СВ. Св. Кирил и методий „ стопански факултет

„ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ „

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа

по

Учебната дисциплина „Социална психология и туристическо поведение”

хор.пр. Олга Йорданова

на тема :

Разаботил: Камелия Йорданова Кузнецова

Факултетен № Т-363

Специалност: „ Туризъм ”

Бакалавърска програма 2 курс, 1 семестър, учебна година 2009/2010

Велико Търново

• 
  Предмет на социалната психология
  
• 
  Равнища на изследване
  
• 
  Място на социалната психология в системата на научното знание и връзки с други науки
  
• 
  Принципи на социалната психология
  
• 
  Методи
  

• 
  Какво е „осъзнаване на необходимостта от покупка”?
  
• 
  Каква потребност се удовлетворяват чрез покупка на туризъм?
  
• 
  Как се развива мотивацията за покупка на туризъм?
  
• 
  Възможно ли е да се оказва влияние върху процеса на „осъзнаване и мотивация”?
  
• 
  Как протича процеса на осъзнаване?
  

Според Дейвид Майерс социалната психология изучава какво хората мислят един за друг, как се отнасят един към друг, как си влияят.

1. 
   Предмет на социалната психология:
   

За предмета има различни мнения:

- особеностите на личността като елемент на социума;

- общуването и съвместната дейност на хората;

- масовидни явления – масови истерии, възторг, подражаване;

- общностите от хора от гледна точка на психиката;

- психиката на групите хора и различните процеси там – обществена воля, чувства, разум...

Предмет на социалната психология са особеностите и динамиката на психиката на социалните общности. За разлика от другите психологии тя не се интересува от индивида.

2. 
   Равнища на изследване:
   

• 
  Емпирично равнище – най-ниското равнище на опита и фактите, но фактите трябва да се интерпретират и разберат.
  
• 
  Теоретично равнище – търсят се причините за социалнопсихологическите процеси, закономерностите, моделите чрез умозрителен и концептуален анализ.
  
• 
  Философско равнище – най-високото равнище на обобщения.
  

3. 
   Място на социалната психология в системата на научното знание и връзки с други науки:
   

• 
  със социологията и психологията:
  

- интердисциплинарен подход – социалната психология като обща част на социологията и психологията;

- социалната психология като самостоятелна наука

• 
  с общата психология, психологията на личността, юридическа психология, педагогическа психология, организационна психология, психология на религиите, политическа психология, конфликтология, експериментална психология...
  
• 
  политология;
  
• 
  етнология и етнография;
  
• 
  антропология;
  
• 
  криминалистика;
  
• 
  история;
  
• 
  етика.
  

Съборност - вътрешно органично единство на общността, това което прави отделните личности група и ги заставя да мислят не като Аз, а като Ние. Втората форма на съборност е религията, а трета – общото в живота и съдбата на хората.

5. Методи:

- на теоретично равнище – общи методи: сравнение, анализ, синтез, дедукция, индукция;

- на емпирично равнище – методи на социалнопсихологическо изследване: наблюдение, анкета, контентанализ, интервю, експеримент.

Поведението на хората потребители на туриста е динамичен процес и трябва да се опитваме да му въздеистваме по правилния начин.

• 
  Осъзнаване необходимостта от покупката на туризъм и мотивация за покупката.
  
• 
  Какво е „осъзнаване на необходимостта от покупка”?
  
• 
  Каква потребност се удовлетворяват чрез покупка на туризъм?
  
• 
  Как се развива мотивацията за покупка на туризъм?
  
• 
  Възможно ли е да се оказва влияние върху процеса на „осъзнаване и мотивация”?
  

Определение за осъзнаването на необходимостта от покупка на туризъм – процес на осъзнаване на собствени лични потребности от страна на съответният индивид и възможностите на туризма като продукт да удовлетвори тези потребности.

Осъзнаването на необходимостта от покупка от гледна точка на вътрешно състояние е генериране на различни съждения, предположения и заключения. А самата дума генериране означава натрупване. Това означава че индивида разбира все по ясно защо му е нужна дадената покупка. Как социалната психология ни помага да разберем процеса на осъзнаване (разбиране)? Има три начина.

• 
  Социалното познание – това е познанието което изяснява начина по които ние натрупваме и обработваме информацията и я превършаме в лични заключения и съждения. Социалното познание е процес на събиране на информация към интерпретиране на информация водещи към съждения и използване на съжденията. Събиране на информация не става от всеки човек. Не винаги се събира пълноценно информация. Това зависи от това доколко са развити сетивата на човек (зрение, обоняние, слух, вкусовите рецептори, допир). Социалната психология ни помага да разберем че осъзнаването на покупка не е дело на самият турист а е и работа дело и задължение на служителя които предлага и продава.
  
• 
  Социалният АЗ – социалният аз е съвкупност от представи за самият него. когато индивида осъзнава до колко е необходимо за него да покупи и потреби определен туристически продукт той всъщност винаги свързва, съпостявя качеставата на продукта със своето самочувствие и самооценка и търси за себе си обяснение до колко покупката на туристическият продукт може да повиши самооценката и самочувствието му.
  
• 
  Теорията за Когнитивният дисонанс – Автор е Леон Фестингер. Проучвайки човешките нагласи с интервюта стига до извода че когато човек събира информация и формира някакви оценки често пъти попада в ситуация че противоричиви данни и съждения попадат в него. пример е Пушача който без цигара неможе но пък отвсякъде чува как това е вредно. Това Леон го нарича когнитивен дисонанс (несъответствие). Основната теза е за несъответствие между две състояния и колкото по голямо е то, толкова по силен е подтикът към преодоляването му.
  

• 
  Разграничаване на 2 състояния – сегашно и желано състояние
  
• 
  Сравняване на 2 те състояния
  
• 
  Открояване на разликите между сегашното и желаното състояние. Разликите трябва да са значителни, ярки, да има наличие на видим дисонанс.
  
• 
  Преценяване възможностите на предлагания продукт да преодолее дискомфорта който изпитва.
  

Всяка покупка се движи от възможността продукта да задоволи негови потребности. Потребност е: Няма Туристическа потребност. Има продукти задоволяващи определени потребности. Потребност е съвкупност от усещания разбирания вътрешни изисквания какво е нужно на индивида да има за да бъде такъв какъвто иска да е. Няма точно определена туристическа потребност а са различни потребности задоволявани от туристическите услуги и продукти.

• 
  Има няколко групи потребности
  

• 
  Вродени потребности (биогенни, физиологични) – това са храна сън вода топлина регулиране на телесната температура мускулна активност, секс, регенриране на тъканите. Те са вечни потребности и си имат точно определени имена. В страница 54 от учебника: пример потребността от вода: могат да бъдат удовлетворени от безалкохолни и алкохолни напитки, от плодове и зеленчуци.
  
• 
  Заучени потребности (психогенни) – хората са ги овладяли от опит. Сигурност, обвързване (социални контакти), принадлежност към група, самоуважение, самореализация. Тези потребности също трябва да присъстват в туристическият продукт и е нужно служителите да заложат на това защото туристите не го осъзнават.
  

Всяка услуга от туризма може да удовлетвори няколко човешки потребности но въпроса е да открием кои са тези възможности. А когато туриста разбере тази възможност това вече е мотивация за покупка.

Има два вида групи мотиви.

• 
  Физиологически мотиви – стимулиращи телесни функции – глад, жажда, умора, усещане за студ или топлина.
  
• 
  Психически мотиви – стимулират умствена и емоционална активност – несигурност, самота, любопитство. Тези потребности могат да ни подтикнат към нагласа. Несигурността може да поттикне туриста да ползва сейфа на хотела или да избере хотел в които има голяма сигурност. Самотата кара голяма част от населението на света да търси или много посещаеми курорти или пък по тихи места. Любопитството движи хората от край време.
  

Има разлика между потребности и мотиви в процеса на покупка на туризъм!Ако знаем това можем да оказваме влияние върху поведението на потребителите на туризъм. И във връзка с това възможносттите за оказване на влияние е свързано с това да разделяме мотивите на позитивни (подтикващи към удоволствие) и негативни (подтикващи към избягване на трудности и неудобства).

Френският социолог Дюмаздие още през 1960 година отбелязва новите качества на съвременния човек-той вече е не само производител,но и е консуматор,човек,които се развлича и практикува туризма(homo turisticus).