IX. Устойчиво развитие на водния транспорт

2. Пътнически услуги и превоз на товари

След присъединяването на България към Европейския съюз и очакваното развитие на туризма, се очаква броят на круизните пасажери в българските пристанища значително да нарасне. Следователно, необходимо е усъвършенстване на качеството на транспортните услуги и безопасността на трафика в българските морски пространства и вътрешните водни пътища в съответствие с изискванията на ЕС, отчитайки факта, че 2007 България е външна граница на ЕС.

По отношение на речния товарен трафик с държавите-членки на ЕС, има тенденция на нарастване, като основният партньор е Германия (Приложение 1; Таблица 14). Основните внесени товарни единици, обработени в националните пристанища са Ro-Ro и универсални товари. Изнесените товари за страните-членки на ЕС са преобладаващо земеделска продукция и метали.

Според доклада доклада на Групата на високо равнище относно Tранс-европейската транспортна мрежа от 27 юни 2003 г. (доклад на Ван Мийрт), премахването на стесненията по връзката Рейн-Майн-Дунав може да прехвърля около 5 милиарда тона-километри от товари всяка година към водните пътища.

Паралелно с това се развива устойчива политика за подобряване на условията на плаване по река Дунав и морските пространства. Ще бъдат усъвършенствани техническите параметри на вътрешния воден канал. Също така в процес на изграждане са системи за навигационно наблюдение и контрол които ще повишат безопасността на корабоплаването в българската част на Черно море и р. Дунав, както и по-доброто опазване на околната среда в съответствие с политиката на Общността за укрепване на морския транспорт и вътрешните водни пътища.

3. Транспортна безопасност и опазване на околната среда

Настоящото законодателство относно безопасността на морските и вътрешни водни пътища и опазването на околната среда е в съответствие, както с международните изисквания, така и с тези на ЕС. Република България е ратифицирала повечето от международните конвенции за морска безопасност и основните международни регламенти, засягащи контрола и предотвратяването на морско замърсяване от кораби, намеса в случаи на замърсяване с нефт и компенсация за жертви при морски нещастни случаи.
С цел да извършва адекватен екологичен контрол и контрол по безопасността на плаването в българските морски пространства, Република България започна изграждането на Система за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването (VTMIS) от 1998 г. и в настоящия момент системата вече функционира. VTMIS е система за хармонизирано информационно обслужване за морския транспорт. Обменът на информация за движението на плавателни съдове между корабите и операторите, намиращи се на брега, води до по-високо ниво на морска безопасност в българските териториални води, до повишен капацитет за отговор и противодействие в случай на замърсяване, създаване на инструмент за ефективно информационно обслужване и управление на трафика, подкрепа при операции по търсене и спасяване, цялостно улесняване на морския транспорт.
Системата за речни информационни услуги трябва да събира, обработва, контролира и разпространява геодезични, хидрографични, морфологични, хидрологични, метеорологични и статиситически данни, отнасящи се до плаването по река Дунав. Разработването и въвеждането на информационни технологии при управлението и контрола на вътрешните водни пътища води до значително нарастване на безопасността на плаване и на ефективността на вътрешния воден транспорт, а също и до по-доброто опазване на околната среда.
В случаите на малки дълбочини на талвега, особено в периоди на ниски речни води, се създават условия, които могат да предизвика засядане на плавателни съдове и инциденти. Това може да доведе до изпускане на отпадъчни води и води, замърсени с нефт и/или корабно гориво, което би причинило замърсяване на реката. Подобряването на дълбочината във важните участъци ще намали вероятността за възникване на инциденти и засядането на плавателните съдове.

4. Оперативни цели и задачи

Гъстотата на съществуващата пристанищна инфраструктура е висока и продължава да съществува свободен пристанищен капацитет. Построени са удобни връзки между пристанищата и националната пътна и железопътна мрежа. Повечето от българските пристанища са в лошо техническо състояние, поради факта, че са построени в началото на миналия век и поради липсата на достатъчни инвестиции за поддръжка и развитие на пристанищната инфраструктура през предходните години.

Техническите параметри на плавателното корито на река Дунав са незадоволителни. Проблемите са свързани с ерозия на бреговете и островите и ниска дълбочина в определени участъци на реката, което поставя необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на дълбочината в критичните участъци на реката и за укрепване на бреговете.

Броят на модерните логистични, навигационни и информационни системи е незадоволителен, което усложнява условията на плаване и съществува риск от инциденти.
Тенденцията за развитие на обществените речни и морски транспортни пристанища от национално значение е свързана с тяхното отдаване на концесия и либерализацията на пристанищните услуги; подобрение на техническите условия на пристанищните акватории и използване на талвега за корабоплаване.

През следващите години Република България ще се стреми към повишаване на товарния и пътнически трафик, и насърчаване развитието на водния транспорт в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз. Очаква се увеличение на броя на частните оператори, поради развитието на туризма, промишлеността и международната търговия, както и подобряването на условията за плаване.

Следва се политика за подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав и морските пространства на Република България. Тази политика ще бъде подкрепена чрез осъществяването на проекти, съ-финансирани от ЕС за усъвършенстването на техническите параметри на вътрешния воден канал и засилването на морската безопасност и безопасността на вътрешните водни пътища и опазване на околната среда в съответствие с политиката на Общността за укрепване на морския транспорт и мрежата на вътрешните водни пътища.

5. Приоритетни оперативни цели и задачи

Основната цел е повишаването на безопасността и подобряването на условията за корабоплаването по река Дунав и морските пространства на Република България.

• 
  Подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав;
  
• 
  Подобряване на условията за безопасността на корабоплаване;
  
• 
  Опазване на морската среда и река Дунав от замърсяване причинено от инциденти свързани с корабоплаването;
  

6. Дейности за достигане на оперативните цели и задачи

• 
  Прокопаване на критичните участъци по река Дунав
  

• 
  Модернизиране на системи за предоставяне на информационни услуги за корабоплаването в морските пространства на Република България и
  
• 
  Изграждане на системи за предоставяне на информационни услуги за корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България
  

Каталог: lib
lib -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга
lib -> За медитацията ошо въведение
lib -> Поредица ние обичаме животните
lib -> Тайната на скорпион
lib -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
lib -> Въведение

Изтегляне 2.78 Mb.

Сподели с приятели: