Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме
Изтегляне 2.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Развитие на предприемачеството и конкурентноспособност
- Насърчаване на инвестициите и предприемачеството
- Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България (2005-2010 г.)
- Основни отрасли на икономиката
- Година
III. Устойчиво производствоИнвестициите като ключов фактор за устойчиво развитие основан на балансирано икономическо развитие и стабилен растежПоддържането на устойчив, експортноориентиран растеж все още остава задача, която предстои да бъде решена. Това предполага такова развитие на икономиката, при което инвестициите и технологичният трансфер се насочват предимно към експортните отрасли и предопределят тяхното изпреварващо разширяване. При това експортноориентираният растеж задължително включва висока норма на добавена стойност в структурата на износа. За реализирането на тези цели е ключова ролята на инвестициите, които практически са единствената възможност за провеждане на икономическа политика, която да намери бързо отражение върху общото макроикономическо развитие и догонването на доходите на страните от Европейския съюз (ЕС). Разрастването на инвестиционната активност би имало и директен ефект върху подобряването на търговския баланс, съответно на текущата сметка. Предприемането на допълнителни мерки по отношение на увеличаването на дела на инвестициите в БВП е крайно наложително с оглед догонването на страните от ЕС. Важно значение за общото социално-икономическо развитие има преодоляването и на регионалните диспропорции в България, както и насърчаването на заетостта поради факта, че страната ни въпреки рекордното понижение на безработицата изостава значително по този показател, сравнена и с Румъния. Предвид това интегрирането на икономическата и социалната политика представлява важна част от общата концепция за насърчаване на инвестиционните процеси за постигане на устойчиво развитие. Българската икономика се характеризира с висока енергоемкост. Страната ни е силно енергийно зависима, внасяйки над 70% от необходимите й първични енергийни ресурси. Голямата енергоемкост се явява пречка за ускоряването на икономическия растеж поради занижената конкурентоспособност на българските стоки и услуги, допълнителните разходи за внос на първични енергоносители и необходимите инвестиции за изграждане на нови енергийни мощности. За България е характерно значително намаление на замърсяването на околната среда след 1989 г. То обаче е резултат не на целенасочена политика по устойчиво развитие, а на преструктурирането на икономиката в следствие на преминаване от планова към пазарна икономика, както и от държавна към частна собственост на производствените мощности. Ето защо въпросите за повишаване на енергийната ефективност и насърчаването на енергоспестяването, въвеждането на енергоспестяващи и екологощадящи технологии и практики се явяват едни от най-важните цели в следващите години на развитие на България. Индустриалният сектор произвежда 29,2 % от брутната добавена стойност (2004г.) и показва голяма динамичност през последните 2-3 години (действителен ръст през 2004г. спрямо 2003г. около 4%). Секторът има най-голям принос за брутната добавена стойност на Южния Централен район (33,8%). Останалите райони имат почти еднакъв дял (30%), с изключение на Североизточния район (24%). Независимо от настоящия ръст на промишлеността във всички райони, необходимо е да се полагат по-нататъшни усилия за популяризирането на развитието на иновативна промишленост с оглед на по-големия им принос към добавената стойност. Този извод важи най-много за Северозападния район (особено, ако изключим приноса на ядрената централа в Козлодуй) и за Североизточния район. През 2004 г. Аграрният сетор е генерирал 11,0% от националната брутна добавена стойност. Северозападният (19,3%), Североизточният (16,7) и Южният Централен (15%) райони се характиризират с най-голям принос в този сектор. За сектора са характерни свръх-заетост, фрагментиране на стопанствата, ниска ефективност и ниско ниво на търговската продукция. Гореспоменатите райони имат най-голям дял в този сектор, а също и най-голям брой лични стопанства/арендатори. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица затруднения: разпръсната собственост, по-малко напоявани площи, остаряла техника, недостиг на инвестиции и иновационни технологии, липса на интеграция с хранителновкусовата промишленост и т.н. Секторът на услугите отчита най-високия относителен дял и тенденция на нарастване в структурата на икономиката във всички райони в страната. През последните седем години Комуникациите и Финансовото посредничество между тях бяха най-динамично развиващите се клонове. Тенденцията се запази също през 2004 г. и началото на 2005 г. Особено важен за ръста на Услугите е Туризмът, който регистрира значителен растеж през последната година и има значителен принос както за добавената стойност, така и за ограничаване на текущия дефицит. Според данните от платежния баланс, приходите от международния туризъм в България през 2005 г. достигат 1.995 млрд. Евро при годишен ръст през периода 2002-2005 между 9 и 21%. Броят на чуждестранните туристи в България достигна 4.8 млн. (почти два пъти повече от периода 1998-1999г.) при годишен ръст за периода между 4,5% и 18%. Поради огромното си природно и историческо разнообразие България притежава значителен потенциал за развитие на туризма. България трябва да стане привлекателна дестинация за туристите не само заради Черно море и зимните си курорти, но също и заради благоприятните условия за развитието на културен-, spa- и еко-туризъм. Според прогнозите за периода 2005-2008, секторът на Услугите, включващ Туризма, се очаква да запази високия си ръст от около 6% годишно, а делът му в брутната добавена стойност да достигне около 60% през 2008 г. Следователно, секторът на Услугите се счита за основен носител на развитието в страната и трябва ефективно да бъде стимулиран. Развитието на предприемачеството е основна цел на Лисабонската Стратегия. Както по отношение на САЩ, Европа продължава да изпитва недостиг на предприемачество, същото важи и при сравнението на България с Европа. Страната ни се нуждае не само от повече предприемачи, но и от среда, която да подпомага развитието на предприятията. Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и недостигът на квалифицирана работна сила все още се определят като ключови бариери за стартирането и разширяването на бизнеса. Най-ниско ниво на предприемачество е регистрирано в Северозападния район, а най-високо - в Югоизточния. Плътността на разположение на малките и средни предприятия е голям показател за перспективите за развитие на успешна бизнес среда. Пространственото разпределение на МСП показва концентрация в агломерациите около големите градове и районите с добре развита и добре представена промишленост. Цел: Запазване на ръста на БВП. Създаване на условия за повишаване на дела в БВП на производството и особено на високотехнологичното производство. Целта ще бъде постигната чрез дейности по:
Развитие на предприемачеството и конкурентноспособност:
Мерки и действия:
Насърчаване на инвестициите и предприемачеството:
Мерки и дейности:
Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България (2005-2010 г.)Основната цел на Стратегията е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите. Очакваният ефект от реализацията на стратегията е свързан с:
Стратегията за насърчаване на инвестициите се основава на резултатите и изводите от анализа на макроикономическите тенденции и състоянието на инвестиционния процес в страната. Приоритетните насоки включващи основни мерки с конкретни дейности са разработени и в съответствие със стратегическите документи на българското правителство. Обобщеният израз на основните мерки и дейности в седемте насоки са както следва:
Мерките и дейностите в тази насока са породени от необходимостта за инвестиции в нови технологии и научни изследвания за генериране на иновации водещи до повишаване на конкурентоспособността на икономиката и осигуряване на стабилни позиции на България на международните пазари, и се отнасят до:
Мерките и дейностите, които не са представени в изпълнявани стратегии, програми или инвестиционни проекти, следва да намерят конкретен израз, с ресурсно осигуряване, в програми за реализация на стратегията на национално и регионално равнище, в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите, както и в по-нататъшно развитие на нормативната уредба, свързана с инвестициите и бизнес средата. За изпълнението на предвидените мерки в стратегията са определени отговорните институции, както и участващите неправителствени и други организации. Съветът за икономически растеж е органът, който осъществява координацията и мониторинга по изпълнението на Стратегията. Основни отрасли на икономиката:Промишленост Създавайки около 20,3% от БВП, промишлеността продължава да бъде най-големият потребител на първични енергоносители, горива и енергия и консумира 38,2% от крайното енергийно потребление в страната (2004 г.). Най-големи енергийни консуматори са химическата промишленост, металургията, производството на изделия от неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост. В повечето отрасли са налице остарели и енергоемки технологии и оборудване. Въпреки положителните тенденции в областта на опазването на околната среда, все още страната изостава от осреднените индикатори за ЕС. Най-сериозен екологичен проблем за промишлеността към момента е прилагането на екологичните стандарти в производството. Сериозно предизвикателство в бъдеще за българските фирми ще бъде участието в европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Цел: Намаляване на енергоемкостта и суровиноемкостта на промишлеността, разнообразяване на енергийните източници, покриване на изискванията на ЕС в областта на опазването на околната среда и емисиите. Мерки и дейности:
Селско стопанство Н  ационалният стратегически план за развитие на селските райони поставя следните стратегически цели за периода 2007-2013 г. въз основа на стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони, на основните приоритети на ЕС по отношение на заетостта, растежа и устойчивостта (Лисабон, Гьотеборг), и на останалите политики на ЕС (сближаване, опазване на околната среда, Структурните фондове и управлението на природните ресурси в селските райони на страната), както и на социално-икономическите условия в селските райони на България:
Целите на Националния стратегически план са насочени към подобряването на икономическите и социални условия в селските райони и се допълват взаимно. Те отразяват следната дългосрочна визия за развитието на селските райони в България:
Целите на Националния стратегически план допринасят за постигането на стратегическите цели на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013, а именно:
П  ървата цел ще насърчи растежа на производителността и конкурентоспособността на земеделието, ХВП и горското стопанство и по този начин ще допринесе за реализиране на стратегическите цели от Лисабон за икономически растеж.
Втората цел е насочена към решаване на екологичните проблеми и заплахи в селските райони. Около 40% от заделения за втората цел бюджет ще се изразходва за агроекологични плащания. Основни цели на агроекологичните плащания са разрешаването на основните проблеми, свързани с опазването и възстановяването на био-разнообразието, защитата на почвите от ерозия и деградация, идентификация и поддържане на ценни местообитания и характеристики на ландшафта, съхранение на културното наследство, въвеждането на подходящи сеитбообороти, предотвратяване на изоставянето на високопланински пасища и ливади. Основна дейност по програмата е съхраняването на земеделски земи с висока природна стойност. Основни дейности по Националната агро-екологична програма са и подкрепа за биологичното земеделие, традиционното животновъдство, опазването на почвите, водите и ландшафта. Третата цел е насочена към увеличаване на възможностите за заетост и подобряване на качеството на живот в селските райони. Тази цел отразява напълно третата стратегическа насока на Общността, а именно „подобряване на условията на живот в селските райони и насърчаване на разнообразяването на тяхната икономика”. Липсата на възможности за работа е основен фактор за ниското участие на местното население в работната сила, високата безработица и ниските доходи в селските райони. Следователно, предприемачеството и развитието на бизнеса в селските райони следва да се насърчава чрез инвестиции в не-земеделски дейности за стопаните и местните хора. Подкрепата следва да бъде насочена към бизнес-начинания, базирани на местните ресурси като занаяти, начинания, базирани на иновациите и знанието, използването на възобновяеми източници на енергия и по-добро управление на биомасата. Модели за производство и потребление Азотни излишъци Таблица …Употребени количества минерални торове в земеделието в тона и като кг/ха спрямо използваната земеделска площ
Източник: НСРЗ Общият баланс на хранителните елементи в почвата продължава да е отрицателен за азота и силно отрицателен за фосфора и калия. Причините за резкия спад в потреблението на минералните торове през последните години са много, но най-съществените от тях са несъответствие в темпа на нарастване на цените на минералните торове и изкупните цени на земеделската продукция, ограничените финансови ресурси, с които разполагат земеделските производители и ниската ефективност на вложенията за торене поради нарушаване на технологията за отглеждане на селскостопанските култури. Таблица…Употребени количества минерални торове в земеделието в тона и като кг/ха спрямо използваната земеделска площ
Източник: НСРЗ Таблица….Наторени площи с азотни, фосфорни и калиеви торове – в хил. хектари и като процент от използваната земеделска площ
Източник: НСРЗ Данните за разпределението на торовете по култури показват, че най-голяма част от наторените с азот площи се заемат от пшеницата, следвана от ечемика, слънчогледа и царевицата. Фосфорно торене е приложено в най-голяма степен при пшеница, слънчоглед, царевица и картофи, а калиево – при картофи и слънчоглед. При останалите култури са торени под 10% от засетите площи. ОБОРСКИ ТОР Макар да е увеличена употребата на оборския тор, той все още не се използва пълноценно. Приложение намира основно при отглеждане на картофи, зеленчуци, бостан, трайни насаждения. Таблица…Използвани количества оборски тор и наторени площи
Източник: НСРЗ Неоползотворяването на оборския тор, освен че лишава почвата от необходими хранителни вещества и микроорганизми, води и до замърсяване на околната среда при неправилно съхранение. Площи, подпомагани по агро-екологични мерки Предвижда се 110 000 ха от ИЗП да бъдат обхванати от тези мерки до 2013г. Общите цели на агроекологичните плащания са: 1. да се насърчи въвеждането и постоянното използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за: а) постигане на устойчив модел на управление на земята; б) запазването на богатото природно наследство на България и в) повишаването на стандарта на живота на хората; 2. да се допринесе за защитата на почвените и водните ресурси в съответствие с националните цели и задълженията към ЕС, свързани с околната среда, включително Нитратната директива и Рамковата директива за водите; 3. да се осигурят конкурентни компенсаторни плащания за земеделските производители и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земите си по благоприятен за околната среда начин; 4. да се стимулира създаването и използването на нови пазари за а) качествени продукти (напр. биологични продукти), които се произвеждат по екологосъобразен начин и влияят благоприятно върху човешкото здраве и б) други екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързаните с него възстановителни дейности:
Гъстота на селскостопанските животни Таблица…Гъстота на селскостопанските животни през 2003 и 2005 година
Източник: МЗГ, дирекция “Агростатистика” Площ с биологично производство В България първите стъпки за развитие на биологичното земеделие датират от шейсетте години на 20 век, но едва през последните 15 години се засилва интересът към този вид производство. В резултат на проведената през месец ноември 2003 г. в гр. Пловдив конференция на високо ниво „Шансовете на биологичното земеделие в разширения ЕС“, Министерството на земеделието и горите (МЗГ) пое ангажимент да разработи Стратегия и Национален план за действие за развитие на биологичното земеделие. Н  ационалният план за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ) е изготвен в периода октомври 2004–юни 2005 г. с финансиране от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Министерство на земеделието и горите и с логистичната подкрепа на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Основният принцип за изготвяне на плана е широко участие на заинтересованите страни. В изпълнение на този принцип бе създадена работна група от повече от 30 представители на ключови заинтересовани страни. Работата на работната група бе подпомогната от експертен екип, също съставен от специалисти в сферата на биологичното земеделие от неправителствени организации, научните среди и консултантски фирми. Работният вариант на НПРБЗ бе обсъден с повече от 600 души от цялата страна чрез серия от шест срещи, проведени във всеки от районите за планиране в периода март–април 2005 г. НПРБЗ бе одобрен с Протокол № 11 от заседанието на МС състояло се на 22.03.2007г.
Една от амбициозните стратегически цели на Плана е 8% от използваната земеделска земя да се управлява чрез биологичните методи на производство към 2013 г. Друга специфична цел е към 2013 г. 3% от продадените хранителни продукти в България да са произведени по методите на биологично производство. По данни на отдел „Агроекология“ към МЗГ през 2003 г. площите,върху които се прилагат методите на биологично производство, са възлизали на 8364 ха. Подадената информация от контролните органи сочи, че към настоящия момент (края на 2004 г.) общата площ – в преход и преминала периода на преход,върху която се прилагат методите на биологично производство, възлиза на 12 284,14 ха, което съставлява 0,004% от използваемите земеделски площи (2003 г.). Сертифицираните площи са 11 771,47 ха, а площите в период на преход – 512,67 ха. Сравнението с данните от 2003 г. показва, че площите, върху които се прилагат биологичните методи на производство, само за една година са се увеличили значително. Сертифицираните площи за диворастящи плодове и билки са приблизително 62 183,95 ха. Оранжерийното производство е представено от 12 оранжерии с обща площ 206 440 кв. м, което се равнява на 20,64 ха сертифицирана земеделска площ. Тази информация е представена на проведената през 2003 г. в Пловдив конференция по биологично земеделие. В оранжериите се отглеждат зеленчукови култури и плодове. Растениевъдните земеделски стопанства са 77, като 56 са сертифицирани, а 21 се намират в период на преход. Едно от земеделските стопанства в преход е смесено – производство на растителни и животински продукти. Към момента има сертифицирани 4 стопанства за биологично производство на семена и посадъчен материал с 4 вида култури, като следва: Таблица….
По данни на отдел „Агроекология“ към МЗГ и от данните, събрани от сертифициращите органи, районите с най-висок относителен дял на сертифицирани земи, са Северен Централен район и Южен Централен район. Сертифицирани са 5 животновъдни земеделски стопанства, които включват 3 вида животни (говеда, овце и кози) с общо 722 животни. Едно от тези земеделски стопанства е смесено и е в преход. В нея се отглеждат 294 овце. Разпределението е както следва: Таблица…
Броят на сертифицираните пчелни семейства е 23 508, които се отглеждат в 258 пчелина от съответно толкова производители. 375 пчелни семейства са в период на преход и се отглеждат в 11 пчелина. Мерки и дейности:
Туризъм Т  уризмът е един от приоритетните сектори в българската икономика, чийто потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и приходите от валутен обмен, както и създаването на работни места. Голямата териториална концентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и недостатъчният маркетинга на туристически дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива, а сегашната тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразрасналите се курорти.
Цел: Развитие на алтернативните туристически продукти - културен, екологичен, здравен, приключенски, селски туризъм и други. Мерки и дейности:
Каталог: lib lib -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга lib -> За медитацията ошо въведение lib -> Поредица ние обичаме животните lib -> Тайната на скорпион lib -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли lib -> Въведение Изтегляне 2.78 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||