Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме

II. Устойчиво потребление

Потреблението е изключително важен елемент на устойчивото развитие. Растящото потребление, и по-конкретно моделът на това потребление, може в съществена степен да повлияе върху параметрите на устойчивото развитие. Особено внимание в този процес трябва да се отдели на потреблението в бита. Използваните модели на потребление на настоящия етап не могат да отговорят напълно на целите на устойчивото развитие. Това се отнася в най-голяма степен за енергопотреблението и генерирането на отпадъци от опаковки в бита. Битовият сектор все още е един от най-големите консуматори на енергия и на него се пада голяма част от генерираните отпадъци от опаковки.

• 
  Дефиниране на области, в които „зелените” обществени поръчки могат да допринесат в значителна степен за подобряване на опазването на околната среда и конкуренто-способността.
  
• 
  Развитие, чрез консултации със заинтересованите страни, на специфични цели, които могат да се постигнат чрез обществените поръчки в приоритетните области.
  
• 
  Определяне на продукти, предмет на обществени поръчки, които задължително трябва да отговарят на определени минимални екологични изисквания
  

Независимо от сравнително високата ЕИ на българската икономика и факта, че нашата страна притежава значителен потенциал за реализация на икономически печеливши мерки по ЕЕ, след период на стабилизация първоначално КЕП след 2002г., а след него и Първичното енергийно потребление след 2004 започват да нарастват. Това състояние на ЕИ на българската икономиката се предопределя на първо място от високата ЕИ на индустрията. През 2005 година, произвеждайки само 24.2% от БВП, тя е отговорна за 37.2% от КЕП. Най-големите енергийни консуматори в сектора са черната металургия, химическата промишленост, производството на неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост. Почти всички предприятията от първите три бранша попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕС/13 от октомври 2003 г. за търговия с емисии.

Делът на транспорта в КЕП на страната през 2005 година е около 28% с тенденция към нарастване. Голяма и нарастваща част от транспорта консумира горива без да участва пряко в създаването на БВП. Това са личните МПС, чийто брой и среден годишен пробег непрекъснато нарастват. Показателите за ЕИ у нас за отделните видове транспорт са средно с 30-40% по-високи от тези за страните от ЕС.

Аграрният сектор създава около 7.7% от БВП през 2005 година, а потребява около 3.2% от КЕП. В сравнение с европейското селско стопанство, то е 2-3 пъти по-малко енергоемко, но през последните години проявява тенденция към нарастване.
Делът на използваните от българските домакинства горива и енергии в страната през 2005 г. е около 23.5% от КЕП. Най-висок дял в енергийното потребление в битовия сектор има електроенергията. През 2005 г. той е 35.7%, докато в европейските страни е до три пъти по-малък. Големият дял на електроенергията в битовото енергопотребление се дължи на основно на ниската степен на битова газификация в страната. През 2005 г. делът на потребяваната енергийна дървесина е около 27.6% и значително надвишава дела на топлината енергия (20.1%). Енергийното потребление на българското домакинство е около 2 пъти по-малко отколкото в страните от ЕС.
Секторът на услугите обхваща всички видове дейности, свързани с обслужване на населението - образование, здравеопазване, туризъм, административни услуги, търговия, съобщения, отбрана, полиция, комунални услуги и други. Най-голям дял в БВП на страната имат съответно туризмът, търговията и съобщенията. Те генерират значителни ДС в БВП на страната. Едновременно с това основни енергийни консуматори са обектите в сектор туризъм и сградния фонд на обществения сектор. Разходите за улично осветление, отопление и осветление в обществените сгради са голямо перо от държавния и общинските бюджети. Амортизираният сграден фонд е с изключително лоши енергийни характеристики, което неминуемо ще принуждава собственика – държавата или общините – да прояви активност за подобряване на енергийната ефективност. През 2005 година енерго-потреблението на сектор услуги е 8.2% от КЕП. Най-голям дял има електрическата енергия, 65.8%. Бързо навлиза и природния газ (5.5%) за сметка на топлинната енергия (21.9%) и течните горива (4%). През последните години ЕИ на услугите не се променя съществено и е близка до тази в страните от ЕС

Използване на механизма на „зелените” обществени поръчки

Обществените поръчки са мощно средство, използването на което може сериозно да повлияе за промяна на модела на потребление и производство към устойчивост. Държавата е най-големият потребител на стоки и услуги и това предлага допълнителен подход, различен от традиционните, за формиране на политиката в тази област.

• 
  Дефиниране на области, в които „зелените” обществени поръчки могат да допринесат в значителна степен за подобряване на опазването на околната среда и конкуренто-способността.
  
• 
  Развитие, чрез консултации със заинтересованите страни, на специфични цели, които могат да се постигнат чрез обществените поръчки в приоритетните области.
  
• 
  Определяне на продукти, предмет на обществени поръчки, които задължително трябва да отговарят на определени минимални екологически изисквания