Сватбена лудост

117
15
Сидни крачеше нервно напред-назад в чакалнята на хирургическия блок и постоянно гледаше часовника си.
— Казаха, че операцията ще продължи не повече от час, нали?
— Не мисля, че в това влизат времето за подготовка и времето след операцията — отговори с влудяващо спокойствие той.
Какъв беше сега, хирург ли? Разбира се, можеше да остане спокоен. Той нямаше яйчници, още по-малко усукани, нейната собствена матка се сви само като си представи какво ли е преживяла сестра й. И не носеше в корема си бебе на единадесет седмици.
Мъже. Невежи дървеняци. Всички до един.
— Виждам как устните ти се движат, докато негодуваш и си мърмориш разни „мили неща“ по мой адрес — обади се той.
Представяте ли си? От всички дървеняци на света, тя бе затворена в тази чакалня с този, който на всичкото отгоре имаше умения и бе обучен да наблюдава.
Погледна го и видя, че я гледа развеселено. Дългите му крака бяха скръстени удобно пред него. О… на него не ми пука. Добре, както и да е. Много важно. Може би бе нервна и леко ексцентрична, но това беше нейната сестра! Нейната сестра докараха на носилка, нейната по- малка сестричка, нейната единствена роднина, за която тя се грижеше откакто бяха деца. Сестра й, която помнеше като сладко петгодишно момиченце, което я чакаше на верандата им в деня, в който Сидни трябваше да се върне от летния лагер, когато умря майка им. И сега виждаше щастливата усмивка върху лицето на Изабел, когато колата спря на алеята. Тя изтича по стълбите и я прегърна силно, като заяви,
че никога, ама никога повече няма да й позволи да я напусне за толкова дълго време. Като мама, каза тогава малката Изабел.
При този спомен очите й се напълниха със сълзи и тя подсмръкна.
Вон скочи на крака.
— Добре, Синклер. Да вървим!

118
— Къде?
— Извън тази чакалня — обяви той. — Трябва ти въздух. Във фоайето има кафене, където те чака огромно фрапучино с твоето име на чашата.
Тя му се озъби.
— Не мога да тръгна. Какво ще стане, ако операцията приключи и Саймън ни потърси?
— За твое щастие с теб е агент на ФБР. А аз притежавам едно устройство, което позволява всеки човек да бъде проследен,
независимо къде се намира в града. — Вон извади нещо от джоба си и й го подаде — мобилен телефон.
Тя го погледна разярено и размаха пръст в лицето му.
— Шъъът! Не казвай нищо. Говорим за суперсекретна и тайна технология на ФБР.
Още един изпепеляващ поглед.
— Днес в комедийна роля ли ще се превъплътиш?
Той само протегна ръка, без да каже нищо повече. Стоеше и чакаше със своя спокоен, лишен от гняв или нетърпение поглед.
С въздишка, само защото не си струваше да спори, Сидни го остави да я изведе от чакалнята. Двамата отидоха до асансьора и зачакаха. Можеше да види доволния блясък в очите му и тъкмо щеше да се заяде с него, когато една по-възрастна жена излезе от чакалнята и се присъедини към тях.
Тя им се усмихна, вратите се отвориха и тримата влязоха вътре.
Когато се затвориха, Сидни забеляза, че жената я наблюдава.
— Всичко е наред, аз също съм развълнувана — рече й тя с любезно изражение. — Съпругът ми е с трета сърдечна операция за две години. Когато човек седи в тези чакални, се чувства малко потиснат. Налягат го страшни мисли. — Тя посочи Вон и се усмихна нежно. — Наблюдавах ви. Напомняте ми за мен и съпруга ми преди тридесет години. О, и за кавгите, които водехме. Можехме да се караме по цял ден. — Тя намигна. — Той наричаше това любовна игра.
Много хубаво. Тъй де, няма нищо по-полезно от малко повече информация, получена от напълно непознат човек. Но Сидни бе объркана от другото, което каза жената. То бе насочено към нея и Вон.
Да, може би за част от секундата бе размишлявала върху идеята да

119
прави обезумял секс с този мъж, но сериозна връзка? Тая няма да я

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: