Трета част от трета глава на настощата дисертация изследва

Втората световна война е преломен момент в нашата литературна история, защото литературата е изправена пред ново, радикално ново начало. Тя става жертва на идеологическия догматизъм, на пропагандата и липсата на свобода. Поставена е принудително в ситуация, която претендира да постави „началото на началата“ във всички области на битието. Естетиката, духовният живот се подчиняват на партийни директиви. Догматът на социалистическия реализъм изважда литературното творчество от неговата жизнена среда – свободата и въображението, и го поставя в сферата на пропагандата. Въпреки това, то създава ценности, не пренебрегва сложната човешка проблематика, човешката двойственост, възможността на субекта да разрешава проблемни ситуации от себе си, а не от и заради илюзията наречена партия.

Така се въвеждат нови социални светове, преосмисля се художествено българската история и се разгръщат философските аспекти на историческото битие. Това е големият принос и на Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Георги Мишев, Атанас Далчев и още, и още имена.

Вярно е, че българската литература не роди своя Ремарк, и то не само заради идеологическия догматизъм. Ако перифразираме думите на голямата актриса Таня Масалитинова, може би защото фронтът много дълго е бил твърде далеч – „Войната започна, докато учех в „Кузмина“. Само че ние, като всички млади глупаци, понятие нямахме какво значи това и дори се радвахме. За нас тя беше нещо едва ли не романтично, нещо ново, което щеше да внесе романтична промяна в живота ни. Разбира се, една от причините за нашето отношение беше, че фронтът все още беше много далеч – някъде във Франция и Англия“. И въпреки това, бомбардировките над София, евакуацията, несигурността в ежедневието, предусещането за нещо апокалиптично, дават своя отпечатък и върху поезията, и върху прозата.

Разрушения и смърт. Това е битието на българите във времето на войната. Тя отнема всичко – радостта от живота, оптимизма, очакването. Тъжни са редовете, посветени на евакуацията на семействата. Потоци от хора бързат да напуснат столицата, на гарата цари хаос, а в душите ужас.

Така е отразена войната в повечето творби на нашата литература, които визират не фронта, а живота на мирното население. Различни автори, с различни свои пристрастия, но с една присъда над безумието на Втората световна война.

Едно неспокойно и трагично време, намерило своето отражение в написаното от 30-те години на XX век до края му. Създаденото от българските писатели заслужава вниманието на днешния човек. Цитираните произведения ярко и недвусмислено показват ангажираността на творците към проблемите на тяхното съвремие, категоричната им гражданска позиция и отрицанието на войната заради нейната безнравственост. Българските писатели са отговорни към повелите на времето, но и към повелите на човека. Без разлика от своите политически пристрастия те навлизат в сложния свят на човешката двойственост, водени от своята хуманност и чувството за дълг пред съвременниците и пред поколенията.
Изводи:
В резултат на направените изследвания в трета глава на този труд, можем да обобщим, че дипломатическите ходове за излизане на България от Втората световна война са дълъг и сложен процес, плод на много усилия и често непоследователни действия. Пътят на възстановяването на столицата е труден, макар и държавата да полага големи усилия да координира възстаноителните дейности. Пропагандата у нас в този период променя своята посока в съответсвие с международната обстановка в края на войната и вътрешнополитическите цели на страната ни. А българската литература и до днес остава длъжник на обществото по отношение отразяването на трагедията на Втората световна война в романистиката и прозата въобще, макар да има своите блестящи произведения военна лирика.

Заключение:
В резултат на извършено в дисертационния труд изследване можем да обобщим и да направим следните основни изводи:
Никой не може да даде точни, изчерпателни и неоспорими статистически данни за количествените измерения на „битката за София“. Може да се разглеждат като относително достоверни обобщените данни за хвърлените над граждански и военни обекти около 50 000 разнокалибрени авиобомби като само София дава над 2200 убити и ранени граждани при повече от 12 000 разрушени, опожарени или повредени сгради и постройки. Материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 2, 8 млрд. лв.

Истинската въздушна кампания над София преминава през три ясни фази в периода късната есен на 1943 г. – ранното лято на 1944 г.:

– периодът ноември 1943 г. – първата половина на януари 1944 г., характеризиращ се с постоянно нарастващ интензитет и жестокост на бомбардировките с цел бързото излизане на България от войната;

– временното спиране на въздушните атаки от средата на януари до средата на март 1944 г. , съвпадащ с интензивни дипломатически ходове за преориентацията на София и

– последната фаза от пролетта на 1944 г., когато атаките са може би най-силни, но те са по-скоро с наказателен характер и не носят на съюзниците надеждата, че точно така ще бъде разрешен българският въпрос.

Във всяка от тези фази има примери на героизъм и себеотрицание, както и на страх и паника; примери на съпричастност и човещина, както и на лицемерие, цинизъм и егоизъм.

Англо-американските бомбардировки над София и по-големите градове на страната в периода 1943 – 1944 г. са едно от най-сериозните изпитания пред българския народ и неговата държавност в годините на Втората световна война. Десетилетия по-късно, след края на Студената война, тактиката на подобни бомбардировки в едни други военно-политически условия ще бъде наречена образно „шок и ужас“, но дори и през 1943 – 1944 г. те обслужват доста удачно стратегията на съюзниците, въпреки че не постигат набелязаната цел – излизането на България от войната. България ще напусне хитлеристката коалиция сравнително скоро – през септември с.г., но едва след като Червената армия стига до Дунава, което ще благоприятства възхода на левите сили по пътя им към властта. Тогава ще се окаже, че всички сметки в София за печеливша стратегия в тази световна война са се оказали погрешни, а платената вече цена са жертвите, руините и страданията в столицата и страната.

Въпреки банкрутиралия прогермански политически курс на двореца и кръга около Богдан Филов начинът, по който обикновените българи (особено софиянци) оцеляват в тези дни и месеци на страдания говори доста красноречиво за духа на нацията и способността й да се мобилизира. Говори и за чувството за държавност, което е съществувало в онези критични дни. След като и политици и управляващи, и обикновените хора преодоляват първоначалното стъписване от терора на масираните бомбардировки и обхваналата ги паника, се открояват действия и примери на личен героизъм и твърдост пред страха от последиците на връхлитащата от небето смърт. Много критики и гняв предизвикват онези, които не помагат на другите, а гледат да спасят имот, имущество и живота си за тяхна сметка. И все пак в паметта остават примерите на летеца Димитър Списаревски и на мнозина други, пожертвали себе си в небето над София, за да спасят съгражданите си, а така също и на много незнайни обикновени хора, помогнали на ранени, болни и немощни стари хора, жени и малки деца да се измъкнат от руините, да не умрат от глад или пък да напуснат столицата.

Обобщавайки резултатите от това проучване следва да посочим, че въпреки сериозните усилия за подготовка на столицата за противовъздушна отбрана, градът и неговите хора се оказват в крайна сметка недостатъчно подготвени за подобно изпитание. Направено е доста – и като мерки за осигуряване на защитата, и като обучение на населението и съответните служби. И все пак, когато въздушната война започва, това ще се окаже недостатъчно. Българите ще реагират по начина, по който са реагирали и други жители на големи градове в онези години, въпреки че на мнозина у нас страданията и жертвите са изглеждали като наказание на обикновените българи заради направения от управляващите в България политически избор на съюзници в лицето на силите на Оста. Ще последват тежките пораженията върху цивилно население, разрушенията, евакуацията и всички останали съпътстващи трагически последствия на тази тотална война.

В тези тежки дни на изпитание редица институции помагат на хората да оцелеят – и това важи в особено силна степен за защитните групи, пожарните и санитарните служби, полицията и войската, участващи в спасителните и възстановителните работи и др. Вероятно най-ефективни са службите на Софийската голяма община, въпреки създадения хаос и онези специфични общинско държавни органи – комисарствата, които канализират усилията за справяне с кризата – и при разчистването на разрушенията, и при евакуацията, и при подпомагането на пострадалите и осигуряването на вода, храна, топлина, светлина и облекло за жителите на столицата.

70 години след тези събития, нека споменем паметта на загиналите и да съхраним историческия спомен за онези дни точно в името на това те да не се повтарят. София и днешните поколения са длъжници на тяхната памет и особено на себеотрицанието на онези, които правят възможно оцеляването на града и неговите хора.

4. 
   Автосправка за научните постижения с приносен характер в дисертационния труд
   

На базата на сериозна документална основа е извършен нов преглед на развитието и хода на Втората световна война що се касае до България. Представени и анализирани са широка база документи както по добре познати и разработени аспекти на войната, така и върху не дотам осветлени трагични и с безспорно влияние върху нацията моменти и събития. Настоящето изследване са старае да даде нова информация и да хвърли нов поглед върху процесите, довели до влизането на България във Втората световна война, последвалият ход на събитията и трудните опити за излизането на страната от най-трагичното до момента събитие в хода на световната история. Извършен е подробен анализ на редица документи с вътрешно и външнополитически характер. Изследвана е позицията на българското правителство през периода и е направен опит тя да бъде обяснена. Проучени документално са редица институции, съществуващи или специално създадени за нуждите на военновременна икономика на страната. Направен е основаващ се на масксимално широк брой литературни произведения анализ на отражението на войната в българската литература изобщо- проза, поезия, мемоарна литература и т.н.

5. 
   Публикации на докторантката, свързани с дисертационния труд