ДУХОВНА ЦИРКУЛАЦИЯ ПО ВЕНИТЕ НА ПРИРОДАТА

ДУХОВНА ЦИРКУЛАЦИЯ ПО ВЕНИТЕ НА ПРИРОДАТА

Разумът, който често се бърка с интелекта, е нещо, което може да се намери и в нисшите създания. Можем да го открием в растенията и да го почувстваме в сърцето на скалите. Често хората мислят, че интелектът е резултат от човешкото развитие, който се проявява в живота ни като ум, а нисшите същества нямат ум и затова умът е висша форма на материята, която зависи от мозъка. Но мистиците от всички времена, пророците и съзерцателите казват, че всичко, което е било, което е и ще бъде, е вариант на една единствена субстанция на живота, която не се изменя и не се развива. Друг етап от еволюцията ни дава възможност да разбираме и създава у нас чувството, че умът е резултат от усъвършенствана материя. Великите хора, мъдреците и отшелниците, които отивали в пустините и планините, и общували с обкръжаващия ги свят, осъзнавали тази истина. Те се докосвали до една велика хармония, спокойствие и духовен подем точно там, където нямало видим живот. Животът навсякъде е проява на разум и колкото повече човек общува със света, толкова повече чувства, че и камъкът не е лишен от живот, че и в него пулсира кръвта на вселената. Когато гледаме на живота от тази гледна точка, осъзнаваме, че в света няма място или предмет, които да не са свещени и дори в камъка може да се открие източник и цел на всички неща, които имат тази форма.

Много хора, запознати с растенията, знаят колко са отзивчиви те към грижите и ласките на онзи, който живее редом с тях и ги отглежда. Доказано е, че растенията дишат. А щом като в живота на растенията може да се открие дишане, значи те притежават и разум. Случи ми се да видя камък, когото собственикът му наричаше магически. Макар че беше най-обикновен камък, той често променяше цвета и оттенъка си, особено когато някой го вземаше в ръце. Дори камъкът може да откликне на ума на човек. Това ни показва, че ни предстои да направим много открития и в царството на минералите. Това прозрение не е ново. Още в древността хората са го знаели. В персийските поеми на Джелаллудин Руми четем, че "Бог спи в царството на минералите, дреме в царството на растенията, намира съзнание в царството на животните и осъзнава Себе си в човека."

Единственият и единен живот става видим и добива по-ярка форма у хората в техния интелект, в тяхната дейност, в способността им да магнетизират атмосферата, в енергията на техните мисли, в способността им да лекуват. Ако отделите един човек от друг, дори и да няма връзка помежду им, въздействието на мислите и чувствата им се предава на разстояние. Често се случва по време на война войнишките майки и съпруги да усещат болките, страданията и смъртта на близките си, без дори да получат съобщение. Колко често роднини се досещат за състоянието един на друг не само посредством мисловните вълни, но и чрез своите усещания. Това показва, че има едно общо тяло, в което целият живот циркулира, подобно на кръвта във вените.

Оттук произлиза и логичното обяснение на закона за причината и следствието. Човек, който постъпва лошо, може да избегне земното наказание, но не е по силите му да излезе от този единен живот, в който и той, заедно с всичко, живее, движи се и съществува. Човек, който направи добро някому, може никога да не го срещне, но доброто непременно ще се върне при него под някаква форма, защото съществуването е единно и животът - един. Така е и с циркулацията във физическото тяло; всичко, което изяждаме, се поглъща от кръвта, и всяка наша мисъл, всяка дума и действие оказват въздействие върху живота.

Често хората подлагат на съмнение и се присмиват на определени суеверия. Те питат как е възможно да се разгадае на карти миналото, настоящето и бъдещето. Но това, както и астрологията или гадаенето с помощта на магическия кристал може да бъде обяснено чрез съществуването на единния, непрекъснато циркулиращ и пулсиращ живот, чрез единството на звуците и единството на ритмите. Човек просто трябва да познава дадена музикална тема, за да я чуе и разбере.

Миналото, настоящето и бъдещето могат да се узнаят не само с помощта на карти или магически кристал, но и по много други начини. Ако можем да влезем в контакт само с един капиляр от цялостния живот, ще можем да влезем във взаимодействие с цялата кръвоносна система на вселената. Някои средства са подобри, други по-лоши, но чрез който и да е посредник можем да достигнем до един и същи отговор, и това е доказателство, че всичко видимо е проява на единния живот. Човек може да бъде възпитан да постъпва правилно, може да се научи на справедливост, но всички тези добродетели ще му бъдат наложени, те ще са следствие от някакво учение. Истинската добродетел идва сама като следствие от разбирането на единството на живота и това разбиране свързва човек с всичко - с подобните и с враговете. Исус Христос е учил да обичаме враговете си. Често ни е трудно да обичаме дори приятелите си, как ще съумеем да заобичаме враговете, ако не осъзнаем тайната на единния живот, скрита зад всичко, независимо, че светът наоколо създава илюзия за разнообразие.

Ако подобно осъзнаване е постигнато с помощта на религията, философията или мистицизма, човек се докосва до тайните на живота и добива огромна сила без да използва магически ритуали. Не е трудно да се възприеме този урок интелектуално, тази истина може да се преглътне като храна за една минута, но това не е достатъчно. За да се усвои тя, може да не ни стигне целият живот, защото към истината се прибавят факти, а когато истината стане факт, тя губи своята значимост. Пленени от света на разнообразието, ние сме се научили да забравяме истината, погълнати от обстоятелствата. Ето защо хората, които посвещават много време на медитации, се стараят да размишляват върху единството на съществуването и да открият основната истина на битието. То е все едно, че навиваш часовник - за това губиш само една минута, а след това часовникът върви цял ден. Така е и с медитацията: идва някакво прозрение и ти помага във всичко, което правиш и говориш.

Колко много вреда причинява неразбирането на тази истина! Всички бедствия - войни, наводнения, земетресения, глад и насилие, всички нещастия, които човек не е в състояние да контролира, произлизат от нарушаване на жизнената дейност на тялото на вселената. Когато кръвта е болна, всичко върви зле и макар че понякога може да ни се стори, че само за едни е пагубно, за други - полезно, в по-продължителен отрязък от времето се вижда, че страдат всички части на цялото. Последствията се стоварват върху целия свят под формата на болка, напрежение и страдания.

Ако се отклоним от световните илюзии, погледнем отгоре и помолим Бог да ни разкаже тайната и тайнството на Неговото творение, ще чуем в отговор, че всяко нещо и всяко същество е сложено на подходящото място и всички са заети с изпълнение на своята част от работата, която като цяло трябва да бъде извършена в природата. Животът е симфония, а дейността на всяко същество е изпълнение на неговата собствена партия в тази симфония.

По време на война много хора бяха призовани в армията и независимо от професии, квалификация и морални норми бяха пратени там, където бяха необходими най-много; обясняваха го с това, че на първо място трябва да се вслушат в "гласа на необходимостта". Ако нещо може да даде умиротворение на мислителя, това е осъзнаването на тази идея. Мисълта, че страданието е следствие на грехове от минал живот може да донесе облекчение на питащия и разсъждаващ ум и за момент да го удържат от протест, но нима то може да утеши болката, която той носи в сърцето си? Нима този ум ще прости някога на Бога, който го е осъдил с такава жестокост? Той може да признае миналите си грехове, но нима ще съумее някога да повярва в Бога като Бог на любовта и състраданието, на милосърдието и прошката?

Ако Бог беше отделен от човека, ако Той се беше радвал на страданието на човека, човек би могъл да прокълне такъв Бог, Суфият осъзнава, че Бог е едновременно страданието и страдащият и същото време е над всички страдащи. За да разберем това, трябва не само да вярваме в Бога, но и да го познаваме. Ако от нашите ръце се изтъркаля тежък товар, падне върху краката ни и ги нарани, нима трябва да скръстим ръце? Не, защото те също страдат от болка, нищо че са наранени само краката. Страда цялото ни същество, а не само краката или ръцете.

Същото се отнася и за Бога: нашият живот е негов живот и макар че Неговото съвършено битие го издига над земните радости и страдания, той взема участие във всяко наше усещане на радост или болка, на които ние, ограничени от своето несъвършенство, сме подложени.

Хората често питат защо човек трябва да страда и да се жертва заради Бог. Когато жертвата е направена и страданието е зад гърба му, човек открива, че макар да е започнал да прави нещо заради Бога, в края на краищата се оказва, че всичко е за самия него. Глупаво егоистичният човек е наистина егоист; разумният егоизъм прави човека неегоистичен. До такова осъзнаване се достига чрез вътрешна реализация и самоосъзнаване - преди всичко човек е длъжен да осъзнае себе си и да открие от какво е направен. Човекът се състои от душа и материя. Вътре в себе си той съдържа минерали, части от растителния и животинския свят, както и елементи от света на духовете и от света на ангелите. Неговата задача е да приведе в равновесие всички тези части, без да забравя, че е бил създаден не за да бъде дух като ангел, духовен или физически. Откривайки златната среда, той задължително ще намери пътя, по който е призван да върви човекът и който води право към целта. "Вратата е малка и пътят е тесен" - много е тесен и всяка стъпка встрани ще те отклони от истинския на километри. Равновесие - това е ключовата нота за достигането на духовността.

Душата на всичко проявено е една и животът също е единен. Размишленията за тази истина и пробуждането към нея ще доведат света до хармония. Когато душата започне да вижда истината, тя се ражда отново; всичко, което изглежда истинско за такава душа, изглежда лъжливо за обикновения човек, а онова, което за пробудената душа е реално, за обикновения човек не означава нищо. Онова, което обикновената душа счита за важно и ценно, няма никаква стойност за душата на пробудения. Затова човек с пробудена душа ще се чувства в усамотение дори сред тълпата, която живее в свят, различен от света, който той обитава. Представете ри, че живеете в свят, в който никой не говори на вашия език! И все пак, такъв човек може да живее в различен свят, защото познава и неговите закони, макар че животът там ще бъде безполезен за него, както на възрастния човек не е нужен света на децата, играещи с кукли.

От време на време в света се появяват пророци и велики мистици. Те са като онези лекари, които отиват в болницата, за да помогнат на тежко болния да възстанови разрушеното си здраве; и когато великите идват, те донасят нов живот и помагат на организма на вселената да работи по-добре. Суфиите винаги са живели като мистици, посвещавайки живота си на медитации и духовни практики. Какво са постигнали с това? Опознали са същността на всичко живо в неговото единство. Именно по пътя на размишление за единството, чрез неговото осъзнаване и прилагане в живота, човек може да осъществи целта на живота си.