Сватбена лудост

15
Вон зърна надписа „Пансион“ — това беше ресторантът, където имаше среща със Саймън и Изабел, и прогони мислите за свадливата мис Безименна от ума си. Въпреки че бе идвал няколко пъти на бара в това заведение, известно с огромния си ексцентричен полюлей от девет хиляди чаши за вино, никога не бе вечерял в ресторанта на третия етаж. Залата бе декорирана с открити състарени греди на тавана, дървени подове, големи прозорци и хиляди бутилки от вино,
подредени изкусно между и върху гредите по тавана.
Той зърна Саймън в сепарето до един от прозорците, седнал до красива жена в края на двайсетте с блестяща руса коса с лек червеникав оттенък.
Значи това бе тайнствената Изабел.
Тръгна към масата. Саймън стана и го прегърна за поздрав, след което веднага го представи на приятелката си.
— Изабел, това е брат ми Вон. Вон… това е Изабел.
— За мен е удоволствие, Изабел — топло рече Вон, докато стискаше ръката й. Това очевидно беше важна среща за Саймън, така че се опита да бъде изключително любезен. Дори щеше да изчака със смущаващите случки и анекдоти за брат си поне до основното ястие.
— Приятно ми е да се запознаем — отвърна момичето. —
Саймън ми е говорил много за вас.
— Наложи се да редактирам някои от историите, но тя схвана същината — подразни го Саймън.
Подсмивайки се, Вон седна. Забеляза, че и на мястото до него има комплект прибори.
— Сестрата на Изабел също ще дойде тази вечер — обясни
Саймън.
— Значи среща между двете семейства — вдигна вежди Вон. —
Става сериозно.
— Всъщност брат ти вече се е виждал със Сидни — обясни
Изабел. — Но ние решихме, че може би ще бъде добре, ако вечеряме и с двама ви.
Вон си помисли, че това изглежда малко… тайнствено. Може би имаха нещо наум?
— Повече хора… по-весело. — Той отпи глътка вода,
преценявайки широката глуповата усмивка на брат си над чашата.
Нещо ставаше.

16
— А, точно навреме. Ето я и Сидни. — Изабел махна с ръка на някого в началото на залата.
Вон беше с гръб към вратата, така че се обърна и погледна.
Мамка му!
По дяволите. Не можеше да бъде. Това бе свадливата мис
Безименна.
В същия миг тя също го зърна и спря като закована насред крачка. Беше сто процента сигурен, че в този миг промърмори през зъби „По дяволите“. Той направи същото наум.
Сидни възвърна бързо самообладанието си и тръгна към тях.
Изабел стана от масата и я прегърна.
— Толкова се радвам, че си тук. — Тя се обърна към него. —
Това е братът на Саймън — Вон. Вон, това е сестра ми Сидни.
Той се изправи и се здрависа официално с нея. При дадените обстоятелства, нямаше никакво намерение да разкрива, че вече се бяха срещнали.
— Радвам се да се запознаем, Сидни.
Тя закова очи в неговите и очевидно реши да направи същото.
— Аз също.
— Сид — поздрави я брат му, сякаш бяха стари приятели.
Заобиколи масата и я притегли в голяма прегръдка.
Сетне всички седнаха, Вон бе до Сидни. Той скръсти ръце на масата. Е, ако и това не бе страхотна изненада.
Изабел погледна Саймън, който сви рамене все още глуповато усмихнат, после се обърна към Сидни и Вон и заговори бързо:
— Така, знам, че трябва да изчакаме, за да се опознаете по-добре,
но не мога да се сдържам повече. Саймън и аз имаме новини.
— В такъв случай Вон и аз ще трябва да побързаме да се опознаем — отвърна с чаровна усмивка Сидни.
— Абсолютно — съгласи се той. Опитвайки да следва темпото й.
— О, вие сте толкова мили. Тогава смятам, че няма никакъв смисъл да протакам… — Изабел хвърли поглед към Саймън и разпери ръце. — Ние ще се оженим!
— О, мили Боже — прошепна Сидни.
Вон от цялото си сърце искаше да се присъедини към нея. Брат му бе предложил брак на това момиче само след три месеца

17
познанство? Мислеше, че щяха да им съобщят, че са гаджета, което само по себе си щеше да бъде голяма стъпка. Но брак?
Това вече си беше прекалено голяма крачка. Наистина важно съобщение.
— Каква прекрасна новина — рече Сидни. Сетне стана, за да прегърне топло сестра си. Вон погледна през масата и видя, че брат му го наблюдава с явно колебание.
— Ами, добре.
Според него да предложиш на жена, която познаваш само от три месеца, си беше чиста лудост. Как можеше за толкова кратко време човек да реши и да бъде сигурен, че ще може да прекара остатъка от живота си точно с този човек? Направо се ужасяваше от подобна перспектива. Никакви свалки повече. Никакви забавления или секс за една нощ. Никакви изкушаващи мръсни мисли за тройката, която бе правил с онази мацка, как й беше името… и сексапилната й приятелка,
а сетне се чудеше дали може да го повторят някой път още веднъж?
Боже. Пуф! И с едно мигване на окото всичко това щеше да изчезне, ей така, само в един миг.
Но това си бе решение на Саймън, а не негово. И докато Вон не бе напълно сигурен, че разбира какво мотивира брат му да предложи толкова бързо брак на Изабел, беше твърдо решен да не се държи като задник и да не развали този велик момент.
Затова стана от стола си, усмихна се и потупа Саймън по гърба.
— Малкото ми братче ще се жени. Мили Боже, значи вече е пораснало!
Саймън се разсмя и го придърпа за прегръдка.
Последваха още поздравления — Сидни прегърна Саймън, а Вон
— Изабел, но двамата запазиха дистанция помежду си, докато седнаха обратно на местата си.
— Една от причините, да кажем първо на вас, е защото искаме вие да бъдете кум и кума на сватбата — продължи брат му.
— Така че няма смисъл да бързате да се опознавате — размаха шеговито пръст Изабел. — Като двамата най-важни човека в нашия живот — при тези думи тя посочи себе си и Саймън — вие така или иначе ще трябва да прекарвате много време заедно.
— Ще бъде много забавно, нали? — попита ентусиазирано
Саймън.

18
Вон и Сидни се спогледаха скептично.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: