Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него



страница44/44
Дата05.09.2017
Размер2.84 Mb.
1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   44

ИМУНИЗАЦИЯ И ВАКСИНА


Теорията, стояща зад понятията имунизация и ваксина, е същата, на която е обучавал както хатха йога Шива или Махадева, както често го наричат. За Махадева се говори, че вземал вътрешно отрова и благодарение на това успял да преодолее нейното въздействие. Махадева бил най-видният от аскетите. Изобразяват го със змия, обвила се около шията му. Ако някой може да бъде такъв приятел със змиите, че без да се страхува да я носи на шията си, той разбира се, може свободно може да бъде и сред хора, които не му харесват. Ненавистта, предубеждението и раздразнението, които обикновено възникват у нас в присъствието на хора, които не ни харесват, в този случай няма да се появят. Душата, забравила своите битки с всичко, което я е заплашвало, заставяло я е да трепери и бяга, побеждава живота и става господар на живота; тя достига небесното царство. Разбира се, методите, използвани от Махадева, били крайни. Онзи, който в наше време ги препоръча на своите ученици, ще се прочуе като безумец!

С имунизацията нещата стоят по същия начин. Едва появили се, тези нови методи се сблъскват с огромни предубеждения и съпротива, макар че трябва да се разкрие същността на принципа, стоящ зад тях. Този принцип ни отвежда към по-високо осъзнаване на живота и ни дава възможност да разберем, че дори онова, което предизвиква смърт, може да ни върне към живота, ако го съберем в чаша и изпием. Разтваряйки в себе си разрушителния елемент, тялото придобива защита от унищожение, така че частичното разрушение престава да бъде такова и се превръща в част от природата. В това се състои методът на разрушаването от духовна гледна точка.

Смъртта ще бъде смърт дотогава, докато човек не се запознае с нея. Когато човек я разтваря в себе си, той става господар на смъртта. В това е посланието на Исус Христос, който от началото до края говори за вътрешния живот. Тайната на това послание е в това, че едва щом разтвори смъртта, човекът придобива вътрешен живот.

Много често хората казват: "Не обичам оцет, защото той вреди на здравето ми"; "Не мога да ям каймак, защото не ми харесва"; "Не понасям захар в чая - не ми харесва". За тях всички тези продукти са отрова. Казвайки подобно нещо, човек превръща определени вещества в нездравословни за своята природа и им става подвластен. Пътят на Шива е в това винаги да вървим против своите слабости. Макар че той ги е считал за слабости, а не за неотделима част от своята природа, той е действал така, сякаш всичко е принадлежало на неговата природа и е поглъщал онова, което е било външно по отношение на нея, за да изключи възможността от ситуация, в която би се оказал обект за някакво въздействие. Заклинателите на змии им позволяват да ги ухапят и постепенно стават невъзприемчиви към отровата. С Шива нещата са стояли по същия начин - той си направил огърлица от смъртта. Някой може да стигне до крайност по този път, но принципът трябва да се изучи, полезно е да се знае. Той учи, че всичко може да бъде открито в нас самите - всичката разрушителна сила, която е източник на страха, болките и разочарованията.


ВСТЪПВАНЕ В БРАК


Встъпването в брак е най-сакралното от всички свещени тайнства. На първо място, то не е договор, не е делово споразумение. Ако погледнем на брака от много по-висока гледна точка, ще видим, че той е изпълнение на предназначението на живота.

От физическа гледна точка този живот, изпълнен с борба и страдание, може да бъде посрещнат с вътрешна сила и огромно мъжество, с много по-голяма способност да му се противостои, ако две хармонични сили се обединят една с друга. В стихотворението на един персийски поет се казва: "Когато две сърца са единни, те стават достатъчно силни, за да преместят планини". Животът е непрекъсната борба. За да придобиеш способност да бъдеш лице в лице с тази борба, трябва да бъдеш силен и могъщ. Когато две сърца се съединят, те стават много по-способни да устоят, по силни и във висша степен благословени.

Да погледнем на този въпрос от гледна точка на ума. Колкото и човек да е мъдър, силен, смел и могъщ, винаги нещо не му достига. В края на краищата, всеки има някакъв недостатък. Не е важно колко достойнства има човек, нужно му е нещо още по-хубаво - убеждението в миг на съмнение, подкрепата отвън в минута на безпокойство, малко светлина в момент на обърканост, ободрителни и щастливи думи в мъка и печал. Човек може да има всичко - здраве, власт, високо положение -всичко това не може да уравновеси живота му. Ако съществува нещо, което е способно да внесе равновесие в неговия живот, това е друга душа, даваща му онова, от което е лишен в момента, когато се нуждае от това. Ето защо от физическа гледна точка бракът е сила, а от мен-тална - това, което дава равновесие.

Накрая нека погледнем нещата от духовна гледна точка. На древните хора мъдреците давали следния отговор на вечния въпрос защо е бил създаден света: Бог се е почувствал самотен. Независимо от това с колко лъчи светлина от мъдрост ще озарим живота, винаги ще получаваме един единствен отговор на въпроса за причините на сътворяването. Ако нещо съществува на света, това е само едно Същество и това е Бог. Ето защо цялото проявление, създадено от Него, се намира в Него.

Ако Бог е създал това, то е само затова, защото е почувствал самота. Символично изражение на тази идея може да се види в древната вяра, че Ева била създадена от реброто на Адам. Това означава, че светът е бил създаден от самия Бог, че той е манифестация на Бога. За да преодолее еднообразието на самотното съществувание, той е искал да види, и щом като това е потребност на Бога - да създаде нещо и да го постави пред очите си, за да може да преодолее монотонността на самотното съ­ществуване, то естествено е и всяко човешко същество да изпитва същия стремеж. Но към какво води тази уст-ременост? - Към най-великото съвършенство. Тъй като сам по себе си човек е ограничен, колкото и да е могъщ, велик, мъдър и образован, за да стане нещо повече, той трябва да стане друг човек.

Бракът е първата стъпка, за да станеш друг. Онзи, който преди това е мислил как да намери удоволствие, удобства и щастие в живота си и да се наслаждава на всичко това, след женитбата на първо място мисли за своята жена и за това как да й осигури благополучие, защото без нея не може повече да се радва на живота.

Когато човек придобие този възглед за живота, неговото съзнание се променя. То се възвисява, разширява и се превръща в източник на откровение и благослов. Защо? Защото благодарение на това разширяване на съзнанието на човека се пробужда духът на Бога. Той отделя онова, което стои между неговия ограничен "аз" и неговия неограничен "Аз" и постепенно го издига на нивото, където човек напълно осъзнава Този, Който е негов източник и цел, същността на неговото битие.

Руми е казал: "Обичал ли си човека или Бога, но ако си обичал достатъчно, ти в края на краищата ще се окажеш пред лицето на висшата Любов".

И така, от духовна гледна точка бракът е крачка напред по пътя към съвършенството - пътят, който води към изпълнение на висшето предназначение на живота.

РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ЕРА


Съвсем очевидно е, че новата ера не може да се окаже по-лоша, понеже когато най-лошото вече се е случило, нищо още по-лошо не остава. Най-лошото състояние завършва цикъла и началото на новия цикъл неизбежно е по-добро. Оглеждайки миналото с внимателен поглед и ръководейки се от истински чувства на справедливост, ние ясно виждаме, че личности, общества, нации и раси в света са вървели от лошо към по-лошо по пътя на егоизма. Няма в света такава религия, чиито последователи не биха се бунтували против своите предишни лидери. Постепенно религията изгубва истината и от нея остава само названието. Затова ние повече не можем да оставаме в неведение относно нашите минали грехове.

Разглеждайки расовите противоречия, ние забелязваме, че с развитието на цивилизацията през всичкото време нараства ненавистта на една раса към друга. Предупрежденията по отношение на цвета на кожата, класовите различия, противопоставянето между Запада и Изтока, доминирането на един пол над друг все още съществуват и дори продължават да растат.

Накъдето и да обърнем поглед - към процъфтяването на търговията, към големия прогрес в образованието, изкуството и науката - във всичко можем да видим деморализацията на света, отхвърлени са идеалите на приятелството и родствените отношения. В развитието на образованието бе пропуснато знанието за предназначението на душата - единственото най-важно нещо в живота. Образованието учи човека да бъде егоист според силите и способностите си и да взема от другия най-хубавото. Изкуството загуби свободата на изяществото и красотата, тъй като възнаграждението му зависи от безсърдечието и слепотата. По същата причина се изроди и науката, тъй като ученият ограничи своя поглед върху обективния свят и започна да отрича съществуването на живот отвъд пределите на усещанията. При отсъствието на висш идеал постоянната борба за материални придобивки доведе човека до създаването на устройства, които могат да изгорят целия свят. Тези, които са под това разрушително въздействие, нямат и понятие за всичко това; те не могат да го разберат, докато не се разсее мрежата на тъмнината, докато сърцата им не се очистят, а умовете им не се освободят от самоопиянението, което им пречи да мислят и разбират.

В бъдещата епоха расите с всеки ден все повече и повече ще се смесват и накрая ще се превърнат в една световна раса. В нациите ще се развие демократичен дух, който ще унищожи всички елементи, настройващи една нация против друга. Първоначално ще възникнат общности от нации, а след това - световното общество на всички нации, тъй че нито една от тях няма да бъде настроена против друга, а всички ще работят в хармония и свобода в името на общия мир.

Науката ще разкрие тайните на невидимия живот, изкуството ще следва природата. Навсякъде ще могат да се видят хора от всички класи. Ще се откажат от касто-вата система, общностите ще загубят своята затвореност, ще се смесят и техните последователи ще проявяват търпимост едни към други. Привържениците на една религия ще могат да се молят заедно с последователите на други, докато накрая същността на истината ще се превърне в религия на целия свят и ще изчезнат различията на отделните религии.

Образованието ще достигне кулминацията в изучаването на човешкия живот и придобитите знания вече ще се развиват на тази основа. Търговията ще стане много по-универсална и ще бъде основана на общата изгода. Трудът и капиталът ще застанат рамо до рамо върху една обща основа.



Потребността от титлите ще изчезне. Почестите ще дразнят очите. Предубежденията към вярванията ще излязат от употреба. Ритуалите и церемониите ще се превърнат в игри. С всеки нов ден жените ще бъдат по-свободни във всички аспекти на живота. Омъжените жени ще носят собствените си фамилии. Синовете и дъщерите ще получават имената на собствените си градове, селища или нации, вместо родови фамилии. Никоя работа няма да се смята за черна. Никое обществено положение няма да бъде унизително. Всеки ще се занимава със своята работа и всички ще могат да общуват помежду си. Жената и мъжът ще бъдат партньори, независими и самостоятелни. Децата ще получават възможности да следват наклонностите си. Слугата и господарят ще бъдат такива само по време на работния ден, а чувството на превъзходство и подчиненост сред хората ще изчезне. Медицината ще престане да се нуждае от хирургия, лечителството ще заеме мястото на лекарствата. Ще се появят нови житейски пътища, животът в хотелите ще започне да преобладава над живеенето в частни домове. Недоброжелателността по отношение на роднините, недоволството от слугите, заяждането със съседите ще се прекратят и във всички аспекти на живота с всеки нов ден спокойствието ще се подобрява, докато не дойде денят Гайямат, когато ще затихнат всички суетни разговори и навсякъде ще се чуе викът: "Мир, мир, мир!"

РЕЧНИК


Аджмир - град на 375 км. югозападно от Делхи, място за поклонение с гробницата на светеца-суфи Мо-ин уд-дин Чишти

Акбар (араб.) - "велик, най-велик", един от моголските императори (1542-1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоста­вил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.

Аттар Фарид-ал-дин - персийско-таджикски поет-суфи. Основни произведения - поемата "Беседа на птиците" (ок. 1175), лиричните стихове и антологията "Житие на шейхове".

Бедил Мирза Абдулкадир (1644- ок. 1721) - персийскоезичен поет от Индия. Основни произведения: "Талисман на изумлението" (1669) и философско дидак-тическото съчинение "Познание" (1711-12). Съзнателно създал усложнения т.н. индийски стил.

Бемол (муз.) - знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири половин тон по-ниско.

Вазифа (араб.) - ежедневно служене или поклонение; название на специално суфийско упражнение.

"Гайян" - една от книгите на Инаят Хан, в която записвал мислите си, идващи при него по време на медитация. Дословно гайян означава песен, песнопеене (хинди).

Джами Абдуррахман (1414 — 92) персийски и таджикски поет и философ-суфи. Автор на прозаични су-фийски трактати, цикълът поеми "Седемте корони" (1480-87), които утвърждават достойнството на човека, идеалите на добротата, справедливостта и любовта като движеща сила в света.

Джелал (араб.) - "достойнство, величие, слава"; при суфиите - активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.

Джемал - (араб.) "красота, изящество"; при суфиите - пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.

Диез (муз.) - нотен знак, показващ повишение на нотата с половин тон.

Дурбар - дворцова зала за официални приеми.

Зикр (араб. - урду) - мантра, произнасяне на молитви и божествени имена; при суфиите - религиозна практика.

Кабир (ок.1440-ок.1518) - индийски поет, писал на хинди; един от проповедниците на учението бхакти.

Кадр (араб. - ценност, качество, част, съдба) - в суфизма човешката воля, конструктивната сила.

Каза (араб., урду - съдба, разрушителна сила) - в суфизма божествената Воля.

Кафири (араб. - невярващи) — название сред мюсюлманските народи за немюсюлманско население. Инаят Хан има предвид невярващите въобще.

Мойсей - библейски пророк; предводител на израелските племена, призван от Бог Яхве да изведе израелтяните от египетското робство. На планината Синай Бог дал на Мойсей скрижалите с десетте заповеди.

Муршид (араб) - в суфизма - духовен учител.

Мухаммед (Мохаммед, Мухаммад, ок. 570-632 сл. Хр.) - основател на исляма, чрез когото Аллах дал на хората Корана. Произлиза от рода бану-хашим от арабските племена курейшити. Според преданието (ок.609-610 г.сл. Хр.) получил откровенията от Аллах и излязъл в Мека с проповед за новата вяра.

Мюрид (араб.) - послушник, ученик при суфиите.

Нанак, Гуру Нанак (1469-1539) - индийски философ, мистик и поет, основател на сикхизма.

Низами Гянджеви, Абу Махаммед Ильяс иби Юсуф (ок.1141-ок.1209) - азербайджански поет и мислител. Основно съчинение - Хамса (Пет) - сборник с пет поеми, оказали огромно влияние на литературата на Близкия и Средния Изток.

Намаз (перс.) или салят (араб.) - мюсюлманска молитва, изпълнява се пет пъти дневно. Молитвата може да се извършва на всяко място, но задължително трябва да се предхожда от ритуално измиване.

Омар Хаям (ок.1048-ок.1123) персийски поет-суфий, математик, астроном и философ. Световно известен с философските си четиристишия, рубай.

Руми, Джелалуддин (1207-73) - изтъкнат персийски поет-суфий. Роден в Балх, голяма част от живота си прекарал в Коня (Турция). По образование бил юрист и не се интересувал от мистицизъм, докато не срещнал своя бъдещ учител Шамс Табризи в 1240 г. Написал сборника с притчи в стихове "Маснави", а след това "Дивани Шамси Табриз”. Основател на ордена Мевлевии - танцуващите дервиши. В Турция е известен под името Мауляна (нашия Господар).

Саади Мусли-уд-дин (1184- 1291) - персийски поет и философ. През целия си живот странствал из мюсюлманския свят, бил в плен на франките и се завърнал в родината си в Шираз вече възрастен. През 1257 г. публикувал сборник със стихове "Бустан" ("Мястото на сладките аромати"), а през 1258 г, написал произведението "Гулистан" ("Розовата градина"), където прозата е премесена с поезия.

Саки (виночерпец) - в суфийската поезия символизира Бог.

Фана-фи-шейх (арабск.) - първата степен на Фана, разтваряне или изчезване в учителя.

Фарид - Атар Фарид-ад-дин.

Хафиз (Хафиз, Хафез, истинското име на Шамседдин Мохамед) - знаменит персийски поет от XIV в., получил пълно богословско образование и се прославил като "хафиз" (човек, знаещ Корана наизуст), в своето творчество използвал образна структура и символика от традиционната суфийска поезия.

Чишти Мони-уд-дин Хваджа (предп. 1142- 1236 или 1135- 1229) - велик суфийски учител в школата Чишти. Известен е под името "Некоронованият император на Индия".

Шамс Табризи - дервиш, поет и мистик, учител на Руми.



www.elan.truden.com



1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница