Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект

9. селищна мрежа и населени места

9.1. Селищна мрежа

9.1.1. Историческо развитие на селищата

Липсват данни за това кога точно е възникнало селището. От публикациите на Р. Стойков и Иван Дундаров върху турските данъчни регистри се вижда, че още през 1609-1610 г. е съществувало селище, което носело името Истраилджа/23;57/. В документите и пътеписите от Х1Х в. то вече носело името Стралджа/50,с.142- 144;61,с.210/. Верен отговор на въпроса за произхода на името Стралджа дава П. Делирадев, като посочва, че в неговата основа лежало старобългарското съществително стрелец.

Името Стралджа селището продължава да носи и днес, след обявяването му за град през 1969 г.

с. Александрово

В турския данъчен регистър от 1666 г. било отбелязано село Карахасанлъ, което според специалистите било днешното с. Александрово. Според съществуващите предания селото се е местило няколко пъти. П. Делирадев твърди, че след войната през 1828-1829 г. по-голямата част от българското население се изселила в Басарабия, а след това там се заселили черкези, които прогонили и последните българи.Черкезите го наричали Хасаноглу. След Освобождението черкезите се изсели и на тяхно място дошли българи. С княжески указ от 30.09.1833 г. му било дадено името на Александър Батемберг-Александрово/16,с.332;45,А-1,л.20;56,л.20/.

Без съмнение то е най-малкото село в Ямболския край. След пресушаването на Стралджанското блато в годините след Първата световна война, по инициатива и със средствата на Английския фонд “Спасени деца” с председател лорд А. Атол, върху освободените земи било създадено ново селище. През 1926 г. то било признато за населено място с името Английско село, а с Царски указ от 08.04.1931 г. било обявено за село Атолово-в знак на признателност към лорд Атол, което носи и до днес.

В документите от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. селото било отбелязано с името Арпач-Имчени/52,с.200,217/. Мястото, където възникнало селото, се наричало „Арпалъците”, тъй като там виреел добре ечемика. Според П. Делирадев това име буквално означава ечемиченище /16,с.332;46,с.194/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. на селото било дадено името на българския възрожденец Иван Богоров-Богорово, което то носи и днес.

с. Воденичане

От публикациите на Р. Стойков, върху турските данъчни регистри се вижда, че село с името Дерменоглу е съществувало още през 1609 г. Според спомените, съхранявани в НБКМ, както и сведенията на д-р Симеон Табаков, то е възникнало около построената от един турчин на р. Мочурица воденица, която по тази река била голяма рядкост. Около нея се заселили семейства от съседните села, с което било сложено началото на селото.

В превод Дерменкьой означава воденично село/45,В-5,с.4-6;35;56,с.62;62,с.333/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. селото било преименувано в село Воденичане, което носи и сега.

Според Иван Дундаров селото се споменава в турските данъчни регистри от 1609 г. с името Саатлю, тъй като жителите му били потомствени войници. По-късно те били принудени да се изселят. Възможно е част от тях да са се върнали обратно. В документите от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. името му не се споменава никъде. Едва към средата на Х1Х в. било основано днешното село Уйника/Войника/.

Името Саатлю в превод от турски означава часови или село от военизиран тип.

с. Джинот

В документите от началото на XVII в. Р. Стойков го разчита като Джалин оба, а Иван Дундаров-като Чинкоглу, в тези от 1666 г.-като Джалин коджа, а от времето на Руско-Турската война 1828-1829 г. било отбелязано като Чинкоджа/23;29;57;67,с.300/.

Добавката оба към най-старото име на селото Джалин е доказателство, че възникването му е свързано с колонизацията на юруците. Според краеведа Н. Душков основател или владетел на селото бил Чин ходжа. В неговата основа лежи турската дума чин, която на турски означава китаец, т.е. дошъл от Туркестан.

През 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. с.г. му било дадено името Джинот- в чест на Йордан Джинот-виден общественик и просветител в Македония преди Освобождението/41,т.2,с.299/.

Според публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри в землището на селото са съществували в различно време няколко селища. Според Р. Стойков в документите от 1591 г. било споменато село Карахисарлъ, а според Иван Дундаров в документите от 1609 г.-Юмер обасъ. През 1830 г. както и по време на Освобождението съществувало вече село Кашлакьой /23;50,с.142-144;57;61,с.209/.

В превод Юмер обасъ означава Юмерово поле, което е свидетелство, че възникването му било свързано с колонизация от юруците, а Карахисарлъ означава черна крепост. Според М. Маринов село Кашлакьой означава зимовище на овце и на едър рогат добитък.

С Княжески указ от 06.12.1906 г. селото било преименувано на Зимница, т.е. зимовище/45,3-2,л.42/.

Всички изследователи разчитат старото му име по един и същ начин. Според Р. Стойков в документи от 1606 г. то било Арнавуд, според Иван Дундаров в документи от 1609 г. е Арнауткьой, а в документи от 1615 г. е Арнаут/23; 31; 46,с.218-219; 51/. По време на Освобождението е носело името Арнауткьой.

Това име произлиза от турската дума арнаут, която в превод означава албанец. Според проф. Симеон Табаков в селото живеели арнаути мохамедани, което показва, че те са дошли в българските земи след падането на България под османска власт.

Макар, че арнаутите са се изселили твърде рано, селото продължило да носи това име и след Освобождението, когато с Министерска заповед от 19.08.1934 г. му било дадено името на чешкия историк Константин Иречек-Иречеково.

Според изследователите старото име на селото се среща в турските данъчни регистри от 1609 г. като Йенидже и Бакаджик, а от 1666 г. като Саранлъ Йеникьой/23; 31/. В документи от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. било отбелязано като Еникьой. Такъв бил произхода на името Саранлъ Йеникьой, което в превод означавало Ново село до село Саранлии или Еникьой и Бакаджик, което в превод означава ново село до Бакаджика.

Пред 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. на селото било дадено името Хан Телец/24,т.6, с.627/. С указ на президиума на народното събрание от 08.1950 г. било преименувано на Каменец, което е свързано със съществуващите каменни кариери край селото.

с. Леярово

Ако се съди по публикациите на специалистите може да се твърди, че с. Дюкменя възникнало сравнително късно. Най-ранното му име било споменато в пътеписите на Н. Кочубей от 1793 г. като Дикотей. В документите от времето на Руско- Турската война през 1828-1829 г. било отбелязано с имената Дюкмен и Дюкменя/44,с.66; 155; 50,с.64; 61,с.212/. Според П. Делирадев в основата на това име лежи турската дума дюкмек, която в превод означава леяр и вероятно е била свързана с развитието на рударството в Бакаджиците, по поречието на Дюкменската река/16,с.340/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. му било дадено името Леярово, което е точен превод на старото име.

с. Лозенец

Според Р. Стойков в данъчния регистър от 1609 г. името на селото било Секбани кебир, а според Иван Дундаров-Секбан/23; 57/. Специално внимание на възникването на селището, както и на произхода на неговото име са отделили проф. С. Табаков и П. Делирадев. Поради важното му местоположение-на кръстопътя между Карнобат- Сливен-Ямбол-Рижки проход, султан Сюлейман построил на това място крепост. В нея били разположени секбани кебир/особен род еничарски войски/, които охранявали прохода. По-късно, след западането на крепостта през ХУШ в., там били настанени помощни войски-сеймени, които изпълнявали административни функции /16,с.65; 45,Л-5, л.29-37; 56,л.65/. Именно от тях селото получило името Сеймен.

При масовото преименуване на селищата през 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. му било дадено името Лозенец. Според спомените това име било свързано с отглеждането на лозя.

с. Люлин

Според Р. Стойков имено Йени махле се споменавало в турския данъчен регистър от 1591 г./57/. По време на Руско-Турската война през 1828-1829 г. било споменато като Ново село, а в списъка на селищата от Казълагаческата кааза от 1878 г. като Ени махле/14,с.478; 53,с.210/, което се запазило и след Освобождението.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. на селото било дадено името Люлин, което вероятно било свързано с растящи по склоновете на Бакаджиците люляци.

с. Маленово

Според Кр. Дулев то било отбелязано в описанието на Хамер от 1609 г. и в руската военна карта от времето на войната през 1828-1829г. като Пашикьой. Това име означавало пашово село, като в него е залегнало званието на неговия владетел.

Основателно е твърдението, че при масовото преименуване на селата през 1934 г. се е наложило виждането, че в неговата основа лежало не съществителното паша, а паша, т.е. наличието на трева за добитък, поради което било възприето като българско наименование.

Поради това с Министерска заповед от 09.08.1934 г. името на селото било само частично изменено-от Пашакьой в Пашино. Това недоразумение било отстранено с указ на президиума на Народното събрание от 13.08.1951 г., с който селото било преименувано в Маленово/в памет на загиналия в антифашистката борба Мален Даев/.

От публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри от XV- XVIII в. се вижда, че старото име на селото Афтане не се среща в тях. Според Е. Грозданова, обаче, то се споменавало в пътеписите на В. Етингентски от 1699 г., на К. Нибур от 1767 г. и др. /55,с.59/. В пътеписните бележки на Н. Кочубей от 1793 г., то фигурирало като Гафтан, в документите от войната през 1828-1829 г. като Хафтани/50,с.63-64; 55,с.59; 61,с.212, 217/.

За произхода на името Афтане до нас са достигнали различни предания. Според едно от тях, то носело името на Афтан войвода, а според друго било име на турския разбойник Афтан, което в превод означава „привилигирован”. Най-приемливо, обаче е твърдението, съдържащо се в сборника „Българско село”, че в основата му лежи съществителното хафта, което в превод означава седмица/45,Н-1, л.1-7; 46,с.200; 56,с.60/. Макар че е трудно да се обясни връзката с името на даденото населено място, очевидно е, че точно така е било възприето при преименуването на селищата през 1934 г., поради което с Министерска заповед от 09.08. му било дадено името Недялско.

с. Палаузово

Според публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри, старото име на селото се среща през XVII в. в следните форми: през 1609 г. като Авлалъ и Евлиялъ, през 1672 г.-Авлалу, през 1636 г.-Авлу и през 1666 г.-Авлиал, Авлалу и Караагадж. По време на войната през 1828-1829 г. било отбелязано като Авлалии/23; 31,с.221; 51,с.210/.

П. Делирадев посочва, че в основата на тези имена лежала гръцката дума ауле, която означава двор, затворено място. Но тъй като през онези векове почти всички селища в региона носели турски имена, по-приемливо е схващането, че в селото съществувало турско теке/гроб/, което било считано за евлела/свято място/, откъдето идва и името му/16,с.343-344; 41,с.210-213; 46,с.210-212/.

През 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. в памет на видния български възрожденец Николай Хр. Палаузов, му било дадено името Палаузово.

Според военната карта от времето на Руско-Турската война от 1828-1829 г. носело името Бургуджикьой. Със същото име го споменава и Г.С.Раковски при пътуването си начело на малка чета от Истанбул за източна стара планина/33; 45,П-4, л.18-29/. Името на селото не се среща в публикациите върху турските данъчни регистри, което показва, че то е възникнало сравнително късно.

В основата на това име лежала турската дума бургия, която в превод означава свредел. Най-убедително е твърдението, че в това село, намиращо се южно от Бакаджиците било развито рударството. Вероятно в селото били произвеждани бургии, откъдето дошло и името му.

През 1934 г. било преименувано на Поляна - име свързано със съществуващата край селото Бяла поляна/45,П-4, л.18-19; 56,с.37/.

В турските данъчни регистри старото име на селото Доуруклии било споменато само веднъж-през 1626 г. като Тауклу/31,с.211-223/. Според сведенията в летописната книга на селското училище към 1860 г. в него се заселили черкези, които прогонили българите и го превърнали в черкезко село. В навечерието на Освобождението в него живеели 400 черкезки и само 5 български семейства. След като по време на освободителната война, черкезите избягали в Анадола, в него се заселили българи от Източна Тракия, включително и католици-унияти от Одрин/14,с.345; 45,П-6, л.7;46,с.181/.

В навечерието на Освобождението селото носело името Доуруклии, като в неговата основа лежала думата доуруклама, като в превод означава препълнен, или пък дуру, която означава правда. Според Т. Пенев и според сборника „Българско село”, това име било свързано с намиращите се край селото останки от римската крепост „Добрак”/46,с.189-190; 56,с.62/.

Очевидно е, че при промените на имената през 1934 г., е било възприето, че в основата на името лежи съществителното дуру/правда/, поради което с Министерска заповед от 09.08., му било дадено името Правдино.

В данъчния регистър от 1609 г. Иван Дундаров разчел старото име на селото като Башалии. В руската военна карта от времето на войната през 1828-1829 г. било отбелязано като Башали, а Б. Нейков го споменава като Башалии/23; 44,с.56;46,с.180/.

Проф. С. Табаков счита, че в основата на горното име лежи турската дума баш, която в превод означава пръв, главен. Според Т. Пенев тя означавала хубаво, лично място. Що се отнася до втората част на името-али, някои краеведи допускат, че това било лично име, а други като окончание/46,с.18/. Именно поради това Иван Дундаров го превежда като глава-старейшина, а според други специалисти то означавало Първия Али.

Въпреки тези различия, при преименуването на селищата през 1934 г. му било дадено името Първенец.

Старото име на селото е споменато във всички публикации на турските данъчни регистри от XV-XVII в. В документ от 1493 г. се среща с имената Идри, Сарухан и Саруханлъ/21,с.117; 55,с.43, 49/. През следващите векове фигурирало като

Сарайисарнаслъ, било отбелязано като Саранлъ и Сарханлъ/23;57;58;63/. В руските документи от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г., вече носело името Саранлии, което се запазило и след Освобождението.

Може да се допусне, че Идри било завареното име на селото, докато Сарухан било наложено от колонизаторите юруци/Е.Грозданова, 55,с.43/.

След Освобождението било преценено, че името Саранлии имало българско звучене, поради което с Министерска заповед от 1934 г., било изменено само окончанието му и от Саранлии станало Саранско.

с. Тамарино

В турския данъчен регистър от XV в. било отбелязано като Тюкер Лиллю, в един руски пътепис от края на XVШ в. като Тюркменар, а в друг от 1830 г. като Туркие/31; 50,с.64; 145/.

С основание може да се твърди, че в основата на тези имена лежи съществителното тюрк, туркмен, каквато била коренната принадлежност на колонизаторите юруци. Според проф. С. Табаков и краеведа Т. Тенев, както и според спомените на Найден Томев, първите жители на селището били чергари, т.е. юруци- туркмени/45,Т-1, л.250/.

При масовото преименуване през 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. на селото било дадено името Тамарино, което произлизало от това на българската царица Тамара.

Според публикациите на Р. Стойков и Иван Дундаров върху турските данъчни регистри, старото име на селото било Саръ ходжа или Суруджулу/23; 57/. В руската военна карта от времето на войната през 1828-1829 г., било отбелязано като Суруджалии.

Според проф. Симеон Табаков населението превеждало думата саръ като глух и считало, че то означава „Село на глухия ходжа”/45,Ч-1/. Според сборника „Българско село”, то означавало „жълтия ходжа”/36,с.66/. Това дава основание да се допусне, че той било от източен произход.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. му било дадено името Чарда, което означава стадо, добитък и няма нищо общо със старото име и вероятно било свързано с един от основните поминъци на населението-скотовъдството.

9.1.2. Структура на селищната мрежа

Анализът на пространствената характеристика на селищната мрежа в община стралджа показва специфичната особеност на урбанизиране в условията на равнинен терен с прилежащи територии преимуществено от обработваеми земеделски земи. От приложената схема се вижда едно равномерно ситуиране на населените места в общата територия на общината. Изключение предопределят горските територии (съпроводени с по-малко или повече стръмен релеф) между с. Маленово, с. Войника, с. Поляна поради наличието на горския хълм „ Войнишки бакаджик“ и най-вече стръмните горски територии (част от най-южния скат на Стара планина), разположени северно от с. Лозенец.

Селищната мрежа в община Стралджа отдавна е стабилизирана и не се очакват промени в състоянието и’. Тя обхваща един град и двадесет и едно села. На територията на общината няма махали или други селищни образувания.Всички населени места са с компактна структура.

Административният център – гр. Стралджа е разположен в най-северната част на общината, като само с. Лозенец е ситуиран по-северно. Достъпността до другите населени места е осигурена чрез сложна система от третокласни пътища, като път III-707 е основен и преминава през по-голямата част от селата, докато останалите такива са обвързани с него чрез разклонения на пътната мрежа от всякакъв клас.

По данни на НСИ за 2017 г. жителите на общината са 12 014 души, а гъстотата на обитаване на населението за цялата площ от 67 625.2 ха е 17.8 души на кв.км при средна за областта 37.2 и за страната 63.1 души/кв.км.

Площта, която селищната територия на населените места по баланса възлиза на 907.1 ха, което представлява 1.34% от цялата общинска територия. Средната гъстота на населените места в община Стралджа е 3.25 населени места на 100 кв.км площ.

В административния , културен и икономически център гр. Стралджа са концентрирани общинската администрация, изнесената държавна администрация, седалищата на голимите частни фирми, множество малки фирми, транспортните възли със селата от общината и с големите градове, ж.п. гара на главната линия София-Бургас и 47% от населението на общината. Гр. Стралджа е и най-голямото населено място с 5 688 жители (към 2017 г.).

По големите села в общината са: с. Зимница – 1 688 жители, с. Лозенец – 614 жители и с. Иречеково, Воденичене и Каменец с между 350 и 400 жители.

Каталог: doc -> upload
upload -> Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол
upload -> Отчет за изпълнението на бюджета за 2015 г

Изтегляне 6.39 Mb.

Сподели с приятели: