Стратегия за развитие на “Местна инициативна рибарска група Приморско-Созопол- царево” за периода 2011 – 2013 год

Анализът на тази информация показва относителна устойчивост на живущите на територията и положителна тенденция за броя на населението.

Структурата на населението по пол и местоживеене е показано на табл.4

Анализът показва, че съотношението между мъже и жени, населяващи територията на “Местна инициативна рибарска група Приморско – Созопол - Царево”, е приблизително еднакво.

Секторната структура на наетите лица също показва водещото място на услугите с над 75%, което е следствие на спецификата и традициите на местната икономика и трудови ресурси. В резултат на тази специализация, в индустрията са ангажирани едва 17.5% от наетите лица (два пъти под средното за страната), като близо половината от тях са в добивната промишленост. Аграрният сектор има дял от 7% (над средния за страната), като над половината от наетите са ангажирани в рибното стопанство – нещо естествено и традиционно за морска община. Тази структура е благоприятна от екологична гледна точка, но е недостатъчно балансирана за постигане на гъвкав пазар на труда и диверсификация на икономиката, което е в основата за постигане на устойчив икономически растеж.

Paвнuщeтo нa бeзpaбoтuцaтa в РО се е повишило през м.ноември 2010 год., спрямо предходния месец, като за Созопол то е 7,72%, за община Царево 9,66% и за община Приморско – 9,20%.

Общото ниво на безработицата в Бургаска област е 6,10%. И в трите общини преобладава дела на безработните жени, като те варират между 65 и 70% т всички регистрирани. Основен дял сред регистрираните безработни - над 60% имат лицата без квалификация.

Около 700 души или 5% от активното население в трудоспособна възраст е заето в сектор "Рибарство". Повечето заети упражняват неорганизирано и самостоятелно риболов като собственици на плавателни съдове. На територията на РО има само едно работещо преработвателно предприятие в гр.Царево - Лимнос, в което се трудят 32 човека.

Представа за обезпечеността на територията с пътища дават резултатите, посочени в таблица 5.

През територията преминават две главни пътни артерии: Бургас – Созопол – Приморско – Царево - Ахтопол - Синеморец и Царево – Граматиково – Малко Търново. Това са отсечки от републиканската пътна мрежа с изключително голямо значение за развитието на туризма по цялата територия. Отсечката Бургас – Царево е в добро състояние. Пътя Царево – Ахтопол – Синеморец е в незадоволително състояние и се нуждае от цялостен ремонт. Останалата пътна мрежа е четвъртокласна. Съгласно закона за пътищата тя е публична общинска собственост и се стопанисва и управлява от общините. Тази пътна мрежа е в много лошо състояние и основна пречка за развитие на туризма във вътрешността на територията, а също създава трудности при ползването й от местното население.

Тези дейности се обслужват монополно от „ВиК” ЕАД – Бургас. Съоръженията, чрез които се осъществяват преимущестено водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадъчните води, са собственост на дружеството. Основни обекти са язовири за питейна вода „Ясна поляна“ и „Ново Паничарево”.

В градовете от територията процента на изградената канализационната мрежа е от 78% в Царево до 99% в Приморско. В останалите населени места няма изградена канализационна мрежа и ПСОВ. Това е един от най-големите проблеми на тези територии, което ограничава много изграждането на съвременни бази за селски туризъм и достъпа на туристи. Решаването на този проблем изисква значителни финансови ресурси и може да се реши само със средства от структурните фондове на ЕС и общините.

На територията на трите общини има три пречиствателни станции за отпадни води – в гр. Царево, гр.Созопол и гр. Китен, които обслужват целия район по пътя Созопол - Царево. Пречиствателните станции за отпадни води са с недостатъчен капацитет и особено в крайбрежната зона този проблем е ограничаващ фактор за развитие на туризма. Той може да бъде решен единствено от общините със средства от ОП ‘Регионално развитие“ и ОП „Околна среда’ от струрните фондове на ЕС.

Дейността по електроснабдяването по цялата територия се осъществява от „Електроразпределение” ЕАД Стара Загора, клон Бургас, с мажоритарен собственик EVN - България. Обслужването на клиентите, поддръжката на електропреносната мрежа и отстраняването на авариите се осъществява от т.н. „Клиентски енерго центрове“ - КЕЦ. Такъв център в района е създаден в гр. Приморско.

Телекомуникациите на територията на трите общини са добре организирани и успешно обслужват гражданите, държавните институции и местния бизнес. Телекомуникацията и на трите общини е много добра, с телефонна плътност над средната за областта и по-висока от средната за страната. Изградени са три цифрови АТЦ от последно поколение. По цялата територия има сравнително добър достъп до мрежата на националните мобилни оператори МТЕЛ, Глобул и Виваком. Интернет достъп се предоставя от национални и местни телекомуникационни и кабелни оператори. Пощенските и куриерските услуги са добре развити и се осъществяват от териториални поделения на „Български пощи” ЕАД и други куриерски фирми, които имат стационарни или мобилни офиси на територията на МИРГ.

Това кратко представяне на електроснабдяването и телекомуникациите показва, че тези услуги са добре развити, което е важна предпоставка за развитието на местния бизнес.

Според бившата Държавна агенция по туризъм, трите общини попадат в туристически район ‘Черноморски’ – под-район „Южночерноморие – Странджа’. В трите общини официално са обявени:

• 
  5 климатични морски курорта от национално значение - гр. Ахтопол - РМС 224 от 1972 г.; с. Китен - ПМС 89 от 1967 г.; гр. Царево - РМС 89 от 1967 г.; гр. Приморско - РМС 89 от 1967 г.; гр. Созопол - РМС 89 от 1967 г.
  
• 
  4 климатични морски курорта от местно значение - с. Лозенец - Зап. 4484 на МНЗ от 1969 г.; устието на р. Ропотамо и местността около блатото “Аркутино” - Зап. 464 на МНЗСГ от 1963 г.; с. Синеморец - Зап. 2620 на МНЗСГ от 1963 г.; с. Черноморец - Зап. 2620 на МНЗСГ от 1967 г.;
  

Град Созопол е архитектурно-исторически и туристически резерват с ценни археологически паметници. Старинният Созопол е най-старото селище по Черноморието. Архитектурен и археологически резерват “Старинен Созопол” е обявен за град-музей с ПМС №320/07.09.1974г.

В Приморско са направени проучвания на обектите: Тракийско светилище “Беглик Таш” и Средновековна църква “Св. Параскева”, които тепърва ще се класифицират за нуждите на туризма

В община Царево се намират останки от мегалитната култура на траките. Тук са руините на античните, средновековни крепости “Урдовизо” и “Ахтополската стена”.

Ахтопол е с най-богата антична и средновековна история от селищата в днешния ПП “Странджа”. Тук има находки от тракийската древност, римската епоха и средновековието.

2.1.2.5.Селско стопанство

Селското стопанство е най-слабо развития икономически отрасъл на територията. Почти 100% от обработваемата земя сега не се стопанисва. Територията е екологично най-чистия район за България с големи възможности за развитие на биологично земеделие и производство на качествена, биологично чиста продукция, но това реално не се случва до момента по много, обективни причини.

Горите покриват съответно 48,5% от територията на община Созопол, 71,39% от територията на община Приморско и 78,19% от територията на община Царево, което определя изключителното значение на горското стопанство за развитието на региона.

Стопанисването на горите се осъществява от държавни и общински горски и ловни стопанства, които осъществяват своята дейност в четири основни направления: стопанисване, възпроизводство, опазване, ловностопански дейности. Голяма част от територията на МИРГ обхваща зони от световната екологична мрежа НАТУРА 2000, обявени по Директивата за опазване на птиците и Директивата за опазване на местообитанията (Фиг.3). Тези уникални природни ресурси, включително крайбрежните зони са изключителна привилегия само на тази територия. Те предопределят и бъдещото развитие на устойчиви форми на туризъм като един от основните икономически отрасли в региона.

2.1.2.7. Рибарство

Пазарната среда за търговията с риба и рибни продукти в страната и в региона не може да бъде оценена еднозначно и в много отношения тя е противоречива. От една страна традициите в консумацията на риба у нас не могат по никакъв начин да се сравнят с тези в другите европейски страни. България се намира на едно от последните места в света по средногодишна консумация на риба на глава от населението (около 3 кг.).

Понастоящем състоянието на черноморския риболов на територията на общини Созопол, Царево и Приморско се характеризира със следните основни параметри:

• 
  Годишен улов – между 1 и 1.,8 хил. т., по години, както следва:
  

На територията на общини Созопол, Царево и Приморско са регистрирани 688 бр. плавателни съдове, както следва:

Около 700 души или 5% от активното население в трудоспособна възраст е заето в сектор "Рибарство". Повечето заети упражняват неорганизирано и самостоятелно риболов като собственици на плавателни съдове. На територията на РО има само едно работещо преработвателно предприятие в гр.Царево - Лимнос, в което се трудят 32 човека.

Според климатичното деление на страната общините Созопол, Царево и Приморско попадат в двете под-области на Континентално–средиземноморската климатична област:

• 
  Черноморска климатична област с район южно черноморие, до устието на река Резовска;
  
• 
  Южнобългарска под-област със Странджански климатичен район.
  

Териториите на общините Созопол, Царево и Приморско попадат в Черноморския район за басейново управление, който обхваща 3 различни басейна:

• 
  речен басейн „Южнобургаски реки”, в който се включват реките Ропотамо, Дяволска, Караагач и Лисово дере;
  
• 
  речен басейн на река Велека;
  
• 
  речен басейн на река Резовска.
  

Територията на трите общини от гледна точка на почвената характеристика попада в средиземноморската почвена област на Европа и е част от Странджанската почвена провинция на Балкано-Апенинската област. Почвообразувателния процес в тази територия /Странджа/ е протекла под влияние на уникалната горско-дървесна растителност, голямото разнообразие от почвообразуващи скали, нископланински релеф и гъсто разклонена хидрографска мрежа. Toва е дало възможност да се формират 7 почвени типа от общо 22, известни в България. В района на МИРГ се наблюдават Канелени горски и излужени канелени горски почви, Псевдо-подзолисти горски почви, Смолници, Ливадни почви, Ливадно-блатни и блатни почви и Черноземи. Разнообразието на почвените комплекси предлага и широк диапазон на аграрни дейности – от пасищно животновъдство, до слети култури, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Като цяло, естественото плодородие на почвите е средно до високо.

На територията на трите общини са разположени обекти под режим на защита от четири категории – природен парк, поддържан резерват, природни забележителности и защитени местности.

• 
  “Блатото Алепу” (1667 дка), и “Пясъчни дюни – м.Алепу”, в землището на с.Равадиново. Комплекс от влажна зона и дюни с международно значение като местообитание на защитени и редки водоплаващи диви птици¹. В допълнение, там се намира и рядко естествено находище на дяволски орех;
  
• 
  “Водениците”, малки, причудливи скални образувания с площ 736 дка, в землището на с.Извор;
  
• 
  “Нос Червенка” (21 дка, с.Черноморец) и “Нос Агалина” (272 дка, гр.Созопол). Атрактивни клифове и естествени местообитания на защитени и редки видове;
  
• 
  “Пясъчни дюни между к-г “Златна рибка” и к-г “Градина” (380 дка, в землището на гр.Созопол). Специфичен ландшафт и редки растителни видове.
  
• 
  “Блатото” (290 дка, в землището на гр.Созопол). Голямо естественото находище на блатно кокиче;
  
• 
  “Казаков вир” (353 дка, с.Индже войвода). Има уникален ландшафт, скални образувания, карстов извор. Местообитание на редки растителни и животински видове;
  
• 
  “Колокита” (650 дка, в землището на гр.Созопол). Атрактивен природен комплекс от фиорди и скални образувания;
  
• 
  “Острови Св. св. Иван и Петър” в акваторията на гр.Созопол с площ 200 дка. Освен местообитания на защитени и редки видове птици, островите съхраняват част от културната история на Созопол и са едно от знаковите му места;
  
• 
  “Раков дол” (1280 дка, западно от с.Габър). Населява се от редки и защитени видове птици;
  
• 
  “Старият соват” (3096 дка, югозападно от с.Присад). Обширна гора, съхраняваща защитени и редки видове птици и растения²;
  
• 
  “Тясната река” (1208 дка, с.Вършило). Дълбок горист участък на един от десните притоци на р.Факийска, приютяващ богата жива природа, включително много защитени и редки видове птици;
  
• 
  “Устие на река Изворска”, яз.Мандра (1510 дка, поделени в землищата на созополското с.Извор и бургаските села Димчево и Твърдица). Силно врязаният ръкав на язовира, заедно с прилежащите обрасли терени са уютни местообитания на защитени и редки видове птици.
  
• 
  Резерват "Ропотамо", обявен през 1992 г. с площ 1000,7 ха, като включва в себе си съществуващите до този момент резервати "Аркутино" (96,6 ха), "Змийският остров" (1 ха) и "Морски пелин" (14,0 ха), лонгозните гори по р. Ропотамо и част от пясъчната ивица от устието на р. Ропотамо до моста в местността Калдръм Гечит. По- голямата му част с площ от 6 289 дка попада в землището на Приморско. В рамките на резервата влизат природните забележителности: устие на р. Ропотамо и скалното образувание Лъвската глава. Резерватът има обявена буферна зона с площ 707,7 ха, в границите на която влиза природната забележителност Маслен нос с площ от 176 дка. За Маслен нос са характерни скалните образувания и фиордите, той е подслон за колонии на различни видове прилепи. Обитава се от елен, диво прасе, дива котка и чакал. В миналото е приютявал колонии на тюлена - монах. Европейското консервационно значение е определено по CORINE Biotopes. Резерват "Ропотамо"  притежава уникално биологично разнообразие: 60 % от сладководната ихтиофауна, 60 % от видовете от херпетофауната на страната, 50 % от гнездовата орнитофауна, 57 % от видовете бозайници.
  
• 
  На “Змийският остров” напролет могат да се видят  големи ята чайки, а по време на пролетния и есенния прелет много видове спират на острова за почивка и храна. На острова има популация от рядката полевка на Гюнтер.
  
• 
  Поддържан резерват "Водни лилии" с площ 13.6 ха. Местността в старото корито на р. Ропотамо е обявена за резерват през 1962 г. с цел опазване на голямо находище на водни лилии и ясенова гора с типичен лонгозен характер.
  
• 
  Пясъчни дюни "Перла" - заемат площ от 240 дка. Имат статут на природна забележителност от 1994 г.
  
• 
  Природен парк „Странджа”, заемащ по-голямата част от територията на общини Приморско и Царево, е с уникална флора и фауна, които определят района като един от най-богатите в България на биоразнообразие. За характеризиране на това разнообразие са проведени многобройни научни експедиции, описани са всички растителни и животински видове. Създадени са много карти на местообитанията и хабитатите на растителните и животински видове. В границите на парк „Странджа“ са установени до момента 120 хабитата. Това поставя тази територия на първо място не само сред защитените територии в България, но и сред териториите с европейска консервационна значимост, определени за България с проекта КОРИНЕ Биотопи. Горите в района заемат 77,7% от територията му с обща площ 123 295 хектара. В тях са обособени 28 горски и 18 храсталачни хабитата. Висшите растения са представени от 74 вида мъхове, 1 666 вида и 54 подвида папратови, хвощообразни и семенни растения, което представлява 47,6% от видовия им състав за България. Особено голямо е разнообразието на лечебни растения – 501 вида, принадлежащи на 94 семейства. Те представляват 37,7% от висшата флора в парка и 70% от диворастящите лечебни растения в Бъпгария. Голямо е и фаунистичното разнообразието в Странджа. Тук се наблюдават 35 вида риби, от които 7 ендемични, 9 вида земноводни и 23 вида влечуги. В границите на ПП „Странджа” са установени 265 вида птици – две трети от българската орнитофауна, 67 вида бозайници - 65% от всички видове бозайници в България.