Сватбена лудост

106
В този миг забеляза как Аманда, другата неомъжена шаферка на
Изабел, поглъща Вон с очи.
Нещо я накара да се наведе към Триш.
— Ако ти призная нещо, няма да кажеш на никой, нали? Нито на
Изабел, нито на когото и да е.
— О, това въведение ми харесва — прошепна Триш.
— Не искам някой да си направи грешни изводи — продължи поверително Сидни.
— Ясно.
— Искам да кажа никой.
— Разбира се, няма.
Сидни още повече сниши гласа си.
— Онзи уикенд, когато ходихме в Уисконсин с Изабел, аз го целунах.
— Млъкни! Защо ми казваш чак сега? — прошепна обидено
Триш.
— Защото не биваше да се случи.
Триш наведе глава.
— Защо не?
— Защото дори не го харесвам. Той ме… дразни. И е прекалено самодоволен. Прекалено самоуверен, прекалено във форма, прекалено хубав и твърде наясно с качествата си.
— Никой не е казал, че ще се жениш за него — контрира я Триш.
— Ти нали си направи план? Супер, давай! Но защо се чувстваш виновна, че си се позабавлявала с господин „За момента“, докато се появи мистър „Завинаги“?
Сидни отвори уста да отговори, сетне спря, защото нямаше отговор.
— И какво трябва да направя с господин „За момента“?
— Всичко, което искаш — усмихна се срамежливо Триш. —
Искаш ли един съвет от мен?
Сидни помисли малко.
— Не, не искам.
Но Триш продължи, без да я слуша.
— Забрави, че те дразни, Сид. Виж само колко е хубав и силен.
Знам, че представата ти за живота на тридесет и три е съвсем друга, но да си свободна си има и едно страхотно предимство. — Тя кимна с

107
глава към стаята. — Можеш да правиш умопобъркващ, необвързващ секс с мъж като този.
Сидни хвърли бърз поглед през рамо и видя как Вон подигравателно „ахка“, докато Саймън вади някаква фина порцеланова чаша за чай с флорални мотиви от една отворена кутия. Определено не
беше мистър Завинаги.
С лека гримаса той скръсти ръце на гърдите си, което повдигна края на ризата му и това случайно разкри значката и кобура на десния му хълбок.
— Имаш ли някакви идеи какво ще правиш с господин „За момента“? — попита закачливо Триш.
Сидни загледа широките рамене и гръдния кош, който й изглеждаше здрав като скала в онези мигове, когато двамата се притискаха един към друг на сечището.
Това бе онзи миг, в който тя се бе поддала на естествения нагон и влечение към него…
И тогава действителността се върна. Това беше Вон, те говореха за Бон. Дори ако успееше да преодолее раздразнението от самодоволството му — при това имаше едно голямо „ако“ — той пак си оставаше братът на бъдещия й зет. Тя се обърна към Триш, за да обясни.
— Не е правилно.
Приятелката й я хвана за ръка и я прекъсна.
— Леле, да знаеш как огледа задника ти, когато се обърна! — Тя се отдръпна леко, за да го прецени по-добре. — Мммм, — обзалагам се, че говори мръсотии. А също и че знае разни велики трикове. Сид,
определено трябва да му скочиш.
В този миг един женски глас ги прекъсна.
— Вие двете какво клюкарствате тук?
Сидни се завъртя рязко и се усмихна на дребната, тъмнокоса жена, която приближи към тях.
— Катлийн, здравей — поздрави с нервен смях тя майката на
Вон. Трябваше й един миг, за да измисли нещо за прикритие. Клюки?
Не, просто няколко нечестиви и мръсни мисли за по-големия ти син.
— Триш и аз тъкмо си говорихме колко ни харесва китайския сервиз,
който Изабел и Саймън са избрали.

108
— Така ли? По лицата ви мога да прочета, че е нещо много по- пикантно! — рече с намигване Катлийн.
Ама че конфуз! Как така позна!
— Хареса ли ти обяда? Искаш ли да ти донеса нещо? — опита се да смени темата Сидни.
— Много мило, че ме питаш, но не, благодаря, всичко беше чудесно и много вкусно.
Те побъбриха няколко минута, преди Катлийн да обясни, че е време да се връща в Уисконсин.
— Но преди да си тръгна, имам нещо за теб. — Тя бръкна в чантата си и извади някаква картичка с цвят на слонова кост и цветни бордюри в синьо и оранжево, която подаде на Сидни. Най-отгоре бе написано „От кухнята на Катлийн Робъртс“.
Сидни се усмихна, четейки по-надолу.
— Боже, та това е рецептата за твоя овчарски най! — Жестът беше съвсем обикновен, но тя откри, че е силно трогната от него.
— Изглежда наистина се радваш — рече Катлийн. — Реших, че може би ще пожелаеш някой ден да го сготвиш сама.
— О, благодаря ти. Наистина ще го направя. — Сидни импулсивно прегърна жената, преди да й каже довиждане.
Триш вдигна вежди, след като Катлин си тръгна.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: