Сватбена лудост

99
13
Във вторник сутринта Сидни седеше отново пред лъскавата гранитна маса в една от конферентните зали на „Монро Илерс“. Този път обаче само три чифта очи бяха вперени в нея и те принадлежаха на партньорите в борда на фирмата.
Тя и нейните колеги бяха направили своите разследвания. Тя беше обсъдила финалистите, беше претеглила всички „за“ и „против“
и вярваше, че е намерила една компания, която би била голяма инвестиция за нейния частен капиталов фонд.
Сега просто трябваше да запознае по-старшите партньори във фирмата с решението си.
Това щеше да бъде първият й истински изпит, откакто се бе присъединила към „Монро Илерс“. Ако инвестиционният комитет одобреше идеята й, това щеше да бъде проява и потвърждение на тяхното доверие в нея. От друга страна, ако не одобряха идеята, това щеше да означава, че имат колебания — което щеше да бъде съмнително и неуверено начало на кариерата й в частния капитал.
— Така. Кажи ни за „Бутици Витамини“ — започна Мишел, един от тримата члена на комитета.
— Разбира се — рече с уверено кимване тя. Чувстваше се удобно на горещия стол, вярваше на инстинктите си. След пътуването до
Уисконсин и онази дива и страстна целувка с Вон, се бе почувствана леко объркана, но чувството премина. Тук контролираше нещата, беше отговорна и готова да свърши работата си.
— Преди няколко месеца прочетох статия в „Джърнал“ за производствата на дребно, които се развиват най-добре по време на рецесия. Индустрията и доставката на витамини беше включена в списъка — започна тя. — Това е индустрия за двадесет и пет милиарда, една от малкото области в търговията на дребно, която наистина процъфтява по време на икономически кризи. В момента
„Бутици Витамини“ е основният търговец на дребно в Средния запад,

100
но мисля, че съществува реална възможност компанията да се разрасне и да стане национална верига.
Тя включи презентацията, която бе подготвила на лаптопа си. На екрана пред тях се появи карта на Щатите, нашарена с цветни точки.
— Сините точки показват съществуващите локации на магазини на „Бутици Витамини“. Но при правилна стратегия и управление,
мисля, че след пет години компанията ще изглежда така. — Тя кликна по клавиатурата на лаптопа си и образът на екрана се промени,
показвайки значително увеличение в броя на магазините, пръснати в цялата страна. — Според мен за пет години можем да добавим още 400
нови магазина.
— И как ще го постигнем? — попита Рик, най-възрастният от членовете на комитета. Сидни отговори без колебание.
— Първо, ще разширим търговията към Калифорния и Флорида,
откъдето компанията вече получава многобройни поръчки по пощата посредством своя каталог. След това, ще използваме модели за страничен подбор, които ще ни помогнат да открием и идентифицираме допълнителни локации за магазини. — След като обясни необходимостта да се изберат места с висока видимост —
основно в моловете, в покрайнините и ъгловите магазини в населените места, тя премина към обсъждане на необходимостта да се подпомогне присъствието на компанията онлайн и да се увеличат директните продажби чрез техния уебсайт. Обясни как възнамерява да открие таланти за изпълнителния екип на
„Бутици
Витамини“,
необходимостта фирмата да повиши лоялността на клиентите си чрез програма с награди и как би трябвало да приложат агресивна ценова политика, може би чрез намаления всеки ден от 25 до 50%.
— За пет години ще направим публично дружество чрез първоначална публична оферта и по моя преценка ще излезем с десетократно увеличение на печалбата. Ако това стане, мисля, че ще имаме група от много щастливи инвеститори.
— Ето това обичам да чувам — рече Майкъл, което предизвика смях сред останалите.
Сидни скръсти ръце на масата, очаквайки да бъде изпържена.
— Готова съм и с радост ще отговоря на всички въпроси, които имате. Хайде, давайте.

101
Следващата събота Сидни наблюдаваше от ъгъла на дневната си как двадесет и пет жени охкаха и ахкаха над сребърния поднос, който сестра й извади и разопакова от кутията за подаръци. Предсватбеното парти имаше огромен успех.
Беше истински подвиг, като се има предвид, че разполагаше всичко на всичко с три седмици, да ги събере всички и да работи под ръководството на Изабел, която бе едновременно възбудена бъдеща булка и луда бременна жена.
— Трябва да има цветя в центъра на масите. Ще бъде толкова красиво! Само бели рози, лилии, лавандула и нищо, което има силен аромат. Той може да ме накара да повръщам.
— Сид, видях най-възхитителните мини тортички на три етажа в булчинския магазин на Марта Стюарт. Те са идеални за десерт. Но кажи на сладкарите да не използват маслен крем — мисълта за това ме кара да повръщам!
— О, хайде да поднесем смешни питиета!
— Не! Никакъв алкохол!
— След партито майката на Саймън ще трябва да се върне в
Уисконсин, така че ще трябва да започнем по-рано. Но не трябва да бъде прекалено рано, освен ако не искаш да повърна върху сандвичите със салата от яйца.
— Всъщност, махни сандвичите с яйчена салата в менюто.
Никакви яйца! Жълтият цвят ме кара да повръщам.
И така нататък, и още, и още.
От своето място за наблюдение в задната част на стаята Сидни отпи от джинджифиловата бира с портокалов сок, щастлива, че най- накрая имаше малко почивка, след като на гостенките бяха сервирани обяда и десерта. Мери-Ан, една от шаферките на Изабел, надписваше подаръците, донесени от всеки гост, а други две шаферки бяха натоварени със задачата да ги подават на Изабел и после да ги прибират отново в кутиите им.
Триш влезе от двора, където фирмата за кетъринг бе разположила бара, и приближи към Сидни.
— Планирала си прекрасно парти, скъпа — рече тя, леко закачливо, като чукна високата чаша с шампанско с тази на Сидни.

102
След това отпи и направи физиономия. — Освен едно изключение.
Какво стана с мимозите, олицетворение на девствеността?
— Половината от приятелките на Изабел или са бременни, или кърмят — отговори Сидни, използвайки малката лъжа, която бе приготвила предварително като отговор за този въпрос. — Както изглежда, алкохолът няма да стигне. — Наистина голяма част от жените, наобиколили сестра й, носеха сладки летни рокли за бременни. — Но заръчах на бармана да отдели една бутилка шампанско настрани, ако те интересува.
— Райд гледа Джон, което значи, че имам на разположение целия следобед само за себе си — за пръв път от близо пет месеца. И да.
Интересува ме — отговори Триш.
Те се измъкнаха навън, смеейки се заговорнически, докато барманът им наливаше шампанско. После добави във всяка чаша портокалов сок, така че никой да не познае какво пият.
— Това ще е нашата малка тайна — рече тя, намигайки на
Сидни.
С питиетата в ръка двете се върнаха в дневната точно навреме, за да видят Изабел, която отвори един сервиз от кристални чаши за вода.
Триш се наведе и прошепна на Сидни:
— Много е сладък.
— Кой? Сервизът ли?
— Барманът. А ти изглеждаш убийствено в тази рокля. Защо не пофлиртуваш с него?
Сидни погледна през рамо и огледа бармана. Да, наистина беше сладък, но също така и прекалено млад.
— Струва ми се, че е на дванадесет години.
Триш се усмихна дяволито.
— Щом има лиценз за сервиране на алкохол, значи е пълнолетен.
— Хайде, стига. Сигурно съм с десет години по-стара от него. —
Тя премига, когато осъзна жестоката истина. — О, боже, кога станах десет години по-стара от този мъж?
Триш отново чукна чашата си в нейната.
— Добре дошла сред трийсетгодишните.
Заобиколена само от омъжени или бременни двадесет и нещо годишни момичета и застанала до най-близката си приятелка, която също бе на тридесет и три като нея, но вече имаше съпруг и дете,

103
Сидни направо чуваше как алармата на биологичния й часовник звъни неистово, докато тя търси пипнешком копчето да я спре.
— Мислех да те питам как вървят онлайн срещите ти?
— За две седмици ходих на осем първи срещи — отговори
Сидни.
Триш премига изненадано.
— Осем? Защо не си ми казала за нито една?
— Защото чаках да те зарадвам с хубавата новина, че съм на втора среща.
— И никой ли не ставаше? — попита Триш. Изглеждаше разочарована.
Сидни поклати глава.
— Нито един.
— Значи мъжете, с които се запознаваш онлайн, са толкова зле?
— Всъщност бях искрено и приятно изненадана, че някои от тях са много сладки и мили. Но не успяха да преминат теста ми. Все нещо не достигаше.
— Например?
— Чакай да видя. — Сидни започна да свива пръсти. — Лио от миналия вторник очевидно не бе прежалил бившето си гадже. Феликс от миналия четвъртък каза, че се надява да стане партньор в адвокатската кантора, в която работи от този декември, но не е сигурен. — Тя погледна Триш. — Спомняш ли си, добрият кандидат трябва да има солидна кариера. Значи не става. Сетне беше Джеси, с когото се срещнах миналия петък на вечеря и той ме покани да отида с него в апартамента му за по едно последно питие. Поканата е прекалено прибързана — означава, че ще излезе от връзката толкова бързо, колкото е влязъл. Точно обратното на Джейсън — съботната среща на вечеря, който изключих като обещаващ, защото помоли да се срещнем чак след две седмици, когато програмата му щяла да се разреди. Според правилата това е явен знак, че е женен за работата си.
— Тя направи пауза, опитвайки да си спомни останалите. — Кой друг?
О, да, Сантяго в понеделник. Никой от приятелите му няма обвързваща връзка — каза, че те все още били във фазата „много секс“. — Тя отправи поглед към Триш. — Колко време ще трябва да мине, преди да реши, че онова, което правят, звучи като забавление, а не като връзки?
Права ли съм? — Тя премина към пръстите на другата ръка. — В сряда

104
пих едно питие с Мейсън. Все още живее с родителите си. О, не,
благодаря! Сетне беше Винс, с когото се срещнах снощи. През цялото време гледаше гърдите ми. Помислих си, че очните ми ябълки са на зърната ми.
Триш се разсмя.
— Чакай, дотук станаха седем. Ти каза осем.
— Пропуснах Карл, пожарникарят. Пихме кафе миналата сряда.
— А на него какво не му беше наред?
— Нищо. Той беше единственият, когото харесах. Но нито ми писа, нито се обади след срещата.
— О. — Триш се замисли. — Очевидно е слабоумен.
— Очевидно. — Остроумната забележка се откъсна от езика на
Сидни, както се очаквате. И след това, абсолютно неочаквано се случи нещо друго.
Очите й се напълниха с горещи сълзи. Огорчена и унизена, тя се обърна и влезе в трапезарията.
Триш я последва, беше загрижена.
— Сид…
— Моля те, не искам Изабел да ме види — отвърна Сидни,
използвайки стената, за да се скрие. Пое си дълбоко въздух и поклати глава. — Толкова е глупаво. — Сетне се усмихна на приятелката си,
объркана и затруднена. — Да не си помислиш, че е заради пожарникаря. Не… просто много ми се насъбра. Сватбата на Изабел,
всички тези бременни момиченца, фактът, че аз дори на втора среща не мога да отида… — Тя яростно избърса сълзите си. — Загубих три години от живота си, защото бях толкова наивна и тъпа да повярвам в заявлението на Броуди, че се е променил.
— Тъпа ли? — Триш я погледна в очите. — Сид, трябва да осъзнаеш, че не си направила нищо лошо, когато избра Броуди! Той беше този, който се изложи и оплеска нещата.
В този момент звънецът на вратата иззвъня и я спаси от отговора.
Като се стегна бързо, тя излезе иззад ъгъла и видя Изабел да отива към вратата.
Влязоха Саймън, а зад него и Вон.
Сидни завъртя очи. Само това й трябваше сега — точно този мъж!

105
Саймън се усмихна на гостенките, докато Изабел поведе него и брат му към дневната.
— Дами, надявам се, че няма да ви пречим.
— Помолих ги да помогнат за пренасянето на подаръците в моя апартамент — обясни Изабел.
— Нямам нищо против да използвам мускулите си. Особено след като за награда ще има торта — целуна я Саймън по бузата.
При споменаването на мускули, двадесет чифта женски очи се насочиха към високия и широкоплещест Вон, който естествено
изглеждаше страхотно привлекателен с тесните джинси, които перфектно подчертаваха стройните му крака и стегнатите бедра, и бялата риза с разкопчана яка и навити ръкави, разкриващи силните му ръце.
Ръце, които веднъж притискаха Сидни към тревата, докато той я целуваше до безсъзнание.
Пренебрегвайки смущението си, тя пропъди спомена от ума си.
Нямаше смисъл да се връща към него.
Триш се обърна към нея и посочи тайно към Вон.
— Това ли е братът на Саймън? Онзи, който се е опитал да те сваля? — Тя го огледа още веднъж. — Мили Боже, не мога да повярвам! Та той е просто… прекрасен.
— Повярвай ми, блясъкът избледнява, когато проговори —
изръмжа Сидни.
Сякаш почувствал, че говорят за него, погледът на Вон срещна нейния. Огледа я от глава до пети, преценявайки роклята и обувките.
Сетне стисна зъби и се обърна да поздрави майка си.
— Какво беше това? — попита с шепнещ глас Триш.
Сидни се опита да изглежда невинна.
— Кое по-точно?
— Този поглед между теб и него. Не можах да реша дали ще се боксирате няколко рунда или ще се чукате безпаметно в килера.
— За Бога, Триш, говори по-тихо! Майка му стои на една крачка от нас!
— В такъв случай ти препоръчвам да заключиш вратата на килера, в случай че избереш второто.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: