смислово) гледище фразеологизмът е цялостно смислово единство, получено от преобразуваните и преосмислени изходи значения на словните компоненти. В това си измерение свърхливостта се свързва с по-частните качества семантическа монолитност, образност и възпроизводимост

- в обобщен вид свърхсловността на фразеологизма се заключава в това, че тойе езикова единица, пораждаща се над словно (лексемно) равнище, т.е. той е езиково образувание формално изградено от минимум две самостойни думи, от които ената е задължително пълнозначна, напр: глас в пустиня, до крак, врели-неврели...



c) разделнооформеност

d) reprodukovatelnost (възпроизводимост):

фразеологизмите, които се извличат като готови дадености в усвоения от него езиков материал, характеризира тези единици като възпроизводими



e) ustálenost (устойчивост): проявява се в постоянството на неговия компонентен състав и на постоянната му стуктура. Замяна на компоненти или изменения на неговата форма могат да доведат до превръщтането му в свободно словосъчетание.

f) vnitřní sémantická jednotnost (семантическа монолитност):

тя се заключава в неговото вътрешно образно или необразно смислово единство, постигнато в резултат на пълно или частъчно преосмисляване и преобразуване на съставните му компоненти, напр.: от дъжд вятър - рядко, на марта в сряада - никога... (podriobněji Vatov, 2002, 8-10)




4.5. USTÁLENÁ SPOJENÍ V BULHARŠTINĚ




4.5.1. USTÁLENÁ SPOJENÍ A FRAZEOLOGISMY

Podobně jako čeština i bulharština má svá ustálená spojení. V této skupině ustálených spojení tedy rozlišujeme:

1) spojení s opisným vyjádřením děje (съчетания с описателно изразено действие): отивам на дъното-потъвам, свършвам живота си- умирам

2) ustálená spojení spojená s gestem, mimikou, symbolem (устойчиви съчетания, свързани с жест, мимика, симбол): кивам с главата - одобрявам,заплашвам; сбера устни - нацупвам се...

3) frazémy (фраземи): slovní spojení jako сляпо черво (slepé střevo), министерски подпис (ministerský podpis) se stejně jako v češtině nepovažuje za frazém (zde se jedná o „двукомпонентни устойчиви съчетания, в които едната дума има значение, обусловено само от даденото конкретно съчетание на думи, а другата дума пази значението си“). Zde za ustálené spojení, které je frazémem, se považuje např.: кучешко време, мечешка услуга, обичам чашката...

4) frazeologická spojení (фразеологични съчетания): zde se za slovní spojení, která představují nějakou realizaci jedné strany významu daného slova, nepovažují za frazémy, např.: висок пост, висок гост, високо призвание, давам съвет (заповед, отоговр, съгласие)

5) ustálená přirovnání (устойчиви сравнения)

6) složené spojky, předložky a ostatní (сложни съюзи, предлози и други)

7) spojení předložky se jménem (предложно-именни съчетания)

8) frazeologizované konstrukce (фразеологизирани конструкции) (podrobněji viz Ničeva, 1974, 15)




4.5.2. USTÁLENÉ FRÁZE A FRAZÉMY


Větší část frazémů je strukturována jako spojení. Můžeme se setkat ale také s frazémy, které jsou strukturovány jako věta. Ale pouze malá část výrazů s větnou strukturou má charakteristické črty jako frazém. Zde je třeba poznamenat, že „когато се говoри за структура на изречение, се има пред вид формата на сответните фразеологизми като езикови единици, а не формата на реализациите им в речта“ (Ničeva, 1975, 16).


Mezi ustálená spojení ve formě věty se za nesporné frazémy považují:
a) citoslovce a modální frazeologizmy (междуметни и модални фразеологизми)няма го тоз господ, не ти е работа, няма мърдане (тези фразеологизми не могат да изразят ролята на част на изречението – семантично и функционално те са равни на междуметия)

b) verbální frazeologizmy, které se ve větě používají ve formě vět tázacích, zvolacích a přikazovacích (глаголни фразеологизми, които в речта се употребяват само във форма на въпросителни, възклицателни или повелителни изречения): гледайки масата, да ти забуха на комина, да те видя на бял кон.


Za ustálená větná spojení se v bulharštině stejně jako v češtině považují пословици и крилати изрази (přísloví a okřídlené výrazy).
1) okřídelná slova (крилати изрази) – mají dvojí strukturu: a) mají strukturu slovního spojení (авгиеви обори) a b) větnou strukturu (разгледай и владей)

2) přísloví a pořekadla (пословици и поговорки) – problematika přísloví a pořekadel je v bulharštině jedním z problémů ve frazeologii. Zvláště vzniká problém s příslovími, které „са вън от рамките на фразеологията поради това, че при тях не е налице семантична трансформация на компонентите им“ (който се учи, той ще сполучи) (podrobněji Ničeva, 1975, 16).



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница