Стратегия за развитие на област Велико Търново

Във Велико Търново интерес представляват и църквите “Св. Никола”, “Св.Св. Кирил и Методий”, “Св.Св. Константин и Елена”, архитектурните паметници “Къщата с маймунката”, “Къщата на Петко Р. Славейков”, “Къщата на кокона Анастасия”, “Стамболовия хан”, Самоводската чаршия с възрожденски къщи и действащи работилнички, паметникът на Асеневци, паметникът “Майка България”, Стамболовият мост.

Областта е известна и с множеството манастири – средища на духовността и българския дух от Средновековието и Възраждането, общо 15. Съзвездието от манастири, разположени около град Велико Търново, дава основание да се говори за Великотърновската Света гора. Сред тях се откроява Преображенският манастир – един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки, храмов празник на 6 август.

Не по-малка слава има и манастирът “Св.Св. Петър и Павел” - Петропавловският манастир (известен още и като Лясковски). Построен е още по времето на Асеневци през 12 век, като по времето на турското робство неколкократно е възстановяван и разрушаван. В манастира са се организирали няколко революционни буни, в него намира убежище и Васил Левски. Тук е организирано през 1874 г. от митрополит Иларион Макариополски първото духовно училище в България. Действащ, девически, храмов празник на 29 юни.

Обявени за паметници на културата архитектурни ансамбли и единични обекти с архитектурна стойност има в Лясковец, Арбанаси, Свищов, Елена и други населени места от областта.

Село Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. Разположено е на едноименното скалисто плато, само на 4 км североизточно от Велико Търново. С монументалната и неповторима възрожденска архитектура от 16-17 в. на къщите и църквите и природните си дадености Арбанаси е истински рай за туристите. В селото има 5 църкви и 2 манастира, строени в края на 16. и началото на 17. век. “Рождество Христово” е най- старата от тях и с най-живописна декорация. Най-голяма е църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Най-малка е църквата "Св. Атанас", строена през 1637 г. Църквите "Св. Георги" и "Св. Димитър" датират съответно от 1661 г. и 1612 г. Непосредствено до селището са построени и двата действащи в момента манастира – “Св. Николай” и “Успение Богородично”. В Арбанаси са запазени 80 къщи, от които 36 са национални паметници на културата. Две от най-интересните са къщите-музеи Костанцалиевата и Хаджиилиевата.Село Арбанаси е обявено за архитектурен резерват и е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

В Свищов са забележителни ансамбълът с родната къща на Алеко Константинов, “Сладкаровата къща”, къщата на възрожденеца Григор Начович, църквата “Св. Троица” (съборната църква), построена от Уста Колю Фичето, а кулата й – от Уста Генчо Кънев, местността с паметниците “Текирдере”, където през 1877 г. са дебаркирали руските освободителни войски.

Архитектурните и историческите паметници на културата в Елена датират от втората половина на миналия век. Има самобитен музеен комплекс с шест сгради и две черкви: “Даскалоливницата”, “Поп Николовата къща”, “Дом на културните дейци”, “Камбуров хан”, “Златевата къща”, “Гуневата къща” и черквите “Свети Николай” и “Успение Богородично”.

Културно-историческите паметници са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на културното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регионалната идентичност. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм.
1.5. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУР
1.5.1. Транспортна инфраструктура
Пътна мрежа

Централното разположение на област Велико Търново в Северна България я прави кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи националния и международен трафик, като през областта преминава един от десетте общоевропейски транспортни коридори - ОЕТК № 9 /Хелзинки-Москва-Букурещ-Александруполис/, по направлението на първокласния път І-5 Русе-Бяла-Велико Търново-Стара Загора-Кърджали- ГКПП Маказа.

В посока изток-запад областта се обслужва от двете основни пътни артерии в Северна България – първокласния път I-4 София-Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище-Шумен-Варна, и първокласния път І-3 София-Плевен-Бяла-Русе, минаващ през северната част на областта. Трасето на АМ “Хемус ”минава през област В. Търново, но все още не е изградено.

Вътрешнорегионалните връзки се осигуряват от второкласните пътища.

Добре развитата третокласна пътна мрежа допълва транспортното обслужване в областта, като осигурява достъп на градове, промишлени центрове, туристически или исторически обекти до пътища от по-висок клас.

Характерно за областта е добрата изграденост на пътищата от висок клас - автомагистрали няма, но относителният дял на първокласните пътища (16,3%) е по-висок от средния за СЦР (15,8%) и този за страната (15,4%). Много по-висок е и относителният дял на третокласните пътища (68,6%) спрямо този за СЦР (66,5%) и страната (62,1%), докато второкласната пътна мрежа е по-малко развита, като относителният й дял определено е по-нисък от този за СЦР и още повече от средния за страната.

Недостатъчното развитие на второкласната пътна мрежа ограничава възможностите за достъп до областния център. Въпреки че гъстотата на републиканската пътна мрежа е по-висока от средната за страната, едва 60% от населението има достъп до областния център в рамките на един час, поради преобладаващото обслужване с третокласна пътна мрежа.

Преобладаващата част от пътищата са в добро състояние, но около една трета от третокласната пътна мрежа е с влошени параметри, като най-осезателно е това в планинските части на областта, където пътищата стават непроходими в зимни условия, поради затруднения в поддържането им.

Летището има водеща роля за развитието на областта в социално и икономическо отношение и се явява основен пункт за износ на бързоразваляеми селскостопански продукти, живи животни и охладено месо от Северна България за Европейския съюз, Русия и страните от Близкия и Далечен Изток. Летището е специализирано за карго полети и има потенциални възможности за увеличаване обема на своята дейност чрез привличане и осигуряване вноса и износа на суровини и готова продукция от новосъздаващите се предприятия в региона.

Разположените в близост туристически обекти – Велико Търново и Арбанаси, със своята атрактивност и историческа стойност, представляват интерес за чуждите туристи, посещаващи България. Бизнесмени, туроператори и превозвачи проявяват интерес към възможностите за опериране от летището.

На територията на областта има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване, които са в състояние да задоволят нуждите на селското стопанство на цяла Северна България.

Пристанище Свищов се намира на 554-ия километър от устието на р. Дунав и на 1825-ия километър от пристанище Регенсбург и е най-южната точка от българския участък на р. Дунав, като от тук е най-късият път от р. Дунав до старопланинските проходи, а от там за Турция, Гърция и Близкия Изток.

. Пристанището е съоръжено с необходимата портална и тилова техника, построена е и дозировъчна площадка с електронен ж.п. кантар за дозиране на вагони с насипни товари. Удобните пътни връзки на град Свищов с градовете Русе, Плевен, В.Търново обуславят експедирането и получаването на значителна част от товарите да се извършат с автомобили. .

За съжаление, както и другите дунавски пристанища, пристанище Свищов не уплътнява своя капацитет. Загубата на традиционни търговски партньори и опитите за пробиване на нови пазари водят до значителен спад в товарооборота, но в последните години се наблюдава тенденция за нарастване на товарооборота.

Характеристика на селищната мрежа, опорни центрове за формирана агломерация все още не може да се говори. Но в бъдеще може да се очаква засилване на връзките между населените места в рамките на очертания обхват на агломерацията и то на основата на посочените и очаквани нови взаимодействия между градовете и селата. Тези възможности следва да се прогнозират внимателно и да се създават добри условия за тяхното реализиране както във функционален, така и в пространствен аспект.

Населени места, структура, изграденост, развитие

Наред с демографския спад на населените места, което се отразява негативно на тяхната икономика и на социалната сфера, в тях се наблюдават много проблеми от чисто териториалноустройствен характер.

Урбанистичното развитие на градовете през индустриалната епоха се е отразило решително върху териториалното им нарастване и устройство. През целия период наличната градска територия е била перманентно недостатъчна, за да задоволи растящите градски нужди. Това е налагало непрекъснат териториален ръст, заемане на съседни земеделски земи за промишлени зони и за жилищни зони (комплекси). Не е било възможно този екстензивен ръст да бъде ограничаван и регулиран по-добре, поради кратките времеви периоди на поява и реализация на урбанистичните процеси. В същото време градските територии и особено новоусвоените са оставали недостатъчно добре благоустроени и подредени. В резултат на това нарастване градовете са натрупали сериозни проблеми, които са оставали постоянно нерешени докрай. В момента те стоят особено остро в по-големите градове, но се наблюдават макар и в по-малка степен и в по-малките градове
Проблем техническа инфраструктура

Проявлението на този проблем се наблюдава в незадоволителното състояние на мрежите и системите на водоснабдяването и канализацията, на топлоснабдяването, на енергоснабдяването и на транспортната система на градовете. Обобщено може да се посочи, че техническата инфраструктура не удовлетворява адекватно настоящите градските нужди и затруднява функционирането на градовете. В незадоволително състояние е уличната мрежа и уличното благоустройство в повечето населени места. Проблеми създават и множеството нерегламентирани сметища край населени места.

Проблем обществени озеленени площи

Състоянието на изградените зелени системи в градовете е незадоволително. Това се дължи на недостатъчното им поддържане, заемането на зелени площи за временно търговско строителство, липсата на охрана и ефективно санкциониране на нарушителите. Наличните озеленени площи за широко обществено ползване са недостатъчни. .

Областта е една от най-богатите на културно-исторически паметници от различни епохи. За тях са полагани не малко грижи в близкото минало. Днес обаче поддържането на паметниците е силно затруднено. Като общ проблем за богатото културно-историческо наследство в областта следва да се посочи недостатъчните грижи за поддържане на паметниците на културата поради недостига на средства и подходящи механизми.

2. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Регионалната политика цели постигането на динамично, устойчиво и балансирано развитие на туризма.

Стратегията за развитие на област Велико Търново определя общата рамка и насоките за регионално развитие на областта (в средносрочен и дългосрочен план), съответстващи на целите и приоритетите на по-високите нива2 и обуславящи постигането на устойчивост в развитието на областната териториална и социална общност. Стратегията се явява отправна точка и ориентир за общинските планове за развитие, като източник на идеи и аргументи за разработване на общински проекти.

Основните принципи и подходи при изготвяне на Стратегията за развитие на областта и нейната реализация през плановия период са свързани с:

Предвиждане на приоритети и мерки, които да съответстват на политиките на ЕС за социално-икономическо сближаване и на регламентите на Структурните фондове. Това е предпоставка за финансовата осигуреност на предвидените приоритети и мерки по линия на европейските фондове.

Прилагане на подход на интеграция и съгласуваност между отделните секторни направления в развитието на областта и нейната територия, което е гаранция за постигане на синергичен ефект и балансираност.

Комбиниране и допълване на отделните мерки с оглед постигане на интегрирани пакети, въздействащи върху инфраструктурния, човешкия, иновационния и природо-културния потенциал на областта.

Отчитане на целите и приоритетите на основните планови и стратегически документи на страната за периода до 2015 г.

Област Велико Търново има необходимия ресурс и предпоставки да реализира ускорено развитие. Прилагането и изпълнението на залегналите в Стратегията цели и мерки ще гарантира значително увеличаване на равнището на социално-икономическо развитие на областта и доближаване до средните социално-икономическите параметри на европейските райони.

Визията за развитието на областта отразява желаните промени и желаното състояние в развитието на областта в един дългосрочен период. Тя отразява мнението на местните хора и има мобилизиращ и консенсусен характер, обединяващ териториалната общност.

«Културен щадящ туризъм

Постигане на ефективно и балансирано туристическо развитие чрез ревитализиране и социализиране на културното и природното наследство в областта.

Настоящите стопански резултати от сектор “туризъм” в областта са съвсем скромни. Възможностите за многократно увеличение са реални, но присъствието на туризъм в структурата на областната икономика би трябвало да се третира като създаващо имидж и подпомагащо другите сектори, а не просто като техен заместител или компенсатор. За селските райони (в общините В. Търново, Павликени и Елена), продаването на туристически услуги може да стане и осезаема икономическа опора.

Туризмът в областта има потенциал да се развива в две основни направления:

В селските райони – селски, екологичен, познавателен, културен, “по специални интереси” (археология, поклонничество, дегустация);

В градовете В.Търново, Свищов и Елена – културен (“градски”), конгресен.

Освен в споменатите градове, значителна част от антропогенните и основната част от природните ресурси за развитие на туризъм в областта са в селските й райони. Екологизацията, естетизирането и устройването на пространствата, през които ще преминават и в които ще пребивават посетители/туристи, са заложени в предходните мерки (аграрната политика се интегрира с туристическата). Това е шансът на областта да създаде среда за експониране и валоризиране на природни и културни ценности извън градските среди. Спецификата на възможните туристически продукти на областта предполага сравнително кратък престой и ограничено предлагане. Това налага коопериране (включително трансгранично) за създаване на мащабни продаваеми продукти.

Културно-историческото наследство е стратегически фактор за устойчивото развитие. Неговото социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането му от обект на опазване в инструмент за развитие. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно – историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм3.

Богатото културно историческо наследство, в съчетание с природните дадености на областта, е сериозна възможност за издигане нивото и значението на туризма. Туризмът е клъстер от разнообразни стопански дейности, който може да осигури комерсиализирането на природното и културното наследство и да създаде поминък и доходи, но и нови източници на средства за грижите за това наследство. Основният акцент на тази цел е развитие на туризма от гледна точка на неговия принос за цялостното устойчиво развитие на областта. Тя изисква развитие на икономически ефективен и конкурентноспособен туризъм, балансиране на икономическите цели с екологичните и социалните рискове, разширяване на териториалното и социално разпространение на ползите от туристическото развитие и не на последно място – формиране на подходяща организационна структура.

Реализацията на тази цел е свързана с прилагането на следните пакети от мерки и действия:

Досегашните планови документи са спорадични, некоординирани и затворени в границите на отделни общини (В. Търново, Свищов, Елена, Павликени). Необходимо е изработването на консолидирана стратегия с регионален мащаб.

експониране на културно-историческото и природното наследство в областта

Консолидираната стратегия по Мярка 5.1 ще позволи създаването на координирана програма. Тя е необходима както за преките цели (продаваеми туристически продукти), така и за приоритетизиране на съпътстващите действия (инфраструктура, благоустрояване, екология).
Мярка3. Създаване на специализирана устройствена схема за развитие на туризъм в областта

Мярката е необходима както за осигуряване на инвестиционни полета, така и за координирани действия по сектори “инфраструктура” и “селско стопанство”. Схемата ще визуализира и защити интересите на туристическите ареали, ще ги предпази от неудачни инвестиции производства и други несъвместими дейности.

Мярката е свързана с изработването на устройствената схема по М3

Мерки за създаване на туристически продукти и социализация на туристическите ресурси
Мярка 5.5. Професионална промоция и реклама на туристически продукти, базирани на сегашното предлагане

Много от новосъздадените елементи на туристическо предлагане все още не са сглобени в цялостни продукти и не присъстват на туристическия пазар. Това са преди всичко експонираните природни атрактиви в общините В.Търново и Павликени4

Досегашните локални продукти на маршрутно-познавателен туризъм трябва да се обвържат в мащаби, позволяващи маркетиране и избор на дестинация.

Търсенето на туристическа “новина” и търговска/туристическа марка е защитимо в регионален мащаб. Идеята за създаване на интегриран туристически продукт на басейнов принцип (водосбора на р. Янтра) е защитена в проект по програма ФАР – екотуризъм. Териториалният обхват на този проект покрива само територията на средна Янтра. След приключване на проекта (края на 2005 г.), е необходимо сглобяване на продукт, покриващ целия речен басейн .

Потребностите от инвестиции в туристическите ресурси на областта са несъизмеримо по-големи от разполагаемите ресурси. Подготовката на качествени проекти за експониране, обновяване и съхранение на културно-исторически и природни обекти е решаваща предпоставка за развитието на устойчив туризъм в областта.

Сътрудничеството и кооперирането със съседни области и контакта с посредниците в пазара на туристически продукти е настоящ дефицит в практиката и доказана необходимост за плановия период. Инициатори на действията по тази мярка трябва да станат и публичните институции (областните и общински администрации).

Освен стандартната туристическа инфраструктура (хотели и ресторанти), и обектите за посещения (културно-исторически и природни), огромно значение за алтернативния туризъм имат непрофесионалните услуги и контакта с обикновените хора. В сравнение с масовия туризъм, продуктите на алтернативния предполагат много по-широк контакт със средата и хората. Информирането, настройването, обучението и включването на хората от туристическите ареали на областта е сред важните градивни стъпки към изграждане на конкурентноспособни туристически продукти.

Старата система на “входно билетче” се оказва неадекватна за набиране на ресурс за “самоиздръжка” на обектите за туристически посещения. Необходимо е разработване и апробиране на по-гъвкава система за ресурсно осигуряване на поддържането и обновяването на обектите. Неразвити са дискретните подходи към съзнанието и културата на туристите – например, предлагането на “удостоверение за спонсорство”, което на доброволен принцип би отразило отношението/оценката на посетения обект в диапазона от “нулева реакция” до “щедрост”.

Идентифицираното стопанисване на обектите и мярата в антропогенното натоварване на туристическите ареали в областта са залог за предотвратяване на бързата амортизация на туристическите продукти и “културното замърсяване” на районите за посещение.

Модерните прийоми в анимирането и експонирането на културни и природни ценности са все още малко познати и още по-малко приложени5

Подредеността, актуалността и достъпността на туристическата информация е сред основните недъзи на българския туризъм като цяло. Създаването на мрежа от туристически информационни центрове с единна система за актуална туристическа информация е необходима стъпка в качественото развитие на туристическото предлагане в областта.

Макар и прерогатив на частната инициатива, туризмът в областта не би могъл да се развие пълноценно без действени партньорства между всички заинтересовани страни. Фокуси на съвместни действия са мерките по планиране, изграждане на туристически продукти, маркетинг, реклама и информация.

Неразделна част от самата областна стратегия е нейното въвеждане в действие. Този важен етап включва поредица от дейности по управлението на процеса на реализация, защото от него зависи дали тя ще остане едно пожелание или ще доведе до постигането на нейните цели и приоритети. Конкретните стъпки изискват създаването на механизми и инструменти за:

За тази цел се осъществяват поредица от дейности:

Изграждане информационна система за управление. Нейното предназначение, освен за нуждите на планирането и програмирането на областното развитие, ще подпомага и решава и редица други въпроси, свързани с организация, координацията и управлението на процесите и институциите в областта (за които областният управител като орган на централната изпълнителна власт в територията пряко отговаря).

Създаване на уеб-страница за областната стратегия за развитие, която периодично да се актуализира и развива с оглед развитието на публичността и прозрачността при решаване на проблемите, които следва да се решават с оглед приемането на стратегията.

На равнището на областта институционалната организация за изпълнение на Областната стратегия за развитие включва организацията и дейността на основните органи - Областния управител, специализираните структури към областната администрация и областния съвет за регионално развитие. Областният управител провежда държавната политика в областта; организира разработването, съгласуването и изпълнението на областната стратегия; внася областната стратегия за обсъждане и съгласуване в Регионалния съвет за развитие, както и за приемането й в областния съвет за развитие. Също така областният управител като председател на областния съвет за развитие изготвя шест месечни и годишни отчети за дейността на съвета, в т.ч. и такива свързани изпълнението на ОСР. Тези отчети след приемането им се предоставят за сведение на министъра на МРРБ и на председателя на регионалния съвет за развитие. В съответствие с изискванията на закона от 2004 г. приемането на областната стратегия става от областния съвет за развитие.

За подпомагане дейността на областния управител в осигуряването на публичност, прозрачност и активно партньорство, той може да създаде постоянно действащ съвет за партньорство.

За осъществяване на дейности по регионално развитие с надобластно значение и обхват областният управител можеше да сключва споразумение за асоцииране с други области.

Областният съвет за развитие на област Велико Търново има важни функции при провеждането на политиката на регионално развитие в областта и за разработването, приемането и изпълнението на областния план за развитие:

Обсъжда и приема областната стратегия за развитие.

Оценява инициативите на общините и юридическите лица, свързани с ОСР и предложенията за включване на мерки в НОПРР, като прави и предложения за сключване на споразумения за сътрудничество с други области за осъществяване на съвместни дейности (в т.ч. свързани с изпълнение на цели и приоритетите на ОСР).

Изразява становище по предоставените му за разглеждане проекти на нормативни актове, стратегически, планови и програмни документи, свързани с планирането и програмирането на регионалното развитие, като осъществява взаимодействие с областните съвети за развитие, с регионалните съвети за развитие, с органите на изпълнителната власт и техните териториални структури.

Наблюдава изпълнението на Областната стратегия за развитие на основа изпълнението на мерките по програмните документи, разработени в съответствие с областните стратегии за развитие (и по-специално на общински и регионални планове за развитие).

Оперативна координация и взаимодействие на органите и звената, пряко ангажирани с изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Велико Търново, налага осъществяването на конкретни действия със силна хоризонтална насоченост и ефективна допълняемост при реализацията на поставените стратегически цели и приоритети, заложени в стратегията. Пряка ангажираност към този хоризонтален процес на съгласуване имат министърът на МРРБ, Регионалният съвет за развитие на Североизточния район за планиране, областният съвет за развитие и неговият председател и различните заинтересовани физически и юридически лица.

Местните власти участват във формирането на Областната стратегия за развитие чрез приемането на общински планове за развитие и програми за реализация, които са основа за последващото отчитане на резултатите от областната стратегия. Важна тяхна функция е да мобилизират местните финансови, човешки и организационни ресурси, включително на частния капитал и НПО. Осигуряването на местни партньорства, осигуряването на информация за областната стратегия и публичността на действията им са основа на техните действия по провеждане на политиката на местно развитие.

Участието на социално-икономическите партньори, неправителствения и частния сектор в политиката на регионалното развитие в рамките на областната стратегия за развитие е широко застъпено, но като организация и конкретно прилагане е все още ограничено. На настоящия етап това става при изготвянето и приемането на самата областна стратегия, като главно това се отнася до консултативната им роля при подготовката, създаването на организационната и нормативната им основа и самото им обсъждане.

Мониторингът на изпълнението на ОСР на Велико Търново съгласно Закона е задача на Областния съвет за развитие и на Областния управител. Това налага Съветът да вземе решение за създаване на работна група за наблюдение на стратегията. Групата за наблюдение следва да включва представители на съвета и експерти от състава на областната администрация, като организацията и функционирането й се регламентира с решение на съвета. Групата за наблюдение:

Разглежда и утвърждава индикаторите за наблюдение относно изпълнението на стратегията;

Периодично извършва преглед на постигнатия напредък;

Обсъжда резултатите и степента на достигане на целите и приоритетите;

Разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;

Ежегодно изготвя доклад за изпълнението, като предлага мерки за промяна, ако това е наложително.

В рамките на дейността си групата за наблюдение изготвя регулярни или конкретни отчети, които предоставя на съвета и областния управител. В отчетите се оценява и прогресът при изпълнението на стратегията. Тя изготвя и годишния доклад за резултатите от изпълнението на областната стратегия, който се обсъжда и приема от областния съвет за сведение и последващо изпълнение.

Определянето на конкретния набор от индикатори, които се прилагат за оценка на достигането на стратегическата цел, е задача на групата по наблюдение. Основният набор от над 50 индикатори за определяне степента на достигане на водещите 6 стратегически цели и над 30 специфични мерки към тях са посочени по-долу. Конкретният набор от индикатори може да бъде променян, разширяван и допълван, като решението за окончателния избор следва да е на областния съвет за развитие.

Дължина на новоизградената или подобрена пътна мрежа /% на мрежата/

Процент на населението в подобрен транспортен достъп /нарастване в % за периода/

Нарастване на капацитета на пристанищната дейност и превозени пътници и товари /%/

Провеждани прояви по линия на културния, фестивалния и конгресния туризъм.

Създадени нови и промоцирани устойчиви местни туристически продукти

Брой природни, културни и исторически обекти, получили подкрепа за опазване и експониране

Възстановени и новосъздадени културни и спортни прояви, обновени културни институти, стимулиращи развитието на туристически услуги и туристически посещения

Подпомогнати частни стопани при преустройството на къщите им за приемане на гости – туристи

Подобрена пътна инфраструктура в туристическите ареали.

Междинна оценка. Тази оценка следва да се извърши в средата на периода на действие на стратегията. В рамките на тази оценка следва да се оценят първоначалните резултати от изпълнението й, като се прави и преглед на степента на достигане на приетите стратегически цели и приоритети и се отчетат възникналите отклонения. Оценката следва на завърши с конкретни предложения, с които да се предвиди съответната реакция.

Последваща оценка. Тази оценка включва: оценка на ефективността и ефикасността на използваните инструменти и ресурси за изпълнението на стратегията; оценка на общото въздействие върху социално-икономическата обстановка в областта; анализ на факторите при изпълнението на стратегията; оценка на степента на постигане на целите и устойчивост на резултатите; изводи относно същността и начина на прилагане на съответната политика за регионално развитие.
4.4. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

Необходимостта от формиране на определени правила за актуализация на ОСР произтича от обективния процес за усъвършенстване на регионалното развитие, от динамично настъпващите социално-икономически и екологически изменения на процесите в територията на областта. Самият процес на актуализация на стратегията е пряко обвързан със системата за наблюдение, оценка и контрол на изпълнението й.

Обхватът на актуализацията обхваща:

Отразяване на настъпили промени в националната стратегия за регионално развитие;