Сватбена лудост

113
След като излезе от стаята, забеляза един доктор с бяла престилка да върви по коридора към нея. Дръпна се встрани, сетне чу как той се представи на Изабел и Саймън и… И вратата се затвори под носа й.
Сидни остана за миг насред коридора. После забеляза малка ниша и седна на пейката там. Толкова пъти се дразнеше от Изабел,
наум я наричаше лудата бременна, а сега… Прехапа устни, опитвайки да се пребори с емоциите си.
В този миг Вон се появи в коридора. Видя Сидни, тръгна към нея и седна на пейката.
— Как е Изабел?
Тя поклати глава.
— Не знам какво е станало. Беше добре по време на партито,
сетне изведнъж… — Опита се да преглътне сълзите, които напираха в очите й, а гласът й трепереше леко. — Изглежда изпитва силни болки.
Никога не съм я виждала толкова уплашена.
Вон я прегърна с ръка.
— Ще се оправи — рече успокоително. — Тя е в добри ръце. Ще се погрижат за нея.
Сидни облегна главата си на рамото му. Двамата стояха така няколко минути, топлината на тялото му се предаде и на нея. Когато накрая се отдръпна, той я погледна в очите. Посегна и отмести един кичур коса зад ухото й. Това беше жест, изпълнен с нежност и съпричастие.
Прекъсна ги звукът от приближаващи стъпки. Сидни премига и се отдръпна, докато една сестра мина покрай тях, водеше друг пациент.
— Благодаря ти — рече със слаба усмивка. — Сега съм по-добре.
За щастие чакаха само няколко минути. Докторът излезе от стаята и забърза по коридора, а след него излезе и Саймън и забърза към тях, за да им каже новините.
— Не е бебето — беше първото, което изрече. — Направиха ултразвук, Изабел има усукан яйчник. Докторът иска да повика специалист гинеколог за консултация, но според него тя се нуждае от незабавна спешна операция. Ако действат бързо, има големи шансове да спасят яйчника.
Сидни въздъхна, опитвайки се да смели чутото.
— Как е тя? Може ли да я видя?

114
Саймън кимна.
— Помоли да отидеш. Сестрата й даде някакво лекарство срещу болката, което помогна. Слава на бога.
Без да губи нито минута, Сидни стана и отиде в стаята при сестра си. Когато Саймън и Вон останаха сами в коридора, Саймън изпусна въздуха от дробовете си и седна на пейката. Прекара пръсти през косата си и се възползва от един миг, за да отпусне напрежението.
Накрая погледна косо към брат си.
— Така. Мисля, че времето е подходящо да спомена, че Изабел е бременна.
Това предизвика лек смях от страна на Вон.
— Вече се досетих. Всъщност го подозирам от няколко седмици.
Саймън кимна.
— Изабел се чудеше дали знаеш.
— Можете да ми кажеш, братле — рече Вон, но не ядосано. —
Разбирам, че не искаш мама да знае, но защо не говори с мен?
Саймън се наведе напред и подпря лакти върху коленете си.
— Предполагах, че няма да разбереш.
— Няма да разбера, че искаш да се ожениш за жената, която е бременна с твоето дете? Мисля, че това е концепция, която бих могъл да схвана.
— Виж, просто е. — Саймън махна с ръка. — Знаех как ще го приемеш. Щеше да решиш, че се женя за Изабел, само защото е бременна. А аз не исках никой, нито ти, нито мама, нито който и да е,
да мисли за Изабел по този начин — че тя е жената, за която трябва да се оженя, защото така е правилно. Истината е, че искам да се оженя за нея още от втората ни среща. Онази нощ тя ме покани в нейния апартамент и аз видях, че има пълна колекция от романите за Джеймс
Бонд. Естествено като почитател на Бонд, какъвто съм, я подложих на малък тест. Попитах я „Кой е най-добрият Бонд?“
Вон отвърна подигравателно.
— Като че ли има повече от един възможен отговор.
— Точно така. Бонд на Шон Конъри е безапелационен, нали? Но чуй това. Тя каза Даниел Крейг. — Саймън видя ужасеното изражение брат си. — Да, знам. И аз така си помислих. А също, че със срещите ни е приключено, защото това момиче или е лудо, или има странен вкус,
но тогава тя започна да ми обяснява как „Казино Роял“ е първият

115
филм, в който Бонд е чувствителен и човечен, при което двамата се впуснахме в спор, който продължи около час. И докато седях на дивана, не спирах да си мисля, че не познавам друг човек, който може така упорито да ме убеждава, че Даниел Крейг е по-добър Бонд от
Шон Конъри. Тя извади дискове, показа ми откъси от филмите и… —
Той се усмихна, сякаш отново преживяваше момента. — И тогава сякаш светкавица ме удари по главата. Помислих си, че ще се оженя за това момиче.
Вон се усмихна, отбелязвайки, че може да използва тази история за речта си на кум.
— Защо не си ми разказал това досега?
Саймън замълча, сякаш се опит ваше да реши как да обясни най- добре.
— Не знам… Може би защото ти и аз не си говорим на тези теми. Ти си човекът, с когото говоря за забавления, или за някое секси момиче, чийто номер съм взел в закусвалнята, докато съм чакал на опашка в обедната почивка. Просто мислех, че няма да разбереш нещо,
което е… как да го нарека, което не е лековато и повърхностно.
Вон премига. Брат му го свари неподготвен. Саймън бързо се поправи.
— Не се засягай, аз не мисля, че ти си повърхностен. Просто напоследък нито една от връзките ти с жени не е сериозна, и ти си го знаеш! Но това си е твоят избор! Ти така си решил. Хей, и аз съм бил на твоето място.
— Да, да, преди да напуснеш ловната дружинка и да нагазиш в дълбокото. — Вон се престори, че мисли. — Въпрос — може ли все още да излизам с теб сега, когато си в дълбоките води? Очевидно е, че предпочитам плиткото, но бих могъл да си сложа някакви подводни криле или да използвам някой спасителен пояс, такива неща.
— Е, не ми се сърди. Май сбърках, като нарекох поведението ти
„лековато и повърхностно“.
Преди Вон да отговори, докторът се появи зад ъгъла с една жена в началото на четиридесетте години, облечена в сини медицински панталони, блуза и обичайното бяло медицинско сабо.
— Господин Робъртс, това с доктор Такакс от нашето отделение по акушерство и гинекология — представи я той. — Тя ще се погрижи за годеницата ви.

116
След кратък поздрав, докторката и докторът влязоха в стаята на
Изабел. И застанаха до вратата в очакване на Саймън.
Той погледна несигурно към Вон.
— Е… нали не ми се сърдиш?
Недовършеният им разговор все още висеше във въздуха, но Вон знаеше, че брат му има по-важни неща, за които да се тревожи точно сега.
— Саймън!
— Да?
— Върви при годеницата си. — Вон кимна по посока на стаята, с усмивка, която казваше, че всичко между тях е наред.
Саймън се усмихна с облекчение.
— Добре. — Стана от пейката и забърза към стаята. Когато влезе, Вон се облегна и сложи ръце на коленете си.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: