V. Увеличаване на ефективността от използването на подземните богатства

VI. Подобряване на управлението и избягване на свръх експлоатацията на аквакултури и биологичното разнообразие

България е една от най-богатите страни в Европа от гледна точка на уникална флора и фауна. В страната се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа. В приложение към ЗБР като представителни за България и Европа са включени 106 типа природни местообитания, според Единната европейска класификация на местообитанията.

Тези ресурси са уязвими от човешката дейност, което се доказва с броя на местните видове, които изчезнаха през последните десетилетия или се превърнаха в уязвими, застрашени или критично застрашени към настоящия момент. За да запазим, защитим и подобрим тези аспекти на природното ни наследство трябва да балансираме опазването на природата с понякога конкуриращите я потребности на промишлеността, селското стопанство и туризма.

Площта на Защитените територии в България съставлява 4.9% от общата й площ. През 2005 год. най-голям относителен дял заемат природните паркове – 44,8%, следвани от националните паркове – 27.6% и резерватите – 14.1%. Най-малък е делът на поддържаните резервати – 0.8%. Съществуващите защитени територии имат висока природозащитна стойност. Площта на девствените гори е 257 000 ха (съгласно TBFRA), което нарежда България на трето място в Европа. Естествените процеси са добре представени в българските защитени територии и поради това съществува голям потенциал те да се развият като качествени паркове според Пан-Европейската оценка.

Опазването и устойчивото използване на ресурсите от риба и други водни организми трябва да се развива при осигуряване на благоприятен консервационен статус на морски хабитати и видове, които не са обект на стопанска експлоатация и при ограничаване на количеството и състава на съпътстващите улова видове и предотвратяване на увреждането на бентоса.

Развитието на аквакултурите в България до голяма степен е свързано с възможностите за пласмент на рибата и другите водни организми на международните пазари. Особено важно е да се обърне специално внимание на един важен проблем тясно свързан с реализацията на крайния продукт – качеството на рибата, рибните продукти и на другите водни организми. От една страна това е свързано с повишените изисквания на българския потребител, а от друга със задължителното съобразяване с критериите на пазарите на страните от ЕС. Достигането на желаното от потребителите качество е следствие от цялостна преоценка на използваните технологии и отделни техни елементи в сладководните аквакултури. Изключително внимание трябва да се обърне на оптималното използване на естествените хранителни ресурси (трофичността на водоемите) за различните видове риби за получаване на органична продукция.

Капацитета на риболовния флот на Република България не застрашава репродуктивните възможности на рибните популации на основните промишлени видове в Черно море и позволява устойчиво развитие на риболова по нашето крайбрежие.

Проблеми

Съществуващата мрежа от защитени територии не е напълно представителна. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати са 2.1% от територията на страната. Създаден е регистър на защитените територии (в МОСВ). Съществен проблем е липсата на компютъризирани граници на защитените територии и липсата на ГИС за системата от Защитени територии. Кадастъра на Защитените територии не е обвързан изцяло с националния поземлен кадастър.Разработването и утвърждаването на планове за управление за националните и природните паркове и поддържаните резервати продължава. Въведена е нормативно нова форма на териториална защита на биоразнообразието чрез създаване на защитени зони за опазване на природните местообитания. Скоро ще приключат дейностите по определяне на националната част от мрежата НАТУРА 2000 в България.

• 
  Опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие на страната.
  
• 
  Опазване и възстановяване на природните екосистеми.
  
• 
  Опазване разнообразието на местообитанията и видовете.
  
• 
  Опазване на генетичното биоразнообразие и обезпечаване на биологичната сигурност.
  
• 
  Осигуряване на устойчиво ползване на лечебните растения
  
• 
  Осигуряване на периодична информация за видовете риба и други водни организми.
  
• 
  Финансово обезпечаване на пилотен проект за изграждане на ферма за производство на зарибителен материал от калкан.
  
• 
  Оценка и ограничаване на вредното въздействие на аквакултурите и риболова върху околната среда и биологичното разнообразие.
  

• 
  Създаване на националната част от Мрежата Натура 2000, увеличаването на териториите под специална защита и създаването на режими за тяхното управление.
  
• 
  Разработване, приемане и изпълнение на планове за действие за всички застрашени видове, които са от световно/Европейско значение и актуализиране на Националната червена книга.
  
• 
  Създаване на административен капацитет за генетично модифицирани организми (ГМО) в МОСВ и МЗГ на централно и регионално ниво; създаване на консултативна комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите; обучение по прилагане и контрол на изпълнението на изискванията на Закона за ГМО; оценка на чуждите и българска флора и фауна (инвазивни) видове и разработване на мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху естествените екосистеми и местните видове; мерки за опазване на редките породи и растителни видове.
  
• 
  Установяване на мерки за обезпечаване на устойчиви практики по събирането и за защита на прекомерно събираните видове, до тяхното възстановяване.
  
• 
  Оценка на ресурсите от лечебни растения и разработване на Национална стратегия за лечебните растения и ревизиране на Плана за управление на горите и общинските програми за лечебните растения съгласно Националната стратегия за лечебните растения.
  
• 
  Подпомагане вноса на генетичен материал от ценни видове риби значими за развитието на аквакултурата; създаване на племенно селекционни центрове за стимулиране производството на качествен елитен материал от топлолюбиви, студенолюбиви и есетрови видове риби.
  
• 
  Мониторинг на състоянието на рибните запаси, тяхната експлоатация и екологосъобразното развитие на аквакултурите.
  
• 
  Провеждане на активна политика на разселване на хидробионти (restocking) с оглед опазване на биоразнообразието и устойчиво развитие на естествените популации. Изготвянето и прилагане на методика за оценка на ефекта от зарибяване. Провеждане на мониторинг на обектите на зарибяване. Зарибяване на водните обекти за любителски риболов с представителите на местни, аклиматизирани и нови видове риби представляващи интерес за любителският риболов.
  
• 
  Разработване и прилагане на планове за действие свързани с опазване на застрашени видове риби и техните местообитания.
  
• 
  Осъществяване на стриктен и ефективен контрол върху уловите и първите продажби на риба и други водни организми.
  
• 
  Изграждане на Рибарски контролни пунктове (РКП) обхващащи цялото крайбрежие. Всеки пункт ще бъде оборудван с везна за измерване на количествата разтоварена риба, както и офис оборудване с цел максимално улесняване на работата на риболовците и купувачите.
  
• 
  Изграждане и модернизиране на рибарските пристанища по река Дунав.