Характерно за тази “деликатна” сфера е понижаване както на количеството, така и на качеството на здравните услуги.
В процеса на реформиране на системата за здравно обслужване се създават и нараства броят на частните лекарски и стоматологични кабинети, в които качеството на обслужване е на добро професионално ниво и привличат все по-голям брой пациенти.
Налице е увеличение и на частните аптеки.
5.5 Образование
В образователната система са обхванати общо 58 броя учебни заведения, от които: 45 общообразователни училища, 2 специализирани, едно СПТУ и 10 техникума.
Общата численост на учащите се в региона е 19 669 души.
Общият брой на преподавателите в образователната система на областта е 1 605.
Формирането на всеки гражданин до голяма степен е свързано с училището. И за да се почувства българинът европеец, а приобщаването към Европа да не звучи чисто формално или административно, то базисът на европейското мислене и самочувствие трябва да се търси в българското училище.
Образователното дело в областта е в режим на активна адаптация към новите условия. Въвеждането на изучаване на чужд език още в първи клас, на нови учебни програми и нов учебен план, както и преминаване към 12-класно обучение, ще гарантира неговото качество и признаване на документите за завършено средно образование – дипломи и свидетелства за професионална квалификация в европейските страни.
5.6 Култура и културно наследство
Създаването на културни блага, общо за региона, е белязано с анемичност. Отчита се: намаляване на броя на местата в театъра, представленията, кината, прожекциите, посещенията на кината, библиотеките и библиотечния фонд. Най драстични са измененията в институцията “Кино”.
Перник е включен в списъка на Европейските фестивални градове и участва в културния календар с провеждания през м.януари на всяка четна година Международен фестивал на маскарадните игри. Традицията на кукерските игри се е запазила през вековете и се практикува ежегодно в Пернишките села през м. януари.
Решаването на проблемите на културата в областта се очертава да бъде сложен и дълготраен процес, основно поради две причини. Първата, защото в условията на преход към пазарно стопанство културата се оказа на кръстопът между парадоксите и оптимизма. Парадоксите са свързани с търсенето на вярното решение за развитието на културата с ограничени финансови ресурси, оптимизмът – защото за българина съприкосновението с културата е национална принадлежност, същинско потребление и възпроизводство на интелекта, следствие и фактор на прогреса. Другият проблем е абсолютното и относително намаляване на средствата от личните бюджети на гражданите, които се изразходват за потребление на културни блага.
Нужно е установяването на надеждни правила за организация на тази важна социологическа система на обществото, стимулиране на спонсорството, дарителството и т.н.
По статистически данни броят на обектите на културата за региона, през 2003 г., е 298, от които: един театър, 1 кино, 2 музея, 96 читалища и 195 библиотеки.
Инфраструктура и статистика на духовните дейности
общо за областта
-
1. ТЕАТРИ
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Театри
|
1
|
1
|
.
|
.
|
.
|
Места
|
480
|
480
|
.
|
.
|
.
|
Посещения /хил./
|
24
|
16
|
.
|
.
|
.
|
-
2. КИНА
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
2
|
2
|
.
|
.
|
1
|
Посещения /хил./
|
20
|
9
|
.
|
.
|
16
|
3. МУЗЕИ
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
2
|
2
|
.
|
2
|
.
|
Посетители /хил./
|
18
|
18
|
.
|
14
|
.
|
-
4. РАДИО -ТЕЛЕВИЗИОННИ СТАНЦИИ
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Радиостанции
|
|
|
|
|
|
Брой
|
-
|
-
|
.
|
.
|
.
|
Програми /часове/
|
-
|
-
|
.
|
.
|
.
|
Телевизионни станции
|
|
|
|
|
|
Брой
|
-
|
1
|
.
|
.
|
1
|
Програми /часове/
|
-
|
8784
|
.
|
.
|
8760
|
-
5. ЧИТАЛИЩА
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
96
|
96
|
.
|
.
|
.
|
-
6. БИБЛИОТЕКИ
|
|
|
|
|
|
(Брой)
|
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
|
|
|
|
|
|
Общо
|
197
|
195
|
.
|
.
|
.
|
Библиотечен фонд /хил./
|
1433
|
1429
|
.
|
.
|
.
|
-
7. ИЗДАДЕНИ КНИГИ, БРОШУРИ И ВЕСТНИЦИ
|
Издания
|
2001
|
2002
|
2003
|
Книги
|
|
|
|
брой заглавия
|
3
|
7
|
5
|
тираж-хил.
|
2,2
|
2,8
|
1,9
|
Брошури
|
|
|
|
брой заглавия
|
7
|
4
|
2
|
тираж-хил.
|
2,4
|
1,6
|
1,0
|
Вестници
|
|
|
|
брой заглавия
|
3
|
3
|
4
|
тираж-хил.
|
328,0
|
161,4
|
335,7
|
6. Техническа инфраструктура
6.1 Водоснабдяване и канализация
Водоснабдяването се характеризира с общо взето запазване на дължината на тръбопроводите и в същото време намаляване на обема на подадената вода, което е свързано със закриването на някои производства.
Основни източници, осигуряващи водоснабдяването на региона, са: язовир “Студена” и водохващания (каптажи и резервоари).
Подобряване качеството на водите до изискванията за питейни цели се осъществява чрез пречиствателни станции за питейни води.
Канализационните системи в населените места от областта имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологично равновесие.
Състоянието на канализационната система и третирането на отпадните води се характеризира с ниска степен на изграденост.
В таблицата, която следва, е представено отвеждането и пречистването на отпадъчните води общо за областта.
ЗАУСТЕНИ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В ОБЛАСТ ПЕРНИК ПРЕЗ 2003ГОД.
хил. м³/год.
Област
|
Заустени
отпадъчни
води
общо
|
В т.ч. трети-
рани
общо
|
В т.ч. трети- рани с биологични
и др. методи
|
Заустени от
наблюдавани
стоп. единици
общо
|
В т.ч. трети-
рани
общо
|
В т.ч. трети-
рани с биологични
и др. методи
|
Заустени
от обществ.
канализация
общо
|
В т.ч.
третирани
общо
|
В т.ч. тре-
тирани с
биологични
и др. мето-
ди
|
Заустени
от дома-
кинства не-
свързани с
общ. Кан.
|
Югозапа-
ден район
|
703128
|
659909
|
181044
|
498545
|
481260
|
3696
|
197007
|
178649
|
177348
|
7575
|
Перник
|
23024
|
17222
|
16721
|
5483
|
677
|
197
|
16686
|
16545
|
16524
|
855
|
6.2 Транспортна мрежа
Транспортно-комуникационната система на областта се е формирала от историческото развитие на областния център, местоположението му на територията на страната и близостта до столицата.
Пътната инфраструктура в областта, която е част от Републиканската пътна мрежа възлиза на 539,5км и се състои от:
-
I-во класни пътища – 80,1км
-
II-ро класни пътища – 65,8км
-
III-то класни пътища – 387,8км
-
Пътни връзки - 5,8км
Основните пътни артерии в областта са път I-1 / Е-79 / “Владая-Делян”, път I-6 / Е-871 / “Кюстендилска област-Радомир-Даскалово” – осигуряващи връзка със съседните области и държавни граници, а път II-63 “Перник-Брезник-Стрезимировци” осигурява връзка между три общини и се явява също част от международна пътна връзка / Р Сърбия /.
През 1994г. започна рехабилитация на Іво класната пътна мрежа в РБългария, като в областта се реализира Лот 6 и Лот 2А /по път Е-871/. В момента се изпълнява рехабилитация и уширение на път Е-79 «Даскалово-Делян», който следва да се въведе в експлоатация през 2005г.
Съгласно Проект «Транзитни пътища 4» на Агенция «Пътища», през 2005г. ще стартира Лот 9, с което в следващите две-три години път Е -871 изцяло ще бъде рехабилитиран от Кюстендил до Даскалово. Оставащата част неремонтирана от Іви клас пътища е преминаване през с.Драгичево с изграждане на пътен надлез за с.Рударци, за който има проектна обезпеченост и извършени отчуждителни мероприятия.
Основен проблем за региона е лошото състояние на пътната мрежа (част от улиците не са изградени с необходимия габарит, нарушена настилка и т.н.), което пречи за нормалните връзки между населените места.
Друг проблем е паркирането, особено в централната градска част на Перник, поради увеличаващата се моторизация и използваемост на леките автомобили.
Основната тежест от пътуванията в областта се поема от масовия транспорт. Двете основни системи – автобусен и тролейбусен транспорт, формират системата, която обслужва пътуванията на населението.
Разработената и утвърдена областна транспортна схема, която включва 29 автобусни линии, осигурява обществения превоз на пътници между населените места на общините в областта.
На територията на област Перник “БДЖ”ЕАД осъществява следните видове превози
Пътнически превози:
Ежедневно се движат
-2 международни пътнически влака
- 14 бързи пътнически влака
- 20 пътнически влака
Международните пътнически влакове в областта са част от релацията Будапеща-София-Солун и обратно.
Бързите влакове, които минават на територията на област Перник основно обслужват пътникопотока на гр.Перник, гр.Кула, гр.Петрич, гр.Кюстендил, гр.Гюешево.
Пътническите влакове обслужват предимно учащи и работници от Перник до София и обратно.
С пускането в експлоатация на новите ДМВ (Дизелови мотрисни влакове) от “Сименс” по маршрута София-Кюстендил и обратно ще се подобри качеството на обслужване на пътниците от област Перник.
Товарни превози
Основни видове товари, които се превозват по железопътен транспорт в областта са:
- руди и метални отпадъци
- изделия на черната металургия
- твърди минерални горива
През 2004год. в гарите на област Перник са натоварени 756 хил. тона товари и разтоварени съответно 1012 хил. тона.
Много от жителите и техните семейства на област Перник се препитават като работници и служители в системата на железопътния транспорт.
В системата на “БДЖ” ЕАД на територията на областта има следните структури:
Към “Поделение за товарни превози” София:
- кантора “Товарни превози”-Перник 59 броя (работят като ръководител търговска експлоатация, началник влак товарно движение, маневрен стрелочник и др.)
- вагонно-ревизорски участък Перник-42 броя (като заемана длъжност предимно ревизор вагони)
- цех за ремонт на товарни вагони-44 броя
- филиал по експлоатация на локомотиви-54 броя-локомотивни машинисти и пом. локомотивни машинисти
- цех за ремонт на локомотиви-12 броя работници по ремонта на локомотиви
- ЖП Общежитие в гр.Перник-4 броя персонал
Към “Поделение за пътнически превози” София:
- превозна служба Перник-25 броя )като началник влак пътническо движение и кондуктор)
- билетоиздаване и колетна дейност - 31 броя - като “Ръководител търговска експлоатация”
- към Регионален център Кюстендил - 10 броя билетопроверители за област Перник
- пункт за почистване и екипиране - 13 броя
6.3 Топлоснабдяване и газоснабдяване
Топлоснабдяване е осигурено само в гр.Перник, като основен топлоизточник е ТЕЦ”Република”
«Топлофикация-Перник» ЕАД произвежда електроенергия и топлоенергия по високоефективния комбиниран цикъл, което се насърчава от Закона за енергетиката. Основната суровина за производството са въглищата, произвеждани в пернишкия каменовъглен басейн. Потребители на топлоенергията са гражданите на гр.Перник, държавните учреждения и фирмите. Обществените снабдители на електрическа енергия са длъжни да изкупуват цялото количество, произведено от дружеството по комбиниран цикъл, на преференциални цени.
Във връзка с приемането на Р България в Европейския съюз на дневен ред излизат въпросите за значително намаляване на емисиите, замърсяващи атмосферата. ТЕЦ”Република” е включена в Програмата на Р България за ограничаване на определени замърсители на въздуха от големи горивни инсталации.
“Топлофикация – Перник” кандидатства пред Министерство на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за производствената дейност на ТЕЦ”Република”. Условие за получаване на разрешителното е да се планира и изпълни Инвестиционна програма, с което да се осигури прилагането на най-добрите налични технологии в производството и изпълнение на нормите за емисии на вредни вещества в почвата, водата и въздуха. През 2002 г. бе утвърдена “Програма за рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник”.
Подписването на заемно споразумение през 2003г. между Световната банка (МБВР) и «Топлофикация Перник» стартира изпълнението на горепосочените програми. В края на 2004г. бе подписано споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и «Топлофикация Перник» за безвъзмездна помощ при изпълнението на строително-монтажните работи на обектите по програмата за рехабилитация на ТСС на гр. Перник.
Сподели с приятели: |