Сватбена лудост
Изтегляне 2.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Колийн Хувър - Лейла (1), Julie-James - Neshto kato ljubov - 11529-b
| Хм… я го виж ти. Тя посочи стола. — Какво правите? Той я погледна изненадано. — Започвам разговор с вас. Не е ли очевидно? — Но аз дори не ви познавам. — Точно затова започвам разговор, за да се запознаем. Като начало можем да започнем с основните неща. Например името ви. О, ясно. Сидни знаеше точно какво се случва. Този мъж беше видял провалената й среща, явно бе решил, че е самотна, и мислеше, че тя е лесна плячка. — Няма да ви кажа името си. — Добре. Значи ще ви наричам госпожица Доу — отвърна той, без да се смути. — Защо не ми разкажете нещо за себе си, госпожице Доу? Тя го изгледа с поглед, който казваше: „Я чупката, приятел“, усъвършенстван след осем години живот в Ню Йорк. — О, значи сега ще играете „доброто ченге“? Колко оригинално. — Тонът му бе закачлив. — Веднага мога да стана „лошото ченге“, ако искате. Сидни едва потисна изчервяването, което плъзна по тялото й от неприкрития намек в думите му. 10 — Обзалагам се, че подобни забележки обикновено вършат добра работа. — Въпросът е дали ще подействат на вас. — Въобще не се надявайте. — По дяволите. Значи се налага да сменя тактиката. — И на мен ми беше приятно да си побъбрим. Но за нещастие — тя погледна часовника си, — трябва да отида на вечеря. Неочаквано, изражението му стана по-сериозно и по-искрено. — Добре, чуйте ме. Може би постъпих малко нахално. Обикновено измислям по-остроумна първа реплика, последвана от естествената рутинна програма да ви очаровам и предразположа. Дааа… виждам скептичния ви поглед, но трябва да ми повярвате — става дума за качество. Само че също като вас и аз трябва да отида някъде. Нямам време. Простата истина е, че привлякохте вниманието ми в мига, в който влязохте в кафенето. Затова искам да науча повече за вас. Не е необходимо да ми давате телефона си, нито дори да ми казвате името си. Просто можем да се видим утре по същото време тук. Аз ще ви почерпя чаша кафе, ще поговорим и вие ще решите дали наистина съм задникът, който мислите, че съм. — Лека усмивка изви устните му. — Но може и да ви изненадам. Уверен в себе си, умел във флирта и безумно привлекателен. Това беше смъртоносна комбинация, която според Сидни винаги бе вършила работа за този мъж. Можеше просто да отговори „Защо не?“, да се срещне с него утре и ако се окажеше толкова наперен и самомнителен, колкото си мислеше, че е, просто щеше да сложи край на всичко. Тя щеше да получи чаша безплатно кафе, евтино забавление и приятния трепет, че мъж като него я сваля. Но… Но проблемът бе, че тя познаваше този мъж. Беше излизала на срещи с този мъж. По дяволите — дори се беше сгодила за този мъж! Манхатън бе претъпкан е мъже като него: самоуверени, добре изглеждащи и хлъзгави. И тя бе напълно наясно как щяха да се развият нещата, защото веднъж вече бе минала по този път с Броуди. Утре този мъж нямаше да бъде задник, а точно обратното — щеше да бъде забавен, умен, духовит и кафето щеше да се превърне в питие, питиетата във вечеря, и тя щеше да чувства трепетно вълнение в стомаха си… Дрън, дрън, дрън. О, Сидни вече бе приключила с този мъж. 11 Защото, в интерес на истината, всяка жена, която си позволеше да завърти любовна връзка с подобен представител на противоположния пол, първо и преди всичко трябваше да пренебрегне и да забрави един важен факт. Този мъж бе лоша инвестиция. А тя го знаеше по-добре от когото и да било. Знаеше го от личен опит. Логичната част от мозъка й осъзнаваше, че този мъж с лешникови очи и тъмна, едва набола брада, който седеше точно пред нея, не беше й направил нищо лошо. Поради това се усмихна и се насили да бъде учтива. — Много мило от ваша страна да ме поканите. Но за нещастие ще трябва да ви откажа. — Супер! — Той кимна, сякаш беше очаквал точно този отговор. Сетне изведнъж свъси вежди и наведе глава. — Чакайте… какво казахте? Сидни прехапа устни, за да не се разсмее. Охо… не беше свикнал Изтегляне 2.55 Mb. Сподели с приятели:
|