1. 2. Антихитлеристката коалиция се приближава към Балканите: въздушната заплаха за София става реалност (юли – ноември 1943 г.)
Втора част на първа глава разглежда промените по фронтовете на Втората световна война и обратът на Източния фронт и в Средиземноморието през лятото на 1943 г., които карат ръководството на държавата и общината да ускорят подготовката си за евентуални въздушни нападения. На 12 юли 1943 г. столичният кмет инж. Иван Иванов издава специална заповед ГМ-394-VІІ за необходимите неотложни мерки за противовъздушната и химическата защита. Тя е резултат от поверително писмо на Министерството на вероизповеданията и народното здраве от 8 юли с.г., в което се предупреждава, че опасността от въздушни нападения над София е „нараснала извънредно много и може да се счита за предстояща“. В заповедта се нарежда създаването на специални звена за противовъздушна и химическа защита към всяка служба на общината, както и се разпорежда вземането на специални мерки в тази връзка по отношение на мероприятия по затъмнението, осигуряването на материали и инструменти за защита, както и за обучение на общинските служители. Ресорният заместник-кмет е Хр. К. Стоилов, а началник на Гражданско отделение и завеждащ П.В.Х.Защита е Владислав Мечков. Дейностите се осъществяват в координация с Министерството на вътрешните работи и народното здраве – Централното управление на министерството натоварва с тази задача началника на отделение при министерството Михаил Керемидчиев. Естествено, противопожарните мерки са координирани и с Началника на Столичната пожарна команда Юрий Захарчук.
Основните положения в заповедта касаят разпределението на отговорността по подготовката и ефективна организация на защитата. Дирекцията на трамваите и осветлението е задължена да вземе всички необходими мерки за пълното улично затъмнение в района на Столичната голяма община. Тя следва да направи задължителните затъмнителни приспособления за всички общински превозни средства – трамваи, автомобили, камиони, омнибуси и др. Във всяка служба на СГО се определя човек на властова позиция /подначалник, началник служба, началник бюро и др./ и по възможност запасен офицер или подофицер за ръководител на П.В.Х.З. на службата, които да носят отговорност за решенията и предприетите действия от службата. Към всяка служба се сформира защитна група, съставена от преминали обучение защитници – имената на ръководителите и членовете на тези групи следва да бъдат изготвени в срок от 3-4 дни. Общият надзор е в ръцете на помощник кмета Иван Лекарски и на началника на Гражданското отделение. Във всички обществени сгради се предприемат мерките, изисквани от гражданите. Има и специфични задачи – защита и съхраняване на складови имущества и архиви (за които се осигуряват сандъци по специално нареждане), а също и началниците да внушават спокойствие и подчинение на служителите. От общинските чиновници и служители се изисква в домовете си да предприемат подобни мерки за защита, за да стават по този начин пример за подражание от останалите граждани.
Службата за пасивна противовъздушна и химическа защита към СГО е изградена в единодействие с военното ръководство на столичния гарнизон. Началник на отделението е кап. Коста Станев и той е подпомаган в командването от две секции – наблюдателно-предупредителна (двама офицери) и гражданска П.В.Х.З., снабдителна и обезвредителна служба (5 офицери) или командване общо от 8 офицери. Към това командване са придадени 5 защитника-писари, 5 защитника за свръзка и 11 защитника на 3 смени телефонисти в отделението. При „тревога“ към тях идват и началниците на съответните общински служби с отговорности по линия на въздушна защита (Санитарно отделение, Техническата работилница и отделение Чистота, Водопроводното и канализационното отделение, отделение Социални грижи и Архитектурно-градоустройствена дирекция, както и някои други служби).
Територията на СГО е разделена на 20 защитни групи, от които 14 в чертите на големия град и 6 в придадените селски общини – Слатина, Надежда, Бояна, Горна баня и Княжево. Именно защитната група обслужва съответния район и е длъжна да гаси създадените пожари и да подпомага пострадалото население по време на въздушно нападение. Всяка защитна група има три ядра – полицейско-наблюдателно, санитарно-химическо и пожарно-техническо-противопарашутно. Полицейско-наблюдателното ядро бди и защитава дисциплината на гражданството при подаване „тревога“, наблюдава и разузнава за пораженията, като веднага донася на началника на групата за даване на незабавна спасителна и друга помощ, пази от разграбване пострадалите имоти на гражданите, извършва полицейска служба относно движението на гражданите, прибирането и конвоирането на смутителите на реда. Санитарно-химическото ядро дава първа медицинска помощ на пострадалите, отнася тежко пострадалите граждани в превързочните пунктове на групите, прибира убитите граждани и ги отнася до предвидените за това места, действа като химическо ядро за обеззаразяване на обгазените места и дава помощ на пострадали от химикали хора и животни. Пожаро-техническо-противопарашутното ядро води борба с възникналите пожари, открива и изважда затрупани под срутени сгради граждани, води борба с парашутистите.
Трудът анализира подробно целия този процес на подготовка на гражданското население.
Изводи:
В резултат на изследването, извършено в първа глава от дисертационния труд може да се обобщи, че реалностите на войната заварват военновременна София добре, но не отлично подготвена въпреки несъмнените услия на правителството в тази посока.
Втора глава. Битката за София – кошмарът на реалната война (1943-1944 г.)
|
Сподели с приятели: |