Стратегията за развитие на област Перник за периода 2005 2015 г

Развитието на животновъдството в областта за един период от 10 години показва, че броя на селскостопанските животни намалява значително. Този спад се дължи на реформата на съществуващите структури и изграждането на нови, свързани с аграрните процеси. Въпреки, че през последните две години се наблюдава едно увеличение на селскостопанските животни, то е незначително и не може да компенсира тяхното намаление от общо три пъти при говедата и около четири пъти при овцете. Само развитието на козевъдството в личните стопанства бележи едно чувствително нарастване.

През 1999 г. и 2000г. производството на някои основни продукти от животновъдството, всички категории стопанства, са:

Продукти и продуктивност на селскостопанските животни
	Мярка	1999	2000
Мляко
общо	хил.литра	37820	30949
краве	÷	31087	25396
овче	÷	2202	1646
Яйца	хил.броя	26185	24171
Непрана вълна	тона	127	108
Среден надой мляко от фуражна крава	литра	3670	3329
Средна носливост на яйца от кокошка	броя	182	165
Среден настриг на вълна от овца	грама	3098	2980

Горите в Пернишка област се възприемат от населението като част от националното богатство и националната ни идентичност. Техните икономически, социални и екологични функции са от важно значение за устойчивото развитие на промишлеността в областта и подобряване на условията на живот особено в селските и полупланинските райони. В голяма степен тези функции са незаменими не само на териториален, но и в национален мащаб.

В резултат на политическите и икономически промени в страната след 1989г., горският сектор премина в период на реформи, насочени към функциониране в условия на пазарна икономика и плурализъм на собствеността. Сложността на този преход е предопределена и от изострената социална и икономическа обстановка в която той протича. Поради това, редица негативни промени от развитието на цялото общество и икономиката, намериха своето отражение и върху горския сектор.

Обективните условия налагат създаването на ефективна система за многоцелево управление на горите и за развитие на модерна горска промишленост, което изисква нови решения. Същевременно, поетите ангажименти по редица важни международни споразумения и в процеса на присъединяване към ЕС, ни изправиха пред динамични глобални предизвикателства. За да се отговори на тези реалности е необходимо да открием основните проблеми и предизвикателства, залегнали в горския сектор днес и да намерим начин за тяхното решаване.

Състояние на процеса по възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд
	Мярка	27.12.2000	3.01.2002	2.01.2003
Общо	хектари	12926	13975	13974
Възстановена собственост¹	%	98,7	85,2	83,2
Възстановено право на собственост върху горите и земите от горския фонд
На физически лица
Общо	хектари	11732	12860	12859
Възстановена собственост²	%	98,6	92,0	92,0
На общините
Общо	хектари	216	216	216
Възстановена собственост²	%	100,0	1,5	1,5
На юридически лица
Общо	хектари	978	899	899
Възстановена собственост²	%	99,3	6,4	6,4

Туристическият бранш в областта вегетира бавно, като окончателно намалява своя потенциал: брой на хотели (за 1999 г. – 3 бр.), на леглата в тях (362 бр.), на използваемостта на леглата, на реализираните нощувки, брой на хижи (за 1999 г. – 7 бр.). Единствено е запазен броят на лагерите за ученически отдих.

Наличието на природни дадености, бази за отдих и туризъм, доброто екологично състояние на общините Земен, Трън и Ковачевци са предпоставки за развитието на селския и еко туризъм, а в общини Трън и Брезник – на ловния туризъм.

Природни и туристически забележителности:

- пещера “Духлата”, с площ 48,3ха, обявена за природна забележителност със Заповед № 82/08.02.1991г. на МОС е най-дългата пещера в България и се намира в землището на с. Боснек, община Перник, в природен парк “Витоша”, който е обявен за национален парк през 1934г. и е първият национален парк не само в страната, но и на Балканския полуостров;

- поддържан резерват “Острица” – землище на община Перник и община Радомир; обявен за Народен парк с постановление от 1943г., по-късно е обявен за резерват с ботаническа цел, а от 1999г., със Заповед на МОСВ, се прекатегоризира в поддържан резерват;

- природна забележителност “Див божур” – землище на с. Извор, община Радомир.Обявена с цел опазване на лечебното растение от сем. Paeoniae;

- природна забележителност “Ждрелото на река Ерма” – землище на с.Ломница, община Трън, едно уникално творение, създадено през хилядолетията от борбата между вода и скала на р. Ерма. Обявено през 1961г. за природна забележителност с цел защита на уникални скални образования. Районът е богат на растителни и животински видове с природозащитен статус, някои с единични находища в страната;

- защитена местност “Чокльово блато” – с.Байкал, община Радомир.Уникална екосистема, съчетаваща разнообразие на флора и фауна;

- природна забележителност “Вековна дъбова гора” – с.Извор, община Радомир. Обявена с цел запазване на естественото находище на 120-140 годишно насаждение от зимен дъб и цер.

Друго направление за развитието на туризма е изграждането на частни крайпътни заведения, мотели и охраняеми паркинги за обслужване на транзитно преминаващия пътникопоток по първокласен път Е 79 София – Кулата – Солун и пътя София – Кюстендил – Гюешево.