4.2 Строителство
В строителният отрасъл на област Перник през 2003 са развивали дейността си 190 по-големи и малки предприятия от частния сектор, които са произвели брутна продукция в размер на 57590 хил.лева., от която 75% е от строителство на нежилищни сгради, като от тях около 70% са от поддържане и текущ ремонт на сгради.
Жилищното строителство е сравнително ограничено като през последните пет години са построени и въведени в експлоатация - 561 броя жилища.
По-големите предприятия в строителството са: “Ск-13 Пътстрой”-АД, “Заводски строежи-ПС-Перник”- АД, “Хидрострой”-ООД, “Бетон”-ООД, “Инфрастрой-2001”-ЕООД, “Пътно поддържане”-ЕООД - Перник и Радомир и др.
Обемът на строителството в региона като цяло е в спад на продукцията и значително нарастване на стойността й.
Налице е сериозен проблем с реализацията на построените жилища. Това е израз на обедняване на населението, на намаляване броя на населението и на търсенето на жилища.
Броят на въведените в експлоатация обществени жилища, за община Перник намалява с 90%, а частните - с 85%. В същото време жилищния фонд нараства с 4%, като жилищната площ намалява с 12%, а топлофицираните жилища се увеличават с 19%.
-
|
Новопостроени и въведени в експлоатация жилища по общини
|
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
Общини
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо
|
105
|
111
|
22
|
122
|
201
|
|
Средна жилищна площ на едно жилище-кв.м.
|
58
|
60
|
64
|
70
|
73
|
|
в т.ч.
|
|
|
|
|
|
|
Брезник
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Земен
|
5
|
2
|
5
|
16
|
1
|
|
Ковачевци
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Перник
|
97
|
104
|
8
|
106
|
158
|
|
Радомир
|
3
|
5
|
9
|
-
|
42
|
|
Трън
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
|
|
|
|
|
Основното, което характеризира индустриалното развитие на областта, може да се резюмира така:
Регионалната икономика е моносекторна и с определящо място на индустрията. Индустриалното производство намалява през последните години, което рефлектира в редица други процеси. Изброените по-горе структурноопределящи производства са носещата конструкция на индустрията и изобщо на цялостния стопански живот на областта. Необходимостта от разработване и реализиране на стратегия по всяко едно от тези направления е очевидна и то на фона на липсата на местни материални ресурси, повишаващата се себестойност на създаваните блага и влошаващото се качество на продукта. Няма съмнение, че това се отразява негативно и върху търсенето на съответната продукция и следователно довежда до крупни загуби на пазари. За строителството те са израз не толкова на равнището на качеството, колкото на платежоспособността на потребителите. С тези съпътстващи реквизити аксиалната карта на индустрията придобива прекалено песимистични характеристики.
Налице е свръх натрупване на дълготрайни материални активи, значителни свободни производствени мощности, които са условие за диверсифицирана икономика, но при осъвременено производство и технологии. Единствената алтернатива, при наличните държавни и общински ресурси е преструктуриране.
Подпомагането на развитието на промишлеността и икономиката като цяло следва да включи мерки по:
стимулиране развитието на частния бизнес чрез инкубатори за малки и средни предприятия;
изграждане на зони на интензивна инфраструктура с високо отдаване, с потенциални възможности за привличане на външни инвестиции;
създаване на условия за развитие на новите информационни и комуникационни технологии;
“отваряне” на градското пространство в регионален, национален и международен план към съседните държави;
придаване необходимата пространствена конкурентноспособност и повишаване рейтингът на Перник, като областен център, от европейски мащаб;
приоритетно изграждане на пазарната и комуникационната инфраструктура.
4.3 Селско стопанство
Дейността на отрасъла се осъществява върху земеделска територия от 885 000дка, или около 73 на сто от селскостопанската. В структурно отношение около 81 на сто са нивите, 18 на сто - ливади, 0,5 на сто - трайни насаждения.
Трайно неизползваната обработваема земя представлява 28% от цялата площ.Причините са комплексни, характерни за земеделското производство в страната, но има и някои специфични фактори.
Основен проблем в земеделието на областта представлява високия процент на необработваеми площи.
Областта не е традиционен земеделски район. В продължение на години се насаждаше негативно отношение към отрасъла. Няма традиции в земеделското производство. Числеността и възрастовата структура на населението, както и образователната квалификация не подпомагат развитието на земеделието. Характерна тенденция е намаляване броя на населението в трудоспособна възраст и неблагоприятно съчетание на основните демографски фактори с превес на смъртността над естествения прираст във всички общини. Отрицателното миграционно салдо също е характерно за всички общини, като по-висок е процента за селата. Не е налице основният фактор за производство – пълноценна работна сила. Може да се разчита основно на пенсионери и едва около 10% безработни до 40 годишна възраст.
Голяма част от собствениците на земя, които имат опит в земеделието не желаят или не са в състояние поради напреднала възраст, липса на първоначален капитал или други причини да организират частно земеделско производство. Около 13% от цялата обработваема площ се обработва от самите собственици / наследници / и различни сдружения, които не са юридически лица.
Отдаването на земята под аренда или наем е оптималния вариант за обработване на земята за повечето собственици, тъй като им гарантира минимални доходи, до създаването на реален пазар на земята.
Територията на областта е със сравнително ограничени ресурси за развитие на селското стопанство, определящи се от характера на релефа, климата, качеството на почвите и др.
Анализът на данните за периода 1999-2000 г. показва, че от 212 410 дка посевна площ през 1999 г., нейният размер през 2000 г. намалява на 166 300 дка.
За посоченият период намалението на засетите площи е с около 22 на сто.
Растениевъдната продукция е специализирана основно в производство на зърнени култури - 78 на сто, около 4 на сто - технически култури, около 11 на сто - зеленчуци.
През 2000 г. производството на основни селскостопански култури възлиза на: пшеница – 22 461 т; ечемик – 2 073 т; царевица за зърно - 346 т; фасул – 11 т;слънчоглед - 424 т; домати – 4 763 т; пипер – 87 т; картофи – 4 805 т; плодове - 3 045 т.
Средните добиви от 1 дка съответно са следните: пшеница – 206,5 кг; слънчоглед – 68,8 кг; картофи - 593 кг.
Засетите площи със селскостопански култури в областта - реколта 2000 год. са сеитба на: 108 790 дка с пшеница и 2160 дка съсзърнено-фуражни култури.
Основните производствени резултати от земеделски култури в област Перник, през 1999 г. и 2000г., са показани в таблиците, които следват:
-
Обработваема земя и посевна площ по групи култури в растениевъдството
|
|
|
|
1999
|
2000
|
Обработваема земя към 1.07. - (Хиляди хектара)
|
|
|
Общо¹
|
85
|
92
|
Ниви
|
69
|
72
|
Многогодишни плодови, ягодови и др. трайни насаждения
|
1
|
0
|
Естествени ливади
|
15
|
19
|
Изкуствени и комплексни пасища и др. категории земи
|
0
|
1
|
Посевна площ-общо-(Хектари)
|
21241
|
16630
|
в т.ч.по групи култури
|
|
|
Зърнени култури-всичко
|
17387
|
13039
|
зърнено-хлебни
|
12959
|
10879
|
зърнено-фуражни
|
3741
|
2134
|
варива
|
687
|
26
|
ориз
|
-
|
-
|
Технически култури-всичко
|
894
|
706
|
маслодайни
|
850
|
616
|
влакнодайни
|
-
|
40
|
етерично-маслодайни и лекарствени
|
43
|
20
|
хранително-вкусови
|
1
|
-
|
други
|
-
|
30
|
Зеленчуци, картофи, дини и пъпеши-всичко
|
1873
|
1792
|
зеленчуци
|
959
|
979
|
картофи
|
910
|
810
|
дини и пъпеши
|
-
|
-
|
Фуражни култури-всичко
|
1073
|
1078
|
сочни фуражи
|
22
|
25
|
силажни култури
|
203
|
179
|
едногодишни тревни фуражи
|
155
|
255
|
многогодишни тревни фуражи
|
692
|
619
|
Овощни градини-всичко
|
403
|
404
|
в т.ч.плододаващи
|
260
|
260
|
Лозя-всичко
|
-
|
-
|
в т.ч.плододаващи
|
-
|
-
|
Ягодови плодове-всичко
|
8
|
8
|
в т.ч.плододаващи
|
8
|
8
|
|
Производство на основни земеделски култури
|
|
|
|
|
(Тонове)
|
|
|
Основни култури
|
1999
|
2000
|
|
|
Зърнени култури
|
33113
|
24891
|
|
|
Пшеница
|
29090
|
22461
|
|
|
Ечемик
|
2545
|
2073
|
|
|
Царевица-зърно
|
1051
|
346
|
|
|
Фасул
|
427
|
11
|
|
|
Технически култури
|
827
|
424
|
|
|
Слънчоглед
|
827
|
424
|
|
|
Зеленчуци
|
22033
|
11140
|
|
|
Домати
|
4971
|
4763
|
|
|
Краставици
|
94
|
87
|
|
|
Пипер
|
2446
|
1485
|
|
|
Картофи
|
14522
|
4805
|
|
|
Плодове
|
4284
|
3045
|
|
|
Ябълки
|
2253
|
1177
|
|
|
Череши
|
853
|
732
|
|
|
Грозде
|
1161
|
1120
|
|
|
Ягоди
|
17
|
16
|
|
Сподели с приятели: |