Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме
ЧАСТ 6 Социално включване и демография
Изтегляне 2.78 Mb.
|
ЧАСТ 6Социално включване и демография
Д Брутният вътрешен продукт (БВП) показва стабилен ръст от 1997 г. насам (около 5% среден годишен ръст), вследствие на което, процесът на икономически растеж има ясно изразени териториални измерения. Най-големият носител на растежа е Югозападният район за планиране, който изпреварва средния ръст за страната. Основният фактор за високото ниво на БВП в района е столицата София, където е концентрирана значителна част от националната икономика. Останалите райони за планиране показват приблизително еднакъв ръст на развитие, който е около 1% по-нисък от средния за страната. В обновената Стратегия от Лисабон се посочва че "Ако спадът в количеството на работната сила не бъде компенсиран с повишена продуктивност на труда, потенциалният ръст ще спадне драстично на около 1% до 2040 г., което представлява само половината от сегашното ниво. Такъв спад на икономиката, заедно с повишените разходи за възрастното население, ще предизвика значително напрежение в европейския социален модел. От друга страна, ускорената глобализация излага европейската икономика на растяща конкуренция отвън". Затова България и българските райони като част от обединена Европа трябва също да положат доста усилия за постигането на значителен принос в областта на ръста, заетостта и знанията, за да могат да се осъществят целите от Лисабонската Стратегия. Макар и увеличаващ се, ръстът все още остава недостатъчно висок за преодоляване на значителното изоставане на сраната по отношение на БВП на глава от населението спрямо средния за ЕС, което поставя българските райони на едно от последните места в класацията на районите от ЕС. През 2004 г. БВП на глава от населението в най-развития български район - Югозападния - е съответно 49,1% от средния за страните от ЕС-27. Останалите райони за планиране показват ръст между 25 - 30%, при показател за национално ниво - 33,2%. Развитието на услугите, ориентирани към бизнеса, е от решаващо значение за конкурентноспособността и съживяването на регионалната икономика, която все още е голямо предизвикателство за регионалната политика на страната. Икономическото преструктуриране допринесе много за интензивното развитие на институциите за поддръжка и подкрепа на бизнеса, т.е. фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултантски и информационни услуги и услуги, свързани с търговията с недвижими имоти. Броят на заетите в подобни дейности на 10 000 души от населението показва тенденция на нарастване на общия брой на тези заети в цялата страна - от 117 души (2000г.) на 155 души (2004г.) – като този индикатор показва определена регионална хомогенност. Брой на заетите в сектора на бизнес услугите на 10 000 души от населението по райони за планиране, 2004г., НСИ 
Равнището на икономическа активност на населението в групата от 15 до 64 години се повишава от 60.7 % през 2000 г. до 64.5 % за 2006 г. Наблюдаваната положителна тенденция в равнището на активност през последните години е необходимо да бъде ускорена, за да се намали разликата (около 6 процентни пункта) спрямо средното равнище за ЕС 25 (70.3 %). В областта на демографското развитие се наблюдават вътрешнорегионални различия по всички демографски индикатори. Специфична характеристика е натрупването на общини с неблагоприятна демографска структура и процеси в Северозападния район, Северен Централен район и части от Югозападния район. Натрупване на общини с относително по-благоприятна демографска структура се наблюдава в южните части на Югозападния район и Южен Централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния райони. С Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на световната концепция за устойчиво развитие и в процеса на европейска интеграция на България и изграждането на икономика, основана на знанията. Особено значение придобива преодоляването на последиците и посрещане на предизвикателствата, породени от остаряване на населението. В резултат на значителната концентрация на населението в средните възрастови интервали процесът на демографско остаряване ще се задълбочава и ще поставя все по-сериозни предизвикателства пред социалната и осигурителната система, пазара на труда, държавния бюджет, здравеопазването, образованието и др. Особено внимание заслужава и очерталият се в страната проблем, свързан със средната продължителност на живота в добро здраве. Според оценки на Световната здравна организация този показател за България за 2000 г. е 61,0 г. за мъжете и 65,8 г. за жените. В европейските страни, според същия източник, стойностите на този показател са с 5 до 9 години по-високи. Според прогнозите, продължителността на живота в добро здраве за 2-13 г. за мъжете ще бъде 71,2 г, докато за жените ще бъде 77,8 г. Бавният ръст на продължителността на живота, съчетан с поколенческия ефект, води до нарастване на броя на умиранията до 2010 г., след което заедно с намалението на поколенията той ще намалява и през 2020 г. ще се изравни с броя на умиранията през 2002 г. – до около 112 хиляди на година. Очерталите се неблагоприятни демографски тенденции и тяхното влияние върху общественото развитие налагат мобилизация на държавните институции и гражданското общество и изискват целенасочени управленски въздействия, стимулиращи балансирано и качествено развитие на националния човешки капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образование, способности и умения. Така би се стигнало постепенно до стабилизиране на броя на населението и осигуряване на условия за неговото балансирано по пол и възраст развитие, както и към непосредственото обвързване на демографските процеси със здравното състояние и образователната структура на нацията. Особено важно е тези въздействия да имат дългосрочен и комплексен характер с оглед постигането на устойчиви резултати през следващите 20-25 години. Националната стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.) е управленският отговор на демографския срив в страната, както и на демографската промяна, пред която е изправена Европа, изразяваща се във все по-ниски нива на раждаемост, остаряване на населението и големи миграционни потоци. Стратегията отразява и доразвива в български условия, предложенията на Европейската комисия за предприемане на политики в отговор на демографската промяна за нова солидарност между поколенията. За по-голяма гъвкавост при изпълнение на Стратегията се разработват оперативни годишни национални планове за действие по демографското развитие. Стратегията за демографско развитие поставя следните приоритети:
Основната стратегическа цел на Стратегията за демографско развитие е забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения. Обект на демографската стратегия е цялото население на Република България. Тя отчита особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст). Направления: За постигането на тази стратегическа цел се идентифицират следните цели:
Мерки:
Визията на Националната стратегия за демографско развитие се свежда до: осигуряване на условия и възможности на всяко лице за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве. Стратегията за демографското развитие на населението се основава на следните основни принципи:
Заложените в стратегията цели, приоритети и задачи на демографската политика се основават на следните специфични принципи:
Основни показатели за мониторинг на Националната стратегия за демографско развитие ( 2006 – 2020 г.) Показатели за образованост
Показатели за здравно състояние
Показатели за урбанизираност и агломерация
Демографски показатели
Има явна тенденция към повишаване образователното ниво на населението в България, която се проявява в увеличаване делът на населението със средно и висше образование.. Тази тенденция се наблюдава във всички райони за планиране, въпреки че трябва да отбележим поляризацията, характерна за някои индикатори, между Югозападния район (през 2001г. 21% от населението на 27-год. възраст има висше или полувисше образование) и останалите райони, които са почти с еднакви показатели (11-12.0%). Във всички райони се наблюдава нарастване броя на хората със средно образование. Междувременно обаче, образователната система не проявява необходимата гъвкавост по отношение на съществуващия капацитет, за удовлетворяване изискванията на базираната на пазара и на знанията икономика. Значителните вътрешнорегионални различия в образователната структура са съпоставими с нивото на икономическото развитие. Делът на високообразованото население в Югозападен район е най-висок поради влиянието на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. За селското население е типично по-ниско образователно ниво. По тази причина районите и областите с висок дял на селско население се характеризират с по-висок дял на групи от населението с по-ниско образование. През 2006 г. коефициентът на заетост на лицата с висше образование e 82,1% (при 80,3средно за 2005 г.), със средно образование – 68,2% (64,9% за 2005 г.), с основно образование – 32,3%, с начално и по-ниско – 17,4%. Показателен е фактът, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (72,8%) е доста по-високо от това за лицата, които са със средно общо образование (59,1%). Процесите на социално развитие и сближаване демонстрират най-големите различия по отношение на заетостта. Сравненията с европейските райони определят българските райони, с изключение на Югозападен район, като райони с най-неблагоприятни индикатори за обща, дългосрочна заетост на жените и младежите. В това отношение, Северозападният район за планиране има най-лошите индикатори за нивото на безработицата, която е 1,3 пъти над средната за страната (2005г.). Въпреки наблюдаваното нарастване в равнището на активност, все още около 36.5 % от населението в групата от 15 до 64 г. е извън работната сила, като близо ¼ от тези лица желаят да работят, но не търсят работа по различни причини в т.ч.: лични и семейни ангажименти; болест или увреждане; липса на необходимото образование, квалификация, умения или трудов опит и т.н. През последните години се наблюдава устойчива тенденция на нарастване броя на заетите лица в страната. През 2006 г. заетите на възраст 15-64 г. са 3 071,7 хил. с 126,5 хил. повече спрямо 2005 г. Коефициентът на заетост за същия период е 58.6% с 2.8 процента пункта повече спрямо 2005 г. Запазва се тенденцията от последните години на плавно нарастване на коефициента на заетост, но въпреки това той е все още значително по-нисък в сравнение с този в ЕС-25 - 64.6% за първото полугодие на 2007 г. Коефициентът на заетост при младежите (15-24 г.) нараства и през 2006 г. е 23,2%, но това увеличение е недостатъчно (спрямо 2000 г. ръстът е с 4,4 процентни пункта). Значително увеличение се наблюдава в равнището на заетост сред по-възрастните (55-64 г.). За разглеждания период коефициентът на заетост се е увеличил с 18,8 процентни пункта от 20.8% през 2000 г. до 39.6% през 2006 г. Нивото на икономическата активност на мъжете през 2003г. е 65.4% (докато през 2002г. то е 65,3 %), а това на жените през 2003г. е 56.5% (през 2002г. стойността на това ниво е 57.2 %). При мъжете най-голям спад е регистриран във възрастова група 45-54г. (от 79.2% през 2002г. на 78.9% през 2003г.). При жените най-големият спад от 72.7% през 2002г. на 70,9% през 2003г. е регистриран във възрастовата група 25 - 34г. През 2006 г. безработицата намалява значително. Според данни на НСИ средно за 2006 г. коефициентът на безработица в България е 9.0 %, което е с 1,1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2005 г. През септември 2006 г. средното равнище на хармонизираната безработица в ЕС е 7.9%. Устойчива тенденция на намаление се наблюдава и при регистрираната безработица. Средно за деветмесечието на 2006 г. равнището на регистрирана безработица за страната е 9.91%, с 1.9 пункта по-малко спрямо същия период на 2005 г. Броят на регистрираните безработните за наблюдавания период намалява с 15.9% (69 138 човека) в сравнение с 2005 г. и достига 366 951. Средно за деветте месеца на 2006 г. броят на безработните жени, регистрирани в бюрата по труда е 209 402. Броят на безработните жени намалява с по-нисък темп в сравнение с този на мъжете и поради това те запазват преобладаващия си дял в структурата на безработицата по пол - 57.1%, а мъжете са 42.9%. В сравнение със същия период на предходната година се наблюдава нарастване на дела на безработните жени (с 1.5 процентни пункта) и намаление на дела на безработните мъже (с 1.5 процентни пункта). Наблюдава се устойчива тенденция на намаление на броя на безработните от всички групи, определени като целеви на активната политика на пазара на труда през 2006 г., с изключение на безработните с увреждания. Безработни младежи. Четвърта поредна година продължава тенденцията на намаление на безработните младежи до 29 г. Сравнително високата продължителност на безработицата сред младежите (46.7%) и неблагоприятната им образователно-квалификационна структура имат негативен ефект върху заетостта им. От безработните младежи до 29 г. с основно и по-ниско образование са 67.6%, а без квалификация и специалност - 76.0%. Продължително безработни. От 2003 г. се наблюдава трайна тенденция на намаление на продължително безработните лица. Независимо от това те все още са повече от половината от всички безработни, като тази негативна тенденция продължава да се задълбочава. От продължително безработните лица 71.7% са с основно и по-ниско образование и 73.6% без квалификация и специалност. Въпреки наблюдаваното намаление на броя на безработните с основно и по-ниско образование и без специалност и квалификация, делът им в общата съвкупност на безработните продължава да нараства, съответно до 60.6% и 64.7%. Пряката зависимост между трудовата реализация и степента на образование и квалификация са причина за нарастването на дела на безработните с ниска степен на образование и без специалност и квалификация Безработни лица над 50-годишна възраст. Броят на безработните лица над 50 г. продължава да намалява, докато делът им нараства и достига 30.6%, което се дължи на по-ниските темпове на намаление на безработните от тази група в сравнение с темповете на намаление на общия брой на регистрираните безработни. Безработицата при лицата над 50-години има дълготраен характер и неблагоприятна образователно-квалификационна структура. Преобладаваща част от продължително безработните над 50-години са продължително безработни (62.8%), с основно и по-ниско образование (62.5%) и без квалификация и специалност (63.3%). Структурата на заетите между 15-64 год. не се различава съществено от тази на страните-членки на ЕС: преобладаващ относителен дял на мъжете - 52.6%. Относителният дял на жените (47.4%) в страната е по-нисък от този на мъжете с 5.2%. Данните за 2003 г. сочат заетост сред мъжете 56%, а сред жените - 49%. През учебната 2002-2003г., броят на студентите в университетите и специализираните висши учебни заведения е 211 272 или с 1.6% по-висок спрямо предходната година. От общия брой студенти в университетите, 100 249 са мъже, а 111 023 са жени. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е включило в Националните си планове за действие по заетостта редица програми и проекти, насърчаващи създаването на равни възможности за мъжете и жените. Жените участват активно в заетостта, образователните програми и мерки. През 2003г. 62 307 жени са участвали в програми за заетост - 42% от всички участници. По Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" е осигурена заетост на 53 487 жени; 617 жени са участвали в Програмата "Помощ за пенсиониране", с която се осигурява заетост и помощ за пенсиониране на безработни лица, които активно търсят работа и са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” (ДБТ), на които не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия; 615 жени са започнали собствен бизнес с кредит по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”. Специалните програми за жени – „Отново на работа” и ”Фамилни центрове за деца” - обхванаха над 300 жени. Характерно за жените е, че те активно участват в курсовете за обучение - 23 969 жени са преминали през такива курсове през 2003 г., а 12 315 са завършили професионално обучение. Наличните статистически данни не показват големи различия между половете на пазара на труда. Въпреки това, стойностите на почти всички индикатори са по-неблагоприятни за жените отколкото за мъжете. По принцип в България няма разлика между минималното заплащане за мъже и жени, което е гарантирано от Конституцията и от други нормативни уредби. В българското законодателство няма текстове, противоречащи на принципа за равно заплащане за мъжете и жените. Чл. 14 от Закона за защита от дискриминация развива по-нататък принципа за равното заплащане при равен труд. Действителното прилагане на този принцип, обаче, зависи от готовността на тези, чиито интереси са накърнени да търсят правата си и от това колко ефективна и обективна ще бъде системата за сравнение на различните професии и дейности, която ще бъде установена в България. Активните и превантивни мерки на пазара на труда, включват ранно идентифициране на потребностите, помощ при търсене на работа, професионално ориентиране, консултиране и обучение, както и предоставяне на социални услуги предназначени за хората, които са най-далеч от пазара на труда, като по този начин ще се допринесе за намаляване на бедността и социалното неравенство. В политиката по социално подпомагане се предвижда социалните помощи за безработни лица да бъдат в размер, който да насърчава търсенето на пазара на работа и включването в професионално обучение и заетост. Очакван резултат от тези мерки е намаляване на зависимостта от социални помощи, за което ще допринесе и ограничаването на помощите за безработни лица в трудоспособна възраст за период до 18 месеца. Огромно значение за преодоляване на социалната изолация имат здравните и социалните услуги. Достъпът до здравни услуги е гарантиран от законодателството. Разработен е механизъм за осигуряване на достъп до качествено здравеопазване на лица с ниски доходи и представители на уязвими групи. С цел ползването на качествени здравни услуги от определени рискови групи, и специално от ромското етническо малцинство, е оценена необходимостта от прилагането на по-концентрирани мерки за здравно образование, полова култура и превенция на заболяванията. Особено внимание в политиката по социални услуги се отделя на деинституционализацията. Развитието на социални услуги в общността ясно показва, че те са основното средство за постигане на реална деинституционализация (броят на децата в специализирани институции намаля с 18.3 %). Недостатъчно развитата мрежа от алтернативни социални услуги за хората с ментални увреждания пък е причина за по-бавния процес на реинтегриране на тези хора в общността. В последните няколко години протича процес на закриване, преместване и намаляване на капацитета на специализираните институции, реализиране на проекти и програми на неправителствени организации и обучение на персонала. Проведените национални мониторинга в домове за възрастни с умствена изостаналост и за възрастни с психични разстройства също се отразиха положително на този процес. Бюджетът за финансиране на социални услуги, делегирани от държавата дейности, беше увеличен с 18.5 % през 2006 г., което позволи подобряване качеството на предоставяните услуги. Положителен е и фактът, че се увеличава броя на частните доставчици на социални услуги (към 30.04.2006 г. – 631). В тази връзка е необходимо засилване на мерките за насърчаване на участието на неправителствените организации в прякото предоставяне на услуги на хората в неравностойно положение и в частност на уязвимите етнически малцинства и хората с ментални увреждания, както и за насърчаване на партньорството им с държавата и общините. Една от рисковите групи в българското общество, за чието социално включване е необходимо мобилизирането на всички политики, поради многостранния характер на проблемите, с които се сблъсква, е ромската общност. Много мерки са предприети за социалното включване на ромите. На 8 април 2005 г. бе даден и национален старт на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. В Националния план за действие по Десетилетието на ромското включване са предвидени дейности в изпълнение на 4-те основни приоритета на Десетилетието: образование, здравеопазване, заетост, подобряване на жилищните условия. Като специфични за България са включени и приоритетите: култура и защита от дискриминация и осигуряване на равни условия. За ефективното изпълнение на политиката по отношение на ромската общност основните предизвикателства са: по-добри координация и сътрудничество между заинтересованите институции и гражданското общество, укрепване на административния капацитет на органите, провеждащи политиката за ромите, активно включване на ромската общност при провеждане на политиките, насочени към нейната социална интеграция, повишаване на чувствителността на българското общество относно проблемите на ромите, използване на всички възможни източници за финансиране на ромското включване и други. Съществуващи проблеми:
Оперативни цели:
Дейности за постигане на оперативна цел „Повишаване на икономическата активност на населението чрез по-висока степен на заетост и намаляване на безработицата”:
Дейности за постигане на оперативна цел „Повишаване пригодността на работната сила за високопродуктивна и качествена заетост”:
Дейности за постигане на оперативна цел „Насърчаване на заетостта чрез разкриване на нови работни места и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда”:
Индикатори за изпълнение Мониторингът и оценката на активната политика по заетостта, както и контролът върху приложението на програмите и мерките на пазара на труда са от съществено значение за подобряване ефективността и ефикасността на политиката. Административната статистика на Агенцията по заетостта е източник на подробна и разнообразна информация, която позволява да се извършва текущия мониторинг на политиката по заетостта и професионалната квалификация. Данни за въздействие на политиката се осигуряват от Национален статистически институт, чрез провеждане на регулярни статистически изследвания. Данните се събират по методики, осигуряващи сравнимост с данните, събирани от ЕВРОСТАТ, МОТ и ОИСР. Индикатори за изпълнение:
Цели: Каталог: lib lib -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга lib -> За медитацията ошо въведение lib -> Поредица ние обичаме животните lib -> Тайната на скорпион lib -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли lib -> Въведение Изтегляне 2.78 Mb. Сподели с приятели:
|
нешното демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Проведеният анализ на състоянието и тенденциите в демографското развитие очертава някои основни предизвикателства, които определят приоритетите в политиката за населението през следващите 20-25 години. 
поред прогнозите независимо от очакваното повишение, равнището на раждаемост ще остане под необходимото за просто възпроизводство на населението. В резултат от това, независимо от предвижданото повишение на средната продължителност на живот, ще се запази отрицателният естествен прираст. Тази тенденция, заедно с прогнозата за негативна външна миграция до 2015 г. очертават продължаващо намаление на броя на населението до края на разглеждания период до 2020 г. За такъв кратък период са невъзможни резки обрати в режима на възпроизводство на населението. Поради силната инерционност на демографските процеси, наследеното от неблагоприятното до този момент развитие не би могло да се компенсира чрез управленски механизми. Дори ако очакванията за обрат в миграционните процеси се реализират, общият положителен миграционен прираст не би могъл да компенсира негативното развитие на естествените възпроизводствени процеси. В този смисъл основното реалистично предизвикателство пред демографската политика по отношение на посочената група проблеми е забавянето на негативното развитие на демографски процеси, след което да се постигне стабилизирането им.